Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 130 от 19.02.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 337/2026
Вид
Решение № 130
Подписан
19.02.2026
В сила
19.03.2026
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.101 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179 ал.6 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Б., 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120200337 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на адв.А. Р. АК-В. в качеството му на пълномощник на В. И. К. от гр.Т. и съдебен адрес в гр.В., ул.... против наказателно постановление №23-0769-004617 от 22.02.2024г издадено от началника група в ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“–Б., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева на основание чл.179 ал.6 т.2 ЗДвП за нарушаване на чл.139 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят.

Счита го за неправилно и незаконосъобразно. Настоява, че определянето на техническата неизправност като значителна е довело до неправилно приложение на административнонаказващата норма на чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.

Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят се явява. Не се представлява. Поддържа се жалбата. Сочат се нови доказателства.

Претендират се разноски.

За административнонаказващия орган редовно призован се явява ЮК Ж.. Изразява се становище за неоснователността на жалбата като се моли за 1 потвърждаване на НП. Претендират се разноски.

След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице посочено в наказателното постановление като нарушител пред териториално и материално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните причини:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение с бланков №0623434 от 17.12.2023г за това, че на същата дата, около 14,35 часа, в град Б., по път І-9 км.249+100м в посока кв.К., водач на лек автомобил марка „Алфа Ромео“ модел „159“ с рег.№...–негова собственост, бил спрян за проверка.

Свидетелите А. и А. и двамата мл.автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“–Б. установили, че водачът е В. И. К. и управлявал собствения си лек автомобил с техническа неизправност–липсвало шумозаглушителното устройство в задната част на МПС. Актъставителят А. счел, че липсата на това устройство представлява значителна техническа неизправност и съставил акт за установяване на административно нарушение, в което като нарушена записал нормата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Автомобилът бил сниман с РСОД 5242. Предявен бил актът на водача, като последният го подписал и отбелязал, че има възражения, които ще представи в законоустановения срок.

Получил екземпляр. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.

Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №23-0769-004617 от 22.02.2024г с описание на фактическата обстановка идентична с тази в акта, при същата правна квалификации на нарушението по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. На основание ал.179 ал.6 т.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя К. наказанието глоба в размер от 200 лева.

В хода на съдебното следствие бе разпитан актосъставителят А.. Според показанията му нарушението е отчел визуално като установил, че на задната 2 част на МПС липсва шумозаглушителното устройство, за което направил и 3 броя снимки, приложени на лист 18 от делото приети към доказателствата.

Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и категорично доказана въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че както актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове. Компетентността на актосъставителя изхожда от представената Заповед с рег. №8121з-1632/02.12.2021г (лист 29 и 30 от делото).

Административнонаказателната производсво е обаразувана в сроковете по чл.34 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Цитираната разпоредба на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП предвижда наказание глоба на водач, който управлява техническо неизправно МПС, при констатирани значителни технически неизправности.

Безспорно, че задължението на водача по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП е да управлява МПС, което е технически изправно.

След изменението в ЗДвП през 2018 г е създаден нов наказателен състав по чл.179 ал.6 в ЗДвП, с който се ангажира административнонаказателната отговорност при управление на технически неизправно моторно превозно средство, като с три по същество наказателни разпоредби се предвижда налагане на наказание глоба в абсолютни размери, според вида неизправност:

50 лева –при констатирани незначителни неизправности; 200 лева –при констатиране на значителни технически неизправности и 500 лева –при констатиране на опасни технически неизправности.

В §6 на ЗР на ЗДвП в т.71, 72, 73 са дефинитивно определение трите вида неизправност, за които е ангажирана съответната административна отговорност. Така например в т.72 „значителни неизправности“ са тези включително при укрепване на товара и са открити по време на проверката, които са със значителни последствия за безопасността на превозното средство или със значително въздействие върху околната среда, като и други значителни несъответствия“.

3

За се реализира релевантната административнонаказателна отговорност, следва да се има предвид чл.101 ал.4 от ЗДвП препращаща за определяне на неизправностите и тяхната класификация към наредбата по чл.147 ал.1 – Наредба №Н-32 от 15.12.2011г за периодичните прегледи за проверка на техническата неизправност на пътните превозни средства. В чл.37 от процесната наредба са категоризирани неизправностите, като същите са дефинирани в по-разгънат вид спрямо ЗДвП.

Според табличния вид на методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, Приложение №5, неизправността, предмет на нарушението на процесното наказателно постановление е относима към т.8.1.1б“б“ от Приложение 5 от Наредбата като неизправност на системата за намаляване на шума са посочени случаите, в които част от системата е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно е изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху шума и много сериозен риск от падане. Посочено е че това представлява значителна техническа неизправност.

Предвид липсата на посочената материалноправна разпоредба, която определя липсата на шумозаглушително устройство като основание за носене не административна отговорност е налице нарушаване на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП е бланкетна и следва да се посочи нормата от Наредбата на МТС, както и чл.10 ал.1 от ППЗДвП където детайлно са изброени възможните технически неизправности на автомобилите. С оглед наличието на един такъв незавършен процес на правна квалификация на административното нарушение съдът счита, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя. НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора следва ОДМВР-Б. да заплати на жалбоподателя направените от него разноски в размер на 400 лева (или 204,52 евро), но тъй като такива не са били поискани и съдът не следва да се произнася.

Мотивиран от изложеното по-горе, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0769-004617 от 22.02.2024г издадено от началника група в ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“–Б., с което на В. И. К. от гр.Т. и съдебен адрес в гр.В., ул.... чрез адв.Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева на основание чл.179 ал.6 т.2 ЗДвП за нарушаване на чл.139 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати направените от В. И. К. от гр.Т. разноски за адвокат в размер на 204,52 евро.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5