Решение № 24 от 05.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330101843 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът М. С. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. *********, ул. ********, бл. **** вх.

**, ет. **, ап **, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Т. П. И., вписан в регистъра на ******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул. „*******“ № **, ет.

**, офис **, моли съда да осъди „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н. П. П. в качеството на ***** и по процесуално пълномощие от адв. Х.

М. Г., вписан в регистъра на ******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул.

„*******“ № ***, офис**, да му заплати сумата от 232, 00 (двеста тридесет и два) лева, подлежаща на връщане като получена без основание по сключения помежду им недействителен Договор № ............../..........г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2025 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от *****, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата финансов ресурс в размер от 500, 00 лева. Отразеният в договора фиксиран лихвен процент е 40, 05%, годишният процент на разходите (ГПР) е 47, 47% и задължението е следвало да се погаси на три месечни вноски до 26.10.2022 г. В чл. 1, ал. 1 от договора била уговорена неустойка в размер от 198, 27 лева, ако заемателят не осигури в тридневен срок от 1 сключването му обезпечение под формата на едно или две физически лица поръчители или банкова гаранция (съобразно изискването на чл. 5 от договора за кредит). Обезпечение не било предоставено, поради което ответникът претендирал заплащане и на горепосочената неустойка. Изтъква, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР, и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимата по договора неустойка при неосигуряване на обезпечение не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора. Предвид изложеното се поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен. Доколкото договорът за кредит е цялостно недействителен, то на основание чл. 23 от ЗПК се дължи единствено връщане на главницата. Предвид това, всички заплатени суми над размера на главното вземане подлежат на връщане на ищцата заемател.

Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Допълнително, изтъква се и че на длъжника му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка на би възникнало в полза на кредитора. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР. Изтъква се, че ищцата е сключила множество договори за кредит с ответното дружество, във всеки един от които са разписани подобни клаузи за предоставяне на обезпечение и неустойка при неизпълнение на това задължение. Изтъква, че това налага разбирането, че ищцата като потребител не счита, че ответникът предоставя кредитно финансиране при неблагоприятни за нея условия.

Претендират се сторените в процеса разноски.

В открито съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си поддържа исковата претенция, а ответникът не се представлява, като с Молби вх. № № 76267/09.07.2025 г. и 120465/20.11.2025 г., постъпили от доверителя му, моли за нейното отхвърляне.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 2 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по Искане № ............../..........г. (л. 69) на ищеца Договор за потребителски кредит № ............../..........г. (л. 90 – л. 97) ответникът, от една страна като „Кредитор”, му отпуснал потребителски кредит от 500, 00 лева. Ищецът, от друга страна като „Кредитополучател”, предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 23 – л. 25), усвоил заемната сума в брой, признание в какъвто смисъл е обективирал в чл. 4, ал. 1 от договора, и следвало в срок до 26.10.2022 г. да я възстанови на заемодателя и да му заплати лихва при фиксиран лихвен процент от 40, 05%, или общо да престира 533, 73 лева при годишен процент на разходите от 47, 47%, разсрочено на три равни анюитетни месечни вноски от по 177, 91 лева с падеж 26-о число от месеца, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 (л. 97) към съглашението.

В чл. 11, ал. 1 от текста му било уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка от 198, 27 лева, която не участвала при формирането на годишния процент на разходите и която според ал. 2 на същата клауза била платима ведно с погасителните вноски чрез добавка на 66, 09 лева към всяка от тях и увеличаваща я на 244, 00 лева, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 5 от договора в 3-дневен срок от подписването му да предостави на кредитора обезпечение във вид на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер два пъти общата сума за плащане и с валидност за периода на договорното действие и до 6 месеца след края му, или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на изискванията: да имат осигурителен доход най-малко седем или четири пъти минималната работна заплата за страната съответно при един или двама поръчители; да не са поръчители по други заемни договори с кредитора или заематели по такива, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за дохода си.

Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 107 – л. 108), което се кредитира като обективно и компетентно изготвено, ищцата е осъществила две плащания по процесния договор в общ размер на 732, 00 лева, както следва: 250, 00 лева на 30.08.2022 г. и 482, 00 лева на 28.09.2022 г., с които е погасил следните свои задължения: главница – 500, 00 лева, възнаградителна лихва – 33, 73 лева, и неустойка – 198, 27 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира връщане на сумата от 232, 00 лева като недължимо платена по недействителен Договор № ............../..........г. за потребителски кредит, поради което искът му намира материалноправното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

По приложението на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се е оформила константна съдебна практика 3 на ВКС, намерила израз в Решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., Решение № 134/19.04.2016 г. по гр. д. № 5577/2015 г., IV г. о., Решение № 60170/23.06.2021 г. по гр. д. № 4918/2019 г., IV г. о., и Определение № 545/03.07.2018 г. по гр. д. № 4704/2017 г., III г. о., според която искът по чл. 55 от ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника. Затова за редовността на такава искова молба е достатъчно в нея да се казва какво е дадено и че е получено без основание, като в тежест на ищеца е да докаже само даването. Задача на ответника е да наведе и да убеди съда в съществуването на основание да задържи полученото.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

В конкретния случай валидността на договора се оспорва с фактически довод за допуснато нарушение от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП. Не се споделя тезата на ответника, че процесният договор е изключен от обхвата на ЗПК по силата на нормата на чл. 4, ал. 1, т. 6 от него, тъй като е със срок на издължаване до три месеца и дължимите по него разходи са незначителни. Първата от тези предпоставки е налице, но не и втората. Сама по себе си уговорената възнаградителна лихва от 33, 73 лева действително е 4 незначителна сума в сравнение с величината на заемния ресурс, но дължимата се неустойка за неосигуряване на обезпечение по изложените по-долу съображения представлява сигурно оскъпяване на кредита със сумата от 198, 27 лева, което прибавено към възнаградителната лихва, формира разход от 232, 00 лева, който не може да се определи за „незначителен” по разбирането на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.