Определение № 855 от 17.11.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 855 гр. Перник, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500713 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД срещу разпореждане № 17589/ 15.10.2025 г. по ч.гр.д. № 5559/ 2025 г., по описа на Районен съд - Перник, в частта, с която е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу Г. М. Г. за сумата 186 лева – разходи за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост. В нея са изложени съображения, че същото е недопустимо, тъй като съдът е излязъл извън пределите на своята компетентност в рамките на заповедното производство, доколкото се произнесъл дали процесните разходи са дължими, при условие че следвало да извърши единствено проверка дали представеният документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Отделно от това се сочи, че атакуваното разпореждане е неправилно, като в него било посочено, че норма, която е приета през 2019 г. била потвърдена с определение на ВКС от 2011 г. и решение на СЕС от 2012 г. Освен това първоинстанционният съд се позовал на решение № 345/ 09.01.2019 г. по т.д. № 1768/ 2018 г., по описа на ВКС, II ТО, което според жалбоподателя не е относимо към процесния спор и в него не били отчетени най-новите решения на СЕС, според които потребителската защита не е абсолютна и не могат да се предоставят неограничен брой права на потребителите, а същите са длъжни да изпълняват своите задължения, поети въз основа на ясни, точни и разбираемо формулирани клаузи. Жалбоподателят сочи, че сумата 186 лева представлява разходи за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, а не е начислена за допълнителна услуга, нито е такса, свързана с управлението на кредита. Твърди, че според ГПК и приетото в Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде валидно извършено уведомяването за предсрочна изискуемост, следва да бъде направено чрез ЧСИ или нотариус. За да обоснове вземането си за сумата 186 лева, „Юробанк България“ АД се позовава на нормата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ.

Уточнява, че същата е формирана като сбор от направени разходи за изготвянето на покана и такси, дължими към ЧСИ В.М. във връзка с връчването й. Сочи, че разходните документи са представени по делото, а сумите са включени в извлечението от счетоводни книги. Въз основа на тези доводи моли разпореждане № 17589/ 15.10.2025 г. по ч.гр.д. № 5559/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, да бъде отменено в обжалваната му част.

1

Окръжен съд - Перник, като обсъди доводите на молителя и материалите по делото, приема за установено следното:

Производството по ч.гр.д. № 5559/ 2025 г., по описа на Районен съд - Перник, е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на „Юробанк България“ АД срещу Г. М. Г. за сумите от 28 325,60 лева - главница по договор за кредит № ***, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 436,21 лева - договорна лихва за периода от 20.11.2024 г. до 12.05.2025 г., 1 412,38 лева - мораторна лихва за периода от 20.11.2024 г. до 22.09.2025 г., както и 196,50 лева – такси. С допълнително подадено заявление от 14.10.2025 г. „Юробанк България“ АД е посочило, че част от претендираните 196,50 лева в размер на 10 лева представляват сбор от такси за обслужване на разплащателна сметка за периода от 20.11.2024 г. до 22.09.2025 г., всяка в размер на 3,50 лева, а останалата част от 186 лева са такси за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора.

С разпореждане № 17589/ 15.10.2025 г. Районен съд - Перник е постановил издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя срещу Г. М. Г. за сумите 28 325,60 лева - главница по договор за кредит № ***, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 436,21 лева - договорна лихва за периода от 20.11.2024 г. до 12.05.2025 г., 1 412,38 лева - мораторна лихва за периода от 20.11.2024 г. до 22.09.2025 г., 10,50 лева – такси за обслужване на разплащателна сметка за периода от 20.11.2024 г. до 22.09.2025 г., 513,14 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 2107,04 лв., като е отхвърлил заявлението по отношение на вземането за сумата 186 лева - разходи за уведомяване на длъжника. За да постанови разпореждането в отхвърлителната му част, първоинстанционният съд е приел, че е задължен да следи служебно дали претендираното вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/ 2019 г.) дали не се основава на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, или има обоснована вероятност за това. Посочил е, че предвид естеството на претенцията за разходи за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за банков кредит, следва да се приеме, че са дължими поради забава на длъжника да изпълни задължението си, обусловила изменението на съглашението чрез промяна на падежа на задължението, и е препратил към забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Позовал се е на нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като е изложил, че вземането за сумата 186 лева не представлява възнаграждение за допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението. Посочил е, че дори да се приеме, че се касае за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита, а претендирането им от потребителя противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Добавил е, че в договора липсва клауза, която да е посочена и в извлечението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, уреждаща задължение за заплащане на това вземане. Въз основа на тези доводи е приел, че заявлението в частта по претенцията за сумата 186 лева - разходи за уведомление, следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достига до следните правни изводи:

