Решение № 448 от 07.10.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Ямбол, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330101895 по описа за 2025 година

Производството се води по предявен от С. Т. Т., ЕГН ********** с адрес в гр. Я., ул. „ ***, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. И. Д.- ЯАК, против ПГ „***“, Булстад ***, със седалище и адрес на управление в гр. Я., ул. „***, представлявана от Директора Д. А. иск, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1863, 42 лв. след неговото изменение на основание чл.214 ГПК, представляваща дължимо, но неизплатено увеличение на заплатата за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., в едно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 586,74 лв. след неговото изменение на осн. чл.214 ГПК представляваща увеличен размер за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ, поради увеличение на трудовото възнаграждение; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3719, 32 лв. след неговото изменение на осн. чл.214 ГПК представляваща увеличен размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за придобиване право на пенсия, поради увеличение на трудовото възнаграждение.

Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение за длъжността „ *** по химия и опазване на околната среда“, прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Също така се твърди, че ищеца е член на синдикалната организация, като с Анекс от *** г. бил променен чл.27 КТД, като било прието, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти се увеличават с не по-малко от 15 %, считано от 01.01.2023 г. В тази връзка в посочения период от време на ищцата било отказано 1 изплащането увеличение на заплатата, което и се дължало по силата на закона.

Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответната ПГ „***“, Булстад ***, със седалище и адрес на управление в гр. Я., ул. „***, представлявана от Директора Д. А., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. Б.

Ч.- ЯАК.

Предявените искове се оспорват като неоснователни и се желае отхвърлянето им и присъждане на направените по делото разноски. Счита се, че ищцата няма право да претендира заплащане на разликата между изплатеното трудово възнаграждение и увеличения размер съобразно Анекса към КТД от 10.08.2023 г., тъй като към датата на подписване на същия вече не е била в трудово правоотношение с ПГ „***" гр. Я.. С писмо от РУО Я. с изх. № *** г. до директорите на образователни институции в гр. Я. изрично е посочено, че наличието на действащо трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение, тъй като трудовото възнаграждение като елемент на трудовото правоотношение се определя с индивидуалния трудов договор, а от своя страна трудовото правоотношение определя кръга от лицата, за които могат да се приложат съответните разпоредби. Следователно, ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен /независимо от причината/, то той не попада в кръга лица определен в нормативната разпоредба, както и КТД, съответно и Анекса към него. Посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не сочи датата на влизане в сила на договорните клаузи, а началния момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигане на договореността - 10.08.2023 г. От друга страна, видно от представената служебна бележка ищцата е била член на синдикалната организация на СБУ при ПГ „***“ гр. Я. до 01.07.2023 г., т.е. ищцата не отговаря на две от кумулативно изискуемите три предпоставки за увеличение на заплатата и поради тази причина не й е изплатено увеличение за минал период за времето от 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г.

В съдебно заседание ищцата - редовно призована не се явява, като се представлява се от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им, както и за присъждането на разноски.

Ответникът - редовно призован не се явява, като се представлява от пълномощникадвокат, чрез когото оспорва предявените искове и пледира за отхвърлянето им, както и за присъждането на разноски.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, при съблюдаване на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените от тях писмени доказателства се установява, че между ПГ „***“- гр. Я., като работодател и С. Т. Т. като работник на длъжност *** е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено от 2 работодателя със Заповед № *** г., считано от 01.07.2023 г. на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ.

Безспорно е също така, че с прекратяването на трудовото правоотношение работодателят е изплатил на ответника обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 11 брутни заплати на обща стойност 25 564, 88 лв.; на осн. чл.224, ал.1 КТ- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 2 429, 72 лв.

Представено е допълнително споразумение от 08.09.2022 г. от което е видно, че считано от 01.09. 2022 г. е увеличена месечната й заплата. Представени са още преписи от трудовата книжка на ищцата. Представени са още Анекс № *** г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование *** г.; Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № *** г.;

Становище от Синдиката на българските учители относно прилагане на Анекс № *** г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г.; Представено е искане от 16.05.2025 г. от ищцата в качеството и на учител за изплащане на допълнителни възнаграждения в изпълнение на Анекса от 10.08.2023 г. към колективния трудов договор.

До ищцата от Директора на ответната гимназия било изпратено писмо с изх. № *** г. с което я уведомяват, че във връзка с подадено от нея искане от 16.05.2023 г., с което желае да й бъде актуализирана индивидуалната работна заплата, за времето през която изпълнява длъжността „ ***“ в ПГ за времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. и представят копие на писмо на РУО- Я. с изх. № *** г. до директорите на образователните институции в гр. Я. с разяснения относно изплащане на допълнителни възнаграждения във връзка с Анекс № *** г., на основание отговор на МОН изх. № *** г. от Зам. Министъра на образованието и науката.

