Решение № 184 от 24.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. В.Т., 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.а Карагьозова

Членове:

ДАНИЕЛ Й.

Ангелина Богданова при участието на секретаря Йорданка Р. Делчева в присъствието на прокурора Н. Ив. И. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ Й. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244100600301 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 22, постановена на 01.06.2023 г. по НОХД № 635/2022 г., Районен съд – В.Т. е признал подсъдимия С. П. А. за невиновен, в това в това на 18.02.2021 г., в гр. В.Т., ул. „А.“, да е причинил на И. К. Г. от гр. К. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на базата на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, дисторзио /навяхване, разтягане/ и сублуксация /полуизместване/ на интерфалангиалната ставна повърхност на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателна функция на лявата ръка да извършва активна дейност и възстановително-оздравителен процес за срок около 1 – 1,5 месеца, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от И. К. Г. граждански иск срещу подсъдимия за сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението предмет на обвинение, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

1

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – В.Т., последван от допълнение към него и въззивна жалба от пострадалия И. К. Г., чрез неговия повереник.

В протеста и постъпилото допълнение към него се твърди и поддържа, че първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована, тъй като не кореспондирала със събраните по делото доказателства, постановена била при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира се цялостната и отмяна, и постановяване и нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, във връзка с ал. 1 от НК. В допълнението към протеста се излагат подробни съображения и се твърдят допуснати пропуски от първия съд при събирането на доказателствата. Иска се осъждането на подсъдимия А., съобразно повдигнатото му обвинение.

В подадената въззивна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец са наведени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, която била постановена в пълно противоречие със събраните в хода на делото доказателства. Иска се отмяна изцяло на присъдата на първоинстанционния съд и постановяване на нова такава, с която подсъдимият А. да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен и налагане на справедливо наказание, уважаване на предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди и се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу въззивния протест и въззивната жалба са постъпили възражения от подсъдимия С. П. А., съответно от неговия защитник. Навадени са доводи за тяхната неоснователност, като се претендира потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на 2

ВТОП поддържа протеста срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд, като счита, че при постановяването й неправилно са преценени и анализирани доказателствата по делото.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа доводите и аргументите изложени във въззивните жалба и протест, като също счита, че първоинстанционният съд е ценил едностранчиво събраните по делото доказателства и не ги е съпоставил помежду им.

Подсъдимият С. П. А. не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Ведно със своя защитник в лицето на адвокат Н. В. изразяват становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което молят да бъде потвърдена. Излагат подробни съображения в тази насока.

Великотърновският окръжен съд, намира, че въззивния протест и въззивната жалба са процесуално допустими, като подадени от лица, имащо право и интерес да протестират и обжалват процесната присъда и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е събрал всички относими доказателства, разпитал е свидетелите и е приобщил писмените доказателства и доказателствени средства по предвидения процесуален ред. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, включително и след проведеното въззивно следствие и приобщаване на нови СМЕ, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал, поради което и не се налага нейното детайлно преповтаряне.

3

Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС приема за осъществена описаната фактическа обстановка. Безспорно установено от фактическа страна е прието от първата инстанция следното:

Подсъдимият С. П. А. и частният обвинител и граждански ищец И. К. Г. не се познават. И двамата живеят и работят в гр. В.Т.. Първият работи като лекар – координатор при „К. – В.Т.“ ЕООД, а вторият работи в областта на строителството.

Двамата са водачи на моторни превозни средства, като на инкриминираната дата А. управлявал лек автомобил „О.“ с търновска регистрация, а Г. – лек автомобил „О.“ с бургаска регистрация.

На 18.02.2021 г., около 08,00 часа, подсъдимият отивал на работа в К. – В.Т., а гражданският ищец карал малолетния си син на училище – ОУ „Д. Б.“, като при управление на горепосочените моторни превозни средства, на кръстовище на ул. „З.“ и ул. „А.“, между двамата водачи възникнало неразбирателство кой кого е следвало да изчака и кой кого е засякъл при движението си. Така, според Г., на него му е било отнето от подсъдимия предимството при движението по ул. „Х.К.“, ул. „З.“, ул. „А.“, а според А., гражданският ищец бил спрял в началото на улица „А.“, по средата, пречейки на цялото движение, при което подсъдимият с жестове му е показал да освободи пътя, което последният и сторил, навлизайки в улицата. След тази пътна ситуация А. продължил до края, до уширението на задънената улица „А.“, където и обичайно паркирал автомобила си докато бил на работа. Г., след като изпратил детето си на училище, раздразнен от поведението на подсъдимия също продължил до края на ул. „А.“ и спрял перпендикулярно пред автомобила на А., вместо да обърне на уширението и да продължи движението си обратно към ул. „З.“. Гражданският ищец излязъл от автомобила си и се насочил към колата на подсъдимия. Така, разяснявайки си „кой бил прав и кой виновен“ в създалата се пътната ситуация, между двамата водачи възникнал скандал, разменили си обидни думи и закани за саморазправа, напрежението между тях ескалирало, сборичкали се, А. ударил свидетеля с юмрук в областта на лявото око. В този момент, Г., който видимо е по-висок, по-едър и физически по-силен, хванал с двете си ръце подсъдимия за врата и започнал да го стиска, да го души, при което силно затруднил дишането на А.. От причинената болка на последния, невъзможност да си 4 поеме въздух и предизвиканата паника от това, подсъдимият се опитал да отблъсне свидетеля, като за освобождаване от стискането с ръце по врата и щитовидния хрущял, с дясната си ръка хванал безименния пръст на лявата ръка на Г. и го усукал. При сборичкването двамата паднали на земята, но много бързо се изправили, след което А. побягнал в посока работното си място и звъннал на тел. 112, съобщавайки за случилото се. Свидетелят Г. останал на място и също звъннал на тел. 112. При идването на полицейските служители – свидетелите Д. Х. и П. К.а, последните снели обяснения от А. и Г. и тъй като и двамата заявили, че не желаят и нямат нужда от медицинска помощ, им съставили само протоколи за предупреждение по чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.

По-късно, същия ден, подсъдимият и гражданският ищец били освидетелствани от д-р Г.Д. – съдебен лекар, за което им били издадени съдебномедицински удостоверения № 18/2021 г. /лист 30 от ДП № *** на РУ – В.Т./ и № 19/2021 г. /лист 48, 49 от ДП/, като след посещения при личен лекар, рентгенолог и офталмолог, на Г. е издадено и Допълнително заключение към съдебномедицинското удостоверение /лист 31 от ДП/.

Видно от медицинско удостоверение № 19/2021 г., при прегледа на 18.02.2021 г. на подсъдимия, са установени травматични увреждания, както следва: в лявата странична част на шията и към зоната зад лявата ушна мида е установено косо разположено кръвонасядане с моравочервен цвят 8/4 см, болезнено при палпация; по предно страничната лява част на шията, встрани от щитовидния хрущял е установено кръвонасядане с червен цвят с размери 7/4 см. с оток на меките тъкани, палпаторно болезнено; в долната 1/3 на шията по предно странична част, в дясната й половина е установена косо разположена охлузна рана с размери 4/1 см, с оток на меките тъкани; кръвонасядане с размери 3/2 см. в областта на щитовидния хрущял, с оток на меките тъкани; по дясната, предно-странична част на шията са установени четири кръвонасядания, косо разположени с размери от по 3/1 см. върху площ от 8,5/5 см. с оток на меките тъкани, палпаторно болезнени. Констатирани са субективни оплаквания от болки при преглъщане.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд д-р Г. поддържа заключението на СМУ, като посочва, че механизмът на получаване на описаните увреждания в областта на шията отговарят да са получени от действие с ръка - при стискане, като охлузната рана е получена най-вероятно от действието на човешки нокът при стискане и движение на главата наляво и 5 надясно. Отрича уврежданията да са получени от притискане с крак.

Двустранното положение на кръвонасяданията по шията на А. показват, че в случая се касае за стискане с ръка. Според експерта това стискане е затруднило дишането и е предизвикало болка у лицето.

По делото са назначени съдебномедицинска експертиза, две допълнителни такива и повторна тройна съдебномедицинска експертиза, от заключенията на които се установява, че от инцидента на 18.02.2021 г. И. К. Г. е получил закрито счупване /интраставна фрактура/ на базата на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, дисторзио /навяхване, разтягане/ и сублуксация /полуизместване/ на интерфалангиалната ставна повърхност на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка. Посочените травматични увреждания отговарят да са получени от и при резултат на действието на приложени сили на преразгъване или усукване по надлъжната ос на пръста с неголяма сила, при освобождаване от захвата на пръстите на лявата ръка и освобождаването от притискащото им действие по време на борбата между двамата участници в инцидента. Тези травматични наранявания, получени от Г. покриват медикобиологичните критерии на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1 от НК, доколкото са довели до трайно затрудняване на двигателната и хватателна функция на лявата ръка да извършва активна дейност, съпроводена с болка и страдание и възстановително-оздравителен процес за срок около месец – месец и половина.

Разпитани в хода на първоинстанционното съдебното следствие експертите заявяват, че получената от Г. средна телесна повреда не е от падане на твърда повърхност, т. е. не е получена при падането на двете лица на земята, както и не е от подпиране на лицето на този пръст. В конкретния случай е нямало, а е било и невъзможно преразгъване на безимения пръст до китката. Констатирано е усукване на средната фаланга на този пръст, което според вещите лица означава, че е хванат точно този пръст на лявата ръка и е усукан. На този пръст издръжливостта на малките костици е по-малка и не се изисква „кой знае каква сила, за да бъдат увредени“.