Решение № 26 от 01.03.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. гр.Мадан, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100484 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против Б. Е. Д.

К.Т ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 358,62 лева - платена без правно основание по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 14.09.2021 г. между страните бил сключен договор за кредит, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от 961,50 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 39,69% и ГПР 48,27 %, със срок за погасяване на заема от 4 месеца. Земната сума била получена от ищцата на 14.09.2021 г. в размер на 961,50 лева, като на 12.10.2021 г. е извършила плащане по договора в размер на 1320,12 лева.

Сключеният между страните договор бил нищожен като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК, тъй като таксата за бързо разглеждане по договора не била включена в ГПР. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията за нищожност на Договор за кредит с № * , поради това, че дължимата сума за допълнително доброволно действие „Бързо разглеждане“ не е включена в ГПР. Сочи, че допълнителното действие не е част от ГПР и не следва да се включва при изчисляване на ГПР, като излага подробни съображения в тази насока. Освен това сочи, че с кредит № * е сключен за отпусната главница в размер от 1000 лева. Ищцата била пожелала да сключи застраховка, като била изразила съгласие дължимата застрахователна премия да бъде удържана и 1 служебно заплатена от дружеството. Застрахователната премия е била в размер на 38.50 лв., поради което и преводът към ищцата бил в размер на 961,50 лева. Сумата платена над главницата се явявала 320,12 лева. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 14.09.2021 г. между „Б. Е. Д. К." ООД в качеството на кредитор и Ф. А. Б. в качеството на кредитополучател е сключен договор за кредит с номер *, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1000 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от 11 месеца на погасителни вноски, всяка от които в размер на 106.36 лв. или общо 1169.96 лв., при ГЛП в размер на 32.55 % и ГПР в размер на 36.51 %. В чл. 10, ал. 1 от договора страните са уговорили заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 350.11 лв., дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, а в чл. 10, ал. 2 от договора - такса за експресно обслужване по кредита в размер на 500 лв., платима на равни части през периода на кредита като част от всяка погасителна вноска. Размерът на общо дължимото по кредита е 2020.04 лв. при следния погасителен план: 11 месечни погасителни вноски за периода 20.01.2023 г. 20.12.2024 г. всяка в размер на 183.64 лв. От представеното извлечение от банковата сметка от ищеца се установява, че ищцата е получила по договора сумата от 961,50 лева на 14.09.2021г., както и че е заплатила в полза на ответника сумата от 1320,12 лева на 12.10.2021г.

Между страните е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т.

79 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и 2 когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не последният да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 36,51 %, а ГЛП 32,55 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Това поставя потребителя в положение да не знае каква точно сума ще дължи по кредита, в какъв размер е оскъпяването му по кредита.

Разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. Съгласно сключения между страните договор на кредитополучателя е начислена такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 350,11 лева, която е дължима на равни части през периода на кредита, както и такса за експресно обслужване по своя кредит в размер на 500 лева, дължима на равни части през периода на кредита. Доколкото обаче се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези плащания се покриват разходи, които 3 следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Служебно изчислен посредством онлайн калулактор размерът на действителния ГПР по процесния договор при следните параметри: предоставена сума по кредита – 961,50 лева, платима на 11 месечни вноски в размер на 183,64 лева – общо дължима сума по договора 2 020,04 лева, то ГПР възлиза на 434.48%, който надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Следователно посочения в договора ГПР не отговаря на действителния, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца.

На осн. чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая реално усвоената от ищцата сума възлиза на 961,50 лева, която сума представлява и чистата стойност на кредита, дори и в аванс на ответника да се приеме, че ищцата е избрала сключването на застраховка за сумата от 38.50 левазастрахователна премия, която сума е била платена от ответника в полза на застрахователя, за които обстоятелства не са налице категорични доказателства. Предоставената сума на ищцата възлиза на 961,50 лева по процесния договор, а заплатената от ищцата сума възлиза на 1320,12 лева, поради което разликата между двете суми в размер на 358,62 лева е платена без основание и подлежи на връщане от ответника на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. С оглед изложеното предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 50 лева - представляваща заплатена държавна такса в производството.

В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че ищецът се представлява безплатно от ЕАД Е. И. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото в настоящия случай следва да бъде определено в размер на 200 евро с ДДС, която сума следва да се присъди директно в полза на пълномощника, доколкото това не представляват направени от страната разноски, а определени от съда такива на неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК Така мотивиран, съдът 4