Подадената частна жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от лице, за което е налице интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Съгласно задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 6/ 2019 г. по т.д. № 6/ 2017 г. на ОСГТК въззивният съд не е ограничен от релевираните в частната жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, а служебно проверява всички правнорелевантни факти, за да извърши контрол за правилност на акта. В случая, като извърши такава проверка на всички относими обстоятелства, настоящият състав намира, че разгледана по същество, частната жалба е 2 неоснователна.

При подадено заявление по чл. 417 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съдът следва да констатира, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК (чл. 410, ал.

2 ГПК), че към него е приложен документ по чл. 417 ГПК, който е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника (чл. 418, ал. 2 ГПК), както и че не е налице някоя от посочените в чл. 411, ал. 2 ГПК хипотези. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.

В случая с допълнително подаденото заявление от 14.10.2025 г. заявителят е конкретизирал, че сумата 186 лева представлява разходи за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, включваща разноски за изготвяне на поканата, както и за връчването й чрез частен съдебен изпълнител.

Настоящият състав приема на първо място, че заявителят не е посочил нито в първоинстанционното производство, нито с частната жалба конкретна клауза от договора за кредит, общите условия към него или тарифите, на които се позовава, чрез която длъжникът да е поел задължението да заплати тези разходи. Поради това не може да бъде извършена и преценка дали същата не противоречи на закона или добрите нрави, както и дали не се касае за неравноправна клауза от потребителския договор. Действително в извлечението от сметки на банката, представляващо документ по чл. 417, т. 2 ГПК, е посочена сума 196,50 лева, описана като такси, но съгласно същата норма към него следва да бъде представен и документът, от който произтича вземането, заедно с приложенията и приложимите общи условия, като целта е осъществяването на проверка дали клаузите, въз основа на които се твърди, че произтичат претендираните задължения, не обосноват извод за наличие на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Освен това следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Изпращането на покани, включително такива, с които се обявява предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, не представлява услуга, а действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Поради това разходите за тях не следва да бъдат възлагани в тежест на последния, особено при липса на конкретно договорени между страните размери, методика за формирането и изчисляването им, което допуска възможност за кредитора да прави разноски в необосновано високи размери. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно твърдението, наведено с частната жалба, че според ГПК и приетото в Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде валидно извършено уведомяването за предсрочна изискуемост, следва да бъде направено чрез ЧСИ или нотариус. Нито в ГПК, нито в посоченото тълкувателно решение е предвидено такова ограничение, като уведомяването може да бъде извършено и по други начини, за които няма твърдения и доказателства по делото да са неефективни.

В процесната хипотеза не намира приложение нормата на чл. 309а ТЗ, както се сочи в частната жалба. Изменението на ТЗ (ДВ., бр. 20/ 2013 г.) с въвеждане на чл. 309а е в изпълнение на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (пар. 12 от ДР на ЗИД на ТЗ). Съгласно пункт 8 от Директивата обхватът й следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, като тя не следва да урежда сделките, извършвани с потребителите. Поради това следва да се приеме, че заявителят не може да се легитимира като титуляр на обезщетение по чл. 309а ТЗ, доколкото в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Въз основа на изложените съображения настоящият състав на Окръжен съд - Перник намира, че частната жалба на „Юробанк България“ АД, с която е сезиран, е неоснователна, а обжалваното разпореждане в атакуваната му част - правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 17589/ 15.10.2025 г. по ч.гр.д. № 5559/ 2025 г., по описа на Районен съд - Перник, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу Г. М. Г. за сумата 186 лева - разходи за уведомяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.