Определение № 123 от 20.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. Пловдив, 20.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600127 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 446, ал. 2 вр. 345 НПК.

С определение рег. № 110 от 10.03.2025 г., постановено по ЧНД № 176/2025 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, е заменен режима на изтърпяване на наказанието 18 години лишаване от свобода, наложено на С. Г.

Р. с присъда № 8/27.05.2020 г. по НОХД № 421/2019 г. на Окръжен съд София, от "строг" на "специален".

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от лишения от свобода С. Г. Р., чрез неговия служебен защитник адв. Т. Ж.. В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт. Прави се искане за уважаване на жалбата, като за нейното разглеждане бъде насрочено открито съдебно заседание по делото, на което да бъдат допуснати двама свидетели „при режим на призоваване“ и назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на лишения от свобода Р. със задача, формулирана в хода на първоинстанционното производство.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи, атакуваното с нея определение и приложените по делото материали, за да се произнесе, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

1. По отношение на искането за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Искането е неоснователно. Съгласно чл. 446, ал. 2 НПК определенията на окръжния съд, постановени в производство за замяна на 1 режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с по-тежък, подлежат на обжалване по реда на глава двадесет и втора от НПК. В разпоредбата на чл. 345, ал. 1 НПК (глава 22 от НПК) е предвидено, че въззивната инстанция разглежда частната жалба в закрито заседание (предл.

1), а когато намери за необходимо – в съдебно заседание с призоваване на страните (предл. 2). Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е налице такава необходимост с оглед предмета на въззивната проверка по чл. 446 вр. чл. 445 НПК. Изложените в жалбата доводи не обосновават приложение на изключението по чл. 345, ал. 1 предл. 2 НПК, тъй като въпросите, за които се иска събиране на нови доказателства, са изяснени с приложените по делото доказателства.

2. По основателността на частната жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място, неоснователно е възражението, че като не е уважил исканията за допускане до разпит на свидетели и назначаване на КСППЕ окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение изразяващо се в нарушаване правото на защита на осъдения С. Р.. За съда не съществува задължение да уважава всяко искане по събиране и проверка на доказателства, отправено от страните, а само такова, което дава сериозна база да се счете, че неговото удовлетворяване е относимо към предмета на доказване и липсват доказателствени материали, от които да се извлече целяното от съответната страна твърдение. Предметът на настоящото производство и конкретиката на неговото развитие не дават повод да се счете, че с отказа си да уважи направените пред него искания за разпит на свидетели и назначаване на експертиза окръжният съд е ограничил процесуалните права на осъденото лице. Отправените доказателствени претенции пред окръжния съд, а и пред настоящата инстанция, са аргументирани с цел изясняване на обстоятелства дали лишеният от свобода „се е поправил или не, както и дали постига целите на наказанието по чл. 36 НК при настоящия си „строг“ режим“. В проведеното на 10.03.2025 г. съдебно заседание окръжният съд е отхвърлил исканията със законосъобразни аргументи, които се споделят напълно от настоящия въззивен състав. Посочената от защитата причина за необходимост от назначаване на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на лишения от свобода, а именно - тъй като приложената към предложението на началника на затвора експертна оценка за неговото актуално психично и емоционално състояние била субективна, като изготвена от психолог, служител на затвора, е напълно голословно и доказателствено необезпечено твърдение. Вярно е, че експертната оценка е изготвена от служител на затвора, но той е специалист – психолог, притежаващ необходимите професионални знания и опит в съответната област, който има трайни впечатления и наблюдения върху всички прояви на осъдения Р., действал е в изпълнение на служебните си задължения и няма (а и не се изтъква какъвто и да е било аргумент в тази насока) личен мотив, за да дава заключение, което да влошава неговото положение. Основателно окръжният съд е отхвърлил и другата доказателствена претенция – за допускане до разпит като свидетели на други лишени от свобода, предвид приложения по 2 делото сериозен по обем доказателствен материал (затворническото досие е поместено в два класьора), напълно достатъчен за изясняване на обстоятелствата, за които се иска да бъдат снети свидетелски показания.

За да постанови атакуваното пред настоящата инстанция определение, окръжният съд е приел за установено следното:

Лишеният от свобода С. Г. Р. е осъждан многократно. Към момента изтърпява общо наказание в размер на 18 години лишаване от свобода, наложено му с Присъда № 8 от 27.05.2020 г., постановена по НОХД № 421/2019 г по описа на Окръжен съд - София, с която е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода 13.11.2017 г. - 30.11.2017 г. в с. Л., умишлено умъртвил А.Ц. (жената, с която е живеел на семейни начала) и отнел от наследниците й движими вещи на обща стойност 238,78 лева престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК и чл. 196, ал. 1, т. 1 НК.

Начало на изтърпяване на наказанието - 01.12.2017 г., на строг режим е поставен на 29.06.2021 г. Към 28.01.2025 г. осъденият Р. фактически е изтърпял 7 години 1 месец и 27 дни, от работа 4 месеца и 5 дни или общо 7 години 6 месеца и 2 дни. Остатъкът за изтърпяване на наказанието към тази дата е 10 години 5 месеца и 28 дни.

