Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19910 от 04.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7343/2023
Вид
Решение № 19910
Подписан
04.12.2023
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19910 гр. С., 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110107343 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И., срещу М. М. Г., Ю. Д. П. и М. А. П., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност – М. М. Г. – 2/4, а Ю. Д. П. и М. А. П. – по ¼ от следните суми:

1697,76 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането; 335,21 – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г.; 23,20 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и 5,18 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 27.01.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Ю. Д. П. и М. А. П. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят, че нямат качеството на потребители на топлинна енергия за процесния имот. Релевират възражение за настъпила погасителна давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. М. Г. не е подал отговор на исковата молба.

Третото лице – помагач „Директ” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

1

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот НОМЕР, том НОМЕР, дело № 13890 от 16.06.1994 г., се установява, че на посочената дата Ц.М.М. и М. Г.

М. дарили на М. М. Г. и А. П. П. процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М. 1“, БЛОК, ет. 1, ап. 123. На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че А.

П. П. е починал на 31.03.2022 г. и към тази дата е оставил за свои наследници по закон: съпруга – Ю. Д. П. и дъщеря – М. А. П.. По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. Ето защо и по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че Ю. Д. П. и М. А. П. са наследили по ¼, а останалите 2/4 са собственост на М. М. Г. по силата на Нотариалния акт за дарение на недвижим имот НОМЕР, том НОМЕР, дело № 13890 от 16.06.1994 г., поради което отговарят за потребената топлинна енергия за исковия период съобразно квотите им в съсобствеността. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответниците са били потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период (м.05.2019 г. - м.04.2021 г.). В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците, в качеството им на съсобственици на процесния имот, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и 2 особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Директ” ЕООД.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: през исковия период в процесния имот не е имало отоплителни тела с поставени уреди, като в отчетни формуляри от 31.05.2020 г. и 04.06.2021 г. е отбелязана щранг-лира в банята с размери 2 елемента ф54, височина 2,4м., без техническа възможност за монтаж на уред; за двата отчетни периода има служебно изчисление за щранг-лирата на база инсталирана мощност, умножена по МСРС; през исковия период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формула приложена в съответната наредба на база пълната отопляема кубатура; за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището били демонтирани на 20.10.1999 г.; в процесния имот има монтиран един водомер за топла вода, като същият е отчетен на 31.05.2020 г. и 04.06.2021 г.; технологичните разходи в абонатната станция са били приспаднати топлофикационното дружество.

По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период (м.05.2019 г. до м.04.2021 г.) следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 1697,75 лв., поради което настоящият съдебен състав приема, че общо дължимата от ответниците главница за ТЕ за процесния период (м.05.2019 г. до м.04.2021 г.) възлиза в размер на посочените от вещото лице 1697,75 лв., както и сумата от 23,20 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на исковата молба – 10.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените 3 размери, следва да бъде разгледано релевираното от процесуалния представител на ответниците Ю. Д. П. и М. А. П. правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът приема следното:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 10.02.2023 г., от която дата осъдителният иск се счита предявен - арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД.

За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно, към датата на подаване на исковата молба - 10.02.2023 г. се явяват погасени по давност вземанията за периода от м.05.2019 г. до м.11.2019 г. включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.12.2019 г. е възникнало 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася, поради което предвид датата на подаване на исковата молба – 10.02.2023 г., давността за него не е изтекла.