Решение № 299 от 29.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Калин Калпакчиев

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200431 по описа за 2026 година Производството е образувано на основание чл. 346 т.1 от НПК по постъпили касационни жалби на защитниците на подсъдимия Ц. Т. И. – адв. М. и адв. В. - срещу решение № 17/10.03.2026 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по ВНОХД № 371/2025 г. по описа на съда.

В жалбата на защитника адв. М. са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК.

Касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК е очертано с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, проявени в следните насоки:

-Неспазване на изискването всяко едно от доказателствата да бъде внимателно анализирано поотделно и в съвкупност с останалите доказателства. Допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради неизвършване на изискуемата от закона всестранна и обективна оценка на релевантните факти.

-Извършен превратен анализ на събраните гласни доказателства.

-Еднопосочно даване вяра на доказателствата, които обслужват обвинителната теза, и въз основа на тях изграждане на вътрешно убеждение, че поведението на подсъдимия е съставомерно. Без основание изключване и некредитиране на доказателствата, които ползват защитата.

-Нарушаване изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК от въззивния съд поради непосочване кои обстоятелства се приемат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.

1

Необсъждане на противоречията в доказателствената съвкупност и неизясняване защо се приемат едни доказателства, а се отхвърлят други.

-Не докрай процесуално издържана дейност на първоинстанционния съд по приобщаването на свидетелските показания на св. Г. Р. по реда на чл. 281 от НПК, доколкото след прочитането на показанията му от ДП и положителния му отговор на въпроса дали поддържа същите не са му били зададени конкретни въпроси относно конкретните противоречия, за които е било допуснато прочитането на неговите показания. Претендира се, че тази процесуална дейност на съда е в противоречие със задължението му да разкрие обективната истина. Упрекът за липсата на изчерпателна дейност по отстраняване на визираните противоречия в показанията на св. Р. към момента на прочитането им е съпроводен и доразвит от оплакване, че тези противоречия не са преодолени и чрез аналитичната дейност на съда, обективирана в мотивите, в които именно съгласието на пострадалия с прочетеното е възприето като единствен аргумент за отхвърляне на казаното от него в съда. Подчертава се, че съдът е разполагал и с възможност да проведе очна ставка между подс. И. и св. Р. с цел отстраняване на тези противоречия, но че това също не е направено. Отправен е и укор, че решаващите съдебни състави не са съпоставили казаното от пострадалия с показанията на св. И. Т., който възпроизвежда малко по-различна картина от тази, която св. Р. поддържа в хода на ДП и която съдилищата приемат за достоверна. Във връзка с гореизложеното се набляга на изричната забрана в чл.281 ал.8 от НПК осъдителната присъда да почива само на прочетени показания (по реда на ал.4).

-Пренебрежението, с което съдилищата са се отнесли към факта, че нито пострадалият, както в съдебна фаза, така и в хода на ДП, нито св. Ц. Ц. са възприели нараняване с държания от подс. И. нож, при което пострадалият дори е посочил, че не е усетил кога е бил прободен. В тази връзка се настоява, че конкретният момент на пробождането е останал неизяснен.

Касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК се основава на твърдения, че в противоречие с материалния закон ВТАС е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, в което е обвинен, без да са налице безспорни доказателства за това. Настоява се, че поведението на И. не осъществява всички признаци от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 116 от НК, тъй като малката сила на удара и фактът, че реална опасност за живота на пострадалия не е настъпила, не водят до категоричен извод за пряк умисъл за убийство. Акцентира се, че едното нараняване е повърхностно, а другото, макар и проникващо в гръдната кухина, по естеството си не е довело до причиняване на животозастрашаващо състояние. Заявява се становище, че в случая е налице умисъл за причиняване на средна телесна повреда, но не и пряк умисъл за причиняване на смърт, поради което след като подсъдимият не е имал пряк умисъл за умъртвяване на пострадалото лице и доколкото опитът е невъзможен при евентуален умисъл, то той следва да отговаря за реално причинените от него увреждания, които попадат в обхвата на чл. 129 от НК. Изразява се несъгласие и с наличието на квалифициращото обстоятелство престъплението да е извършено по хулигански подбуди. Този довод се основава на посоченото по-горе, че аналитичната дейност на предходните съдилища, касаеща ситуацията преди започването на побоя, не отговаря на законовите изисквания съгласно чл. 107, ал. 5 и чл. 14, ал. 1 от НПК и че с оглед на това хулигански действия, изразяващи се в груби и тежки обидни думи и изрази по отношение на пострадалия и продавачката в магазина, не са били използвани, а още повече те да са с такъв висок интензитет, който да обоснове приложението на този квалифициран състав. Сочи се, 2 че не всяко сбиване, за което съдът не е разкрил наличието на личен мотив, води до извод, че същото е породено от едно неприкрито желание да се демонстрира явно неуважение към обществото и установените морални ценности.

Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е обосновано с твърдения, че определеното наказание е неотговарящо на обществената опасност на деянието и на дееца, както и на смекчаващите вината обстоятелства. В тази насока са изложени аргументи, че ВТАС изключително е надценил обстоятелствата, свързани с предходното осъждане на подс. И. за същото престъпление; че не е обсъдил на плоскостта на смекчаващите вината обстоятелства действително причинените увреждания на пострадалия, които обективно не са застрашили живота му, и че опасността от по-тежък резултат не е била дори и потенциална;че не е съобразено в мотивите заявеното от пострадалия в съдебно заседание, че самият той не желае подс.