По време на досегашния си престой в затвора осъденият Р. проявява негативно отношение към пенитенциарните служители, не зачита авторитети и е с постоянни претенции и поведение, непрекъснато ескалиращо и провокиращо напрежение във всичките осем отделения, в които по негови молби е настаняван. Въпреки многобройните наказания и опити за корекционна дейност с лишения от свобода, съшият продължава да бъде напрегнат и негативно настроен към институцията и нейните служители. От момента на постъпването си в затвора до настоящият момент Р. е наказван многократно – 16 пъти. Дисциплинарните нарушения, които е извършвал, подробно описани в предложението на началника на затвора, са били свързани с притежание на неразрешени вещи (заточена лъжица, мобилни телефони, заготовка за алкохол), отказ за съдействие при проверка за употреба на наркотици и др. Голям брой от провиненията му са свързани със словесна и физическа саморазправа и нерегламентирани взаимоотношения с други лишени от свобода, включително и отказ за съдействие на служителите на затвора при и по повод изпълнение на техните служебни задължения.

Последното е показателно за проявено изключително незачитане на служебния авторитет на пенитенциарната администрация и на правилата и нормите за поведение, установени в институцията, която те представляват, чиято основна цел е преди всичко да поправят и превъзпитат осъдените на лишаване от свобода, което очевидно, при създалата се ситуация и с оглед поведението на осъдения Р., се оказва невъзможно.

Според изготвената преоценка на риска от рецидив остава във високи стойности - 101 точки и предвид цялостната му характеристика се откроени проблемни зони в профила на оценката на риска от рецидив и вреди, както следва:

- настоящо правонарушение - убийство на жената, с която е живеел на семейни начала;

- отношение към правонарушението - приема вина и отговорност, 3 осъзнава какво е сторил и твърди, че няма ден, в който да не мисли за това и да съжалява, но не осъзнал в цялост сериозността на криминалното си поведение и начин на живот;

- взаимоотношения - отгледан е от родителите си в условията па емоционални и възпитателни дефицити; баща му е пиел често; имал е много интимни връзки повече от които са краткотрайни, последната му 5 годишна връзка е с жената, която е починала, след нанесен от него побой и в наркотично опиянение;

- начин на живот и обкръжение - приятелският му кръг е предимно от криминално проявени лица, поддава се на манипулации, проявява безразсъдно и рисково поведение;

- злоупотреба с наркотици - употребявал барбитурати, хероин, амфетамини. В такова състояние е извършил и деянието, както и другите, за които е осъждан. Провеждал е лечения. Включен в „Краткосрочна специализирана програма за наркозависими“, без позитивно въздействие;

- емоционални проблеми - емоционално лабилен; с деструктивно девиантно поведение; имал е травми на главата; твърди, че има престой в психиатрични лечебни заведение, в следствие на употребата на наркотици.

Според отразеното в експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние за лишения от свобода, същият е убеден в допустимостта на агресията при решаване на конфликти и проблеми, а и като защитна реакция. В състояние на фрустрация много бързо губи самоконтрол.

В личностно значими ситуации (при засегнати интереси или личното му достойнство) е склонен към реактивни емоционални реакции с директна вербална или физическа агресия. Изрично е акцентирано, че са му присъщи проявите на опозиционност, негативизъм и конфротационна готовност. Извън всичко това следва да се отчете, че и понастоящем рискът от рецидив е във високите стойности - 101 точки по скалата на OASys.

Прогнозата за развитието на личността в поведенчески план е негативна, осъденият Р. оказва системно отрицателно влияние върху другите лишени от свобода, като ги настройва срещу служителите на затвора и давайки с поведението си лош пример, което подклажда настроенията сред общността. Тези му действия при много лишени от свобода около неговия социален кръг обуславят негативни вълнения срещу администрацията, застрашавайки сигурността и нормалните процеси в пенитенциарното заведение.

При така установената фактология въз основа на приложените към предложението на началника на затвора документи, правилно окръжният съд е приел, че са налице основанията на чл. 68, ал. 1 от ЗИНЗС. В посочената разпоредба е регламентирана възможността, по предложение на началника на затвора, окръжният съд по местоизпълнение на наказанието да определи специален режим на лишени от свобода, които са настанени в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, когато грубо или системно нарушават установения ред, влияят отрицателно върху останалите лишени от свобода и представляват реална опасност за сигурността им. В случая е налице системност при извършване на констатираните нарушения на установения ред в затвора, което лишеният от свобода е започнал почти непосредствено след 4 преместването му в затвора – Пазарджик на 07.12.2021 г. Така за 2022 г. има наложени 5 наказания, за 2023 г. – 4, за 2024 г. – 5, а от началото на 2025 г. - 1.

Тези наказания са за различни по вид дисциплинарни нарушения, които утвърждават Р. като системен нарушител, който грубо и демонстративно нарушава установения ред в затвора, оказва отрицателно влияние върху останалите лишени от свобода, респ. рефлектира върху отношенията му със затворническата администрация и надзорно-охранителния състав, като по този начин затруднява постигането на целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК. С поведението си, обективирано чрез физическото насилие, саморазправа и осъществяването на неправомерни отношения с други лишени от свобода, С.

Р. създава реална опасност за тяхната сигурност. Не е без значение и това, че неговото девиантно поведение крие риск от повлияване на поведението на други лишени от свобода, в същата насока. Доказателствата по делото сочат, че лишеният от свобода не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и начините за законосъобразното им разрешаване, не полага достатъчно усилия за преодоляване на утвърдения престъпен модел и не е склонен да се съобразява с установените норми, поради което ще следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение, но при условията на специален режим.