Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6597 от 07.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48029/2025
Вид
Решение № 6597
Подписан
07.04.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6597 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ******* като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20251110148029 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на К. Г. Й., обективирано в заповед № 109/05.08.2025г. на работодателя му „*****“ ЕООД, както и за осъждане на „*****“ ЕООД да заплати на К. Г. Й. сумата от 18 604.35 евро (36 386.90 лева след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на размера на иска), представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 07.09.2025г. до 06.02.2026г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 03.10.2025г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор от 22.03.2021г., по силата на което заемал длъжността „програмист софтуерни приложения“ в „*****“ ЕООД и което правоотношение било прекратено, считано от 06.08.2025г., за което била издадена и връчена на служителя заповед № 109/05.08.2025г. на работодателя му „*****“ ЕООД с посочено в нея уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ- поради намаляване обема на работа. Служителят счита, че прекратяването на трудовоправната връзка е незаконосъобразно, тъй като от една страна не било осъществено поддържаното от работодателя уволнително основание- не било налице намаляване обема на работа, а в условията на евентуалност- в случай че се установи такова, че преди да прекрати трудовия договор, работодателят не провел задължителния в случая подбор измежду всички служители, изпълнявали съществено неразличаващи се трудови функции от вменените на ищеца, евентуално- че при провеждането му неправилно извършил преценка относно притежаваните от ищеца квалификация, опит и относно качеството на изпълняваната от него работа, поради което и прекратил именно неговото индивидуално трудово правоотношение. Излага подробни съображения, поради които счита, че финансово, икономически предприятието на работодателя се е развивало в позитивен аспект, респ. че не е било налице действително намаляване на обема на работа, относимо към трудовите му функции, като подчертава, че след уволнението му са публикувани обяви за работа за същата длъжност. Излага и конкретни обстоятелства, свързани с трудовото си представяне, както и с позитивната оценка на работодателя за същото, за които счита, че при евентуален подбор е следвало да обуславят запазването на трудовото му правоотношение.

1

Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че в случая било налице намаляване обема на работа, тъй като в резултат от констатираното за първото тримесечие на 2025г. трайно намаление на приходите на ниво група на предприятията на „.......“- израелско дружество- едноличен собственик на капитала на „*****“ ЕООД, във връзка с продуктовите линии SM S и e- mail било взето решение от управителите на ответника, обективирано в протокол от 12.06.2025г., за преструктуриране на бизнес приоритетите, респ. за закриване на посочените две продуктови линии, дейностите по които били прехвърлени на външна платформа- обстоятелство, което било публично обявено на 02.09.2025г. Така, взетото решение за закриване на коментираните продуктови линии наложило изменение или прекратяване на трудовите правоотношения на служителите, заети с работата по тях, сред които и ищецът. Поддържа, наред с това, че в случая преди последният да бъде уволнен, бил проведен подбор, за което на 13.06.2025г. била издадена заповед за провеждането му и за назначаване на комисия, а на 27.06.2025г. бил съставен протокол, обективиращ резултатите от подбора, в който участвали всички служители, вкл. ищецът, и при който били съобразени законоустановените критерии, предвидени в нормата на чл. 329, ал. 1 КТ- квалификация и качество на работата на служителите, в резултат от което на ищеца била поставена една от най- ниските оценки.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните доводи, събраните по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.

В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи намаляване на обема на работа в предприятието, което да е съотносимо (да има пряко отношение) към трудовата функция на ищеца, включена в заеманата от него длъжност, както и че е извършил подбор измежду всички служители, заемащи длъжности със съществено неразличаващи се трудови функции спрямо тези на ищеца, спазвайки критериите за това, предвидени в нормата на чл.

329, ал. 1 КТ.

Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка, респ. предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до спорните обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да съдържа изрично позоваване на нарушения при оспорване на съответното уволнение. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; Решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о., Решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д.

№ 475/2011 г. ІV г.о., Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 156/10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на ВКС, ГК, I ГО, Решение № 158/01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 297/03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на ВКС, ГК, IV ГО.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за 2 пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.

1 ГПК.

Между страните не са спорни, поради което и с доклада по делото на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „програмист софтуерни приложения“ в „*****“ ЕООД, както и че същото е прекратено, считано от 06.08.2025г. по силата на оспорената уволнителна заповед от 05.08.2025г.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват от представените с исковата молба и неоспорени от страните писмени доказателства: трудов договор от 22.03.2021г., допълнителни споразумения към него, както и заповед № 109/05.08.2025г. за прекратяване на процесното трудово правоотношение, в която е посочено, че индивидуалното трудово правоотношение с ищеца, заемал до датата на уволнението му длъжността „програмист софтуерни приложения“, се прекратява на предвиденото в нормата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ основание- поради намаляване обема на работа.

Съгласно трайно установената практика на касационната инстанция по приложението на процесното уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, формирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 29/ 08.02.2011 г. по гр.д. № 265/2010 г., ІV ГО, решение № 12 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1819/2010 г., IV г. о., решение № 251 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6970/2014 г., IV г. о., решение № 703 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 90/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 125 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 832/2012 г. IV г. о. ВКС, решение № 270 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1661/2010 г., IV г. о., ГК, решение № 143 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4338/2016 г., IV г. о., ГК, решение № 50294 от 4.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1616/2022 г., IV г. о., ГК „по естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите. Това състояние трябва обективно, фактически да съществува. То обаче не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Поради това фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.3 КТ изисква при изследване на елементите му проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител…. Намаляването на обема на работата се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес - било като преустанови дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла, между други работници в предприятието. Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за наличието на връзка между намаления обем на работата и трудовата функция на уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл.

328, ал. 1, т. 3 от КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна. Ако връзката е налице и работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение е законно упражнено и уволнението не подлежи на отмяна.“

3

Съгласно представената с исковата молба и неоспорена от ответника длъжностна характеристика за заеманата от ищеца преди уволнението му длъжност „програмист софтуерни приложения“ основното вменено на служителя задължение е било разработка на уеб приложения и задачи чрез използване на следните технологии: PHP, CSS, JavaScript, React, Bootstrap. А съгласно показанията на свидетелките Краева и ********, доведени съответно от ищеца и от ответника, по отношение на чиято достоверност, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, за съда не възниква съмнение, К. Й. е заемал длъжността „програмист“/“софтуерен инженер“ в ответното дружество, като в това си качество е разработвал нови функционалности- възможности за клиентите на работодателя, по отношение на поддържаната S M S - продуктова линия или е работил по съществуващи функционалности с цел подобряването им или по отстраняването на възникнали по тях проблеми. Свидетелката Краева изяснява, освен това, че ответното дружество „*****“ ЕООД има софтуерна платформа, позволяваща онлайн- бизнесите да извършват SMS и email- маркетинг, предоставяйки им всички необходими функционалности, за да събират абонати за магазините си, а впоследствие- да им изпращат съобщения- най- вече рекламни, с цел крайният потребител да закупи нещо. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че разясненията на свидетелката в последния смисъл намират опора и в данните, публикувани в публично достъпния Търговски регистър, публикувани по партидата на ответното дружество, съгласно които предметът на дейност на ответника включва разработка и управление на интернет облачни решения, мобилни приложения, интернет търговия, разработка и поддръжка на приложен софтуер и други софтуерни услуги, счетоводни услуги, графичен дизайн, разработка и поддръжка на уебсайтове и услуги в областта на информационните технологии и пр.