Решение № 1362 от 22.10.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1362 гр. Велико Търново, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20244110101711 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Б. И. П., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Излагат се твърдения, че на 31.07.2020г. между страните е сключен договор за наем, съгласно който ищецът предоставил на ответника ползването на помещение *, а последният се задължил да плаща месечна наемна цена от 290 лв. Навеждат се твърдения, че ответникът е ползвал помещението до края на месец септември 2022г. като не е платил дължимите наемни вноски за периода от месец октомври 2021г. до месец септември 2022г. в общ размер на 3480 лв.

Изтъква се, че на 27.10.2022г. наемателят е превел по банкова сметка на наемодателя сумата от 1000 лв., с която са погасени изцяло задълженията за наем за месеците октомври и ноември 2021г. и частично задължението за наем за месец декември 2021г., като е останала дължима сума от 2480 лв. Ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава като дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.11.2022г. до 27.05.2024г. от 470 лв. Поради изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми по договора за наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба В хода на делото ищецът е направил искане до съда за произнасяне по реда на чл. 239 от ГПК, а ответникът му е платил сумата от 2000 лв. като поради оттегляне на иска по чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за тази част производството е прекратено.

1

Съдът, като взе предвид искането за постановяване на неприсъствено решение, намира че са налице предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат уважени.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 731 лв.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда *, да заплати на Б. И. П. с ЕГН: ********** *, сумите от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ - главница, представляваща наемна цена по Договор за наем от 31.07.2020г., 470 лв. /четиристотин и седемдесет лева/, обезщетение за забава за периода от 01.11.2022г. до 27.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 731 лв. /седемстотин тридесет и един лева/, представляваща направени по делото разноски.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 от ГПК при връчване на препис от решението.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 2