От представената служебна бележка се установява, че С. Т. Т. членува в синдикална организация на СБУ при ПГ“***“- гр. Я. непрекъснато от 2015 г. до 01.07.2023 г., редовно плащала определения размер на членски внос към СБУ на КНСБ, за периода 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. е синдикален член.

Представено е разпореждане № *** г. на НОИ, ТП- Я. с което от 01.07.2023 г. е определен размера на личната пенсия и осигурителен стаж на С. Т. Т..

По делото е назначена и изготвена съдебно- счетоводна експертиза, в. лице по която след като се запознало с материалите по делото и направена справка при ПГ“ ***“ гр. Я., дало заключение, че ако трудовото възнаграждение на С. Т. Т. бъде актуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** г. към КТД № *** г., за периода 01.01.2023 г.- 30.06.2023 г. се получавало разлика в размер на общо 1863, 42 лв. За процесния период 01.01.2023 г.- 30.06.2023 г. на С. Т. Т. били изплатени начислени нетни трудови възнагарждения и обезщетения по чл.220, ал.1 КТ, чл.222, ал.3 КТ и по чл.224, ал.1 КТ- общо 41 740,40 лв., като увеличението на осн. чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** г. към КТД № *** г. не било изплатено.

3

Ако трудовото възнаграждение на ищцата бъдело актуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** г. към КТД № *** г., обезщетението за неизползван ПГО по чл.224, ал.1 КТ щяло да бъде в размер на бруто 3081,66 лв. и него 2 773, 49 лв. Изплатен бил нетния размер на 2 186, 75 лв. Налице била разлика за доплащане в размер на 586, 74 лв.

Ако трудовото възнаграждение на ищцата бъдело актуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** г. към КТД № *** г., обезщетението по чл.222, ал.3 КТ щяло да бъде в размер на бруто/нето 29 284, 20 лв. Изплатени били 25 564,88 лв., като било налице разлика за доплащане в размер на 3 719, 32 лв.

В о.с.з. в. лице уточнило, че възнагражденията на ищцата без претендираното увеличение били изплатени в уречените срокове.

Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Пред Районен съд- Ямбол са предявени обективно съединени искове от С. Т. Т., против ПГ „***“ гр.Я. с правно основание чл.128 от КТ за заплащане на дължимо, но незаплатено увеличение на заплатата за периода от 1.01.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 586,74 лв., представляваща увеличен размер за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ, поради увеличение на трудовото възнаграждение; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 719,32 лв., представляваща увеличен размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за придобиване право на пенсия, поради увеличение на трудовото възнаграждение.

Предвид твърденията на ищцата, които не са оспорени от ответника – че в процесния период е изпълнявала трудовите си задължения по действащ към този момент трудов договор, прекратен на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ- при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.07.2023 г., но е прието с анекс от 10.08.2023 г. на КТД увеличение на трудовото възнаграждение със задна дата, районния съд преценя правна квалификация на разгледания първоначален иск – по чл.128 КТ. Според разпоредба на т.2 на чл.128 КТ- работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Т.е. за уважаване на този иск ищцата би следвало да докаже, че в претендирания период е полагала труд при ответника-работодател, а последният не й е заплатил уговореното трудово възнаграждение. Основният въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящото производство е дали Анексът към КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата, считано от 01.01.2023 г., се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на Анекса 10.08.2023 г. са с прекратено трудово правоотношение, респективно кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения?

4

В случая съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** г. към КТД № *** г., действащ в системата на училищното и предучилищното образование, индивидуалните основни трудови възнаграждения на предучилищните специалисти, които към момента на сключване на анекса са били в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са били по-високи от тях е предвидено да бъдат увеличени с 15 %. Относно основното трудово възнаграждение на ищеца С. Т. не е налице спор, че нейният размер попада в хипотезата на тази разпоредба. В подкрепа на тези твърдения са събрани доказателства – служебна бележка от СБУ при КНСБ, от която се установява, че ищцата е синдикален член до 01.07.2023 г. Според същия анекс на КТД – чл. 27, ал.1 ефектът на договореното изменение на предвидения минимален размер на основната работна заплата за системата на предучилищното и училищното образование се определя, считано от 01.01.2023 г. Актът е постановен на 19.06.2024 основното трудово възнаграждение е с обратно действие, тъй като изрично е посочено, че за системата на училищното и предучилищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването на анекса 10.08.2023 г. В настоящия случай следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.54 ал.1 КТ за това, че колективния трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго.