Определение № 39 от 21.01.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. Варна, 21.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Г.ева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500335 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 9123/19.12.2025 г. на КОНПИ, за изменение на постановеното по настоящото в.гр. д. № 335/2025г., решение № 193/10.11.2025г., в частта за разноските присъдени в полза на адвоката, осъществил процесуално представителство правна помощ и защита във въззивното производство на въззиваемия Т. К. Г. по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., като Комисията е осъдена да заплати на адв. Г. А. сумата в размер на 9 911 лева. В молбата е изложено, че в производството е установено по несъмнен начин, че Т. Г. не е материално затруднено лице, което да не му дава основание да заплати договорения адвокатски хонорар. Неоснователно е и искането за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна помощ, основано на твърдения, че се защитава материално затруднено лице, в какъвто смисъл адв.

Г. А. е направил изявление в съдебно заседание. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл.38 ЗАДВ за присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия за осъществена безплатна правна помощ, тъй като последният не може да бъде определен като материално затруднено лице, предвид данните по делото за получавани от него парични преводи от трети лица, включително и суми по банкови сметки от трети лица, които не са били предмет на иска за отнемане след направения частичен отказ от иска и липсват данни същият да се е възползвал от възможността на разпоредбата на чл.119 ЗОНПИ. Посочва също, че в представения по делото договор за правна помощ по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. не е уговорен и реално заплатен хонорар. Алтернативно твърди, че присъденото възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.

С писмен отговор Т. С. Г. е оспорил молбата като неоснователна.

1

Молбата е подадена в срока за касационно обжалване на въззивното решение, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството по делото е било образувано по реда на чл.258 ГПК, по подадена от КОНПИ въззивна жалба срещу решение № 367/07.04.2025г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр. д. № 2284/2020г., в частите, с което са отхвърлени предявените от Комисията срещу Т. К. Г. искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, находящо се в гр. Варна, район „Младост“, бул.

“Сливница“ №169, ет.2, ап.1 със ЗП 48,47 кв.м.; самостоятелен обект с идентификатор ***, на ет.2 находящ се в същата сграда, представляващ ателие за творческа дейност със ЗП 50,83 кв.м. ; самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор

***, гр. Варна, ул. “Паско Желев“ №2, ет.2, евентуално да се присъди стойността на това имущество и сума в размер на 11 301,99 лева, представляващи иззети парично средства с протокол за претърсване и изземване от 30.05.2017г., като отправеното искане е за уважаване на предявените искове за отнемане на посоченото имущество.

С решение № 193/10.11.2025г. постановено по настоящото в. гр. д.

№ 335/2025г. по описа на Апелативен съд – Варна обжалваното решение на ВОС, с което исковете са отхвърлени като неоснователни е потвърдено.

С решението, на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв е определено и възнаграждение в полза адв. Г. А. – процесуален представител на въззиваемия Т. Г. в размер на 9 911лв.

Съдът намира за неоснователни възраженията на КОНПИ, за липса на основания за присъждане на възнаграждение по чл.38, аел.2 ЗАДВ, поради това, че от доказателствата по делото се установява, че въззиваемият не е материално затруднено лице. Видно от представения договор, сключен между страната и процесуалния й представител, правната помощ се предоставя в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАДВ. Посочения договор представлява достатъчно доказателство за правото на адвоката да получи възнаграждение, когато съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК, представляваната от него страна има право на разноски. Извод за обратното би могъл да се направи само ако по делото съществуват доказателства опровергаващи посочената от страните материална невъзможност, каквито в случая не са налице. Доводите, че в минал период страната е получавала парични преводи на значителен по размер суми от трети лица, при отчитане на обстоятелствата, че върху цялото имущество на ответника са били наложени обезпечителни мерки – запори и възбрани, не може да обоснове извод, за опровергаване на приетото от страните по договора за правна помощ материално затруднение. Следва да се има предвид, че страната не е задължена да представя доказателства относно материалното си състояние и съответно задължение за съда да изследва и прави преценка относно това обстоятелство.

При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът е взел предвид определените в Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и е съобразил задължителния характер на 2 даденото разрешение на СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 по тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че (арг. чл. 633 ГПК).

Съда е съобразил, че в случая се касае за предоставена безплатна адвокатска помощ пред въззивната инстанция, при обжалваем интерес.

Осъществената защитата се изразява в изготвяне и депозиране на отговори на въззивна жалба, подадена от КОНПИ, явяване в съдебно заседание при разглеждане на делото пред въззивната инстанция и изразяване на становище по съществото на спора.

Предвид изложеното, при определяне на дължимия адвокатски хонорар, съдът е счел, че е дължимо адвокатско възнаграждение под установения с алгоритъма на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. минимум, тъй като делото не се е отличавало с особена фактическа или правна сложност.

Предвид предмета на делото и материалния интерес, отчитайки и извършените от процесуалния представител действия в защита на интересите на въззиваемата страна, съдът намира, за неоснователни възраженията на молителя, че размера на определеното адвокатско възнаграждение е несправедлив и необоснован.

Ето защо, съставът на АпС – Варна намира, че не са налице основания за ревизиране на изложеното във въззивното решение относно присъденото в полза на процесуалния представител на въззиваемия Т. Г. – адв. А. адвокатско възнаграждение, поради което и искането за изменение на същото по реда на чл.248 ГПК е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр. чл. 252 ГПК, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9123/19.12.2025 г. на КОНПИ, за изменение на решение № 193/10.11.2025г., постановеното по в. гр. д. № 335/2025г. по описа на Апелативен съд – Варна в частта за определеното в полза на адв. Г. А. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 ЗАДВ, за въззивното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3