И. да бъде съден и че на практика му е простил за извършеното от него. Като факт със значение при индивидуализацията на наказанието са посочени обясненията на подсъдимия, че след намесата на св. Ц. сам е пуснал ножа и е преустановил всякакви последващи действия. В тази насока се съзира непрецизност на съда при възприемането на факта, че ножът е бил „изтръгнат“ от ръцете на подсъдимия. Сочи се, че за тази констатация на съда липсва доказателство, доколкото самият св. Ц. заявява, че не знае дали той го е взел или подс. И. доброволно го е пуснал. Претендира се, че всички тези обстоятелства, ведно със семейното положение и положителното отношение към труда, което е имал подсъдимият след излизането си от затвора, дават основание спрямо него да бъде определено наказание под минималния размер, предвиден в закона.

Съобразно заявените в жалбата касационни основания към ВКС са отправени искания:

1.Да отмени обжалваното решение на Апелативен съд-Велико Търново и да върне делото за ново разглеждане на друг състав на ВТАС с конкретни указания по правилното приложение на закона.

2.Да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление.

3.Да оправдае подсъдимия да е извършил престъплението по хулигански подбуди.

4.На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да намали размера на наложеното наказание под минималния размер, предвиден за съответното престъпление, тъй като наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на множеството и изключително смекчаващи вината обстоятелства.

В жалбата на защитника адв. В. също се претендира наличието на всички касационни основания - по чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК.

Заявените в тази жалба оплаквания, относими към касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, се свеждат до недоволство: - че въззивният съд е изхождал в аналитичната си дейност от безспорния факт, че подсъдимият е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление по чл.116, ал.1, т.5 и 6 пр.3, във вр. с чл.115 от НК, за което му е било наложено наказание 18 години лишаване от свобода; че именно вида на престъплението, за което е осъден, и размерът на изтърпяното наказание са довели до нарушаване на презумпцията за невиновност и до неизпълнение на задълженията по чл. 13, 14 и чл.107 ал.5 от НПК; че въззивният съд е нарушил изискването на чл.

305, ал.3 от НПК, тъй като не са обсъдени противоречията в доказателствената съвкупност по действителното им съдържание; че фактите са обсъждани едностранно 3 в обслужване само на обвинителната теза; че е извършен превратен анализ на събраните в хода на делото доказателства; че всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка, но че такава не е била извършена от въззивната инстанция, която е подценила при преценка на показанията на пострадалия и обясненията на подсъдимия изложените факти, които имат значение за достоверността им; че според медицинската наука подсъдимият се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване с нарушена координация на движенията и мисленето, но че този факт не е изследван задълбочено от назначените две СППЕ, въпреки, че на повторната СППЕ съдът изрично е поставил такава задача; че по делото няма назначена СТЕ на записите от камерата за видео-наблюдение, обхващаща входа на процесния хранителен магазин, и че липсва отговор защо няма записи на извършеното деяние; че с оглед изискването на чл.107 ал.5 от НПК показанията на св. Р. е следвало внимателно да се преценяват откъм достоверност, а не показанията му от ДП едностранно да се приемат за достоверни само, защото били потвърдени от него при четенето им и защото били поблизки до датата на събитието; че обясненията на подсъдимия неправилно са останали изолирани и са приети основно като средство за защита; че при преценката на достоверността на дадените от подсъдимия обяснения не са съобразени вида, характера и механизма на причинените му увреждания, които обаче, според защитника, доказват, че той също е бил обект на нападение и то преди да извади ножчето, за да се защити.

В жалбата на адв. В. касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК е мотивирано, на първо място, с оплакване, че квалификацията ’’хулигански подбуди” е свързана с порочната преценка на поведението на подсъдимия и че правните изводи по тази квалификация не почиват на безспорни факти и обвинението по него се гради на предположения в нарушение на чл. 303 ал.1 от НПК. В тази връзка се сочи, че продавачката не потвърждава да е псувана вулгарно, не е чула пострадалия да е псуван и да е изведен насила навън, което ескалира до пробождане с нож, като не е демонстрирано пренебрежение към обществения ред. На второ място, претенцията за нарушение на материалния закон е свързана с неприложението на института на неизбежната отбрана - чл. 12 ал.1 от НК, чийто признаци се твърди, че са налице.

Изразява се несъгласие с позицията на въззивната инстанция, че от приетата фактическа обстановка липсва основна предпоставка за прилагане на института на неизбежната отбрана, а именно - нападение от страна на пострадалия; че този извод изцяло обслужва обвинителната теза и отхвърля безспорни факти, които най-малко поставят под съмнение доказаността на обвинението по несъмнен начин. На трето място, като ненамиращ опора в доказателствата се оспорва и изводът на въззивния съд за субективната страна на деянието. Твърди се, че от причинените наранявания не може да се съди, че подсъдимият е искал да убие пострадалия.

В подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК в жалбата на адв. В. са развити доводи, че подсъдимият е личност с доказани трудови навици, включително и при изтърпяването на предходното му наказание, за което е освободен условно предсрочно; че е млад човек, сключил наскоро граждански брак, баща на малолетно дете; че цялото му семейство е на негова издръжка; че вредоносният резултат за пострадалия не е тежък и е отзвучал бързо без усложнения; че като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете провокативното и агресивно поведение на пострадалия. Относно обществената опасност на визираното престъпление се изтъква, че тя е заложена в санкционната рамка на нормата и не може да бъде допълнително отегчаващо вината обстоятелство. В тази насока се претендира 4 прилагане на разпоредбата на чл. 58 б.“а“ във вр.с чл. 55 ал.1 т. 1 от НК.