Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 18.09.2024, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 819/2024
Вид
Решение № 160
Подписан
18.09.2024
Състав
ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Монтана, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. Й като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20241630200819 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по член 10,ал.1 от Закона за пътищата № 8505267453 от 03.04.2022 година, издаден от Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ на И. С. Д. ЕГН ********** от град София, общ. Столична, ж.к. „Д“ бл. ХХХ, вх.Х, ет. Х , ап.Х, съдебен адрес: град Б 2227, ул. „СП“ № Х, за нарушение на член 139,ал.7 от ЗДвП и на основание член 179,ал.3, в вр. с чл. 187а,ал. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800.00 лева.

Недоволен от така издаденият електронен фиш Д., обжалва същият с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи свързани с приложението на разпоредбата на член 34 от ЗАНН. Предвид на това моли съда да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят и негов представител не се явяват, изпращат писмено становище.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява, чрез процесуалния си представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният ел. фиш аконосъобразен.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в 1 съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.04.2022 г. около 00:16 часа, на път І-1, км. 113+188 в община Монтана, жалбоподателят И. С. Д. ЕГН **********, управлявал ППС – товарен автомобил марка Волво“ модел „ФХ“ с рег. № ХХХХХХ с три оси, собственост на фирма „ТГ“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХ. ППС-то било без заплатена дължима пътна такса по член 10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата.

Нарушението било установено с устройство № 40052, представляващо елемент от eлектронната система за събиране на пътни такси по член 10,ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-1, км. 113+188. Установено било също така, че ППС-то е и без валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. За констатираното нарушение първоначално бил издаден Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по член 10,ал.1 от Закона за пътищата № 8505267453 от 03.04.2022 година. На основание член 187а от ЗДвП ел. фиш бил издаден на собственика на ППС-то фирма „ТГ“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХ, с който за нарушение на член 102,ал.2 от ЗДвП и на основание член 187а,ал.2, т.3 в вр. с ал. 3 в вр. с чл. 179,ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. В производството не са ангажирани доказателства, кога точно е издаден този електронен фиш, но същият е връчен на фирмата чрез Български пощи на 21.02.2024 година, а с декларация по член 187а,ал.4 от ЗДвП от 27.02.2204 година законният представител на дружеството – МВС е декларирал, че на дата 03.04.2022 година в 00:16 часа ППС-то е управляваното от жалбоподателя И. С. Д. ЕГН **********. След подадената декларация, директора на националното тол управление към Агенциа „Пътна инфраструктура“ с Решение от 25.03.2024 година анулира електронен фиш № 8505267453 издаден на „ТГ“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХ. Под същият номер е издаден втори ел. фиш на ползвателя на ППС-то и настоящ жалбоподател И. С. Д. ЕГН **********, с който за нарушение на член 139,ал.7 от ЗДвП и на основание член 179,ал.3, в вр. с чл. 187а,ал. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800.00 лева. Дата на издаване на този електронен фиш също не може да бъде безспорно установена, поради което настоящият съдебен състав приема, че най-ранната възможна дата е 25.03.2024 година, когато е бил анулиран предходно издадения фиш.

Така издаденият втори ел. фиш е връчен на нарушителя Д., който го обжалва в законоустановения за това срок.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваният електронен фиш не отговаря на изискванията на 2 процесуалния закон.

От приложената по делото Заповед № РД-11-983/13.09.2021 година на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, е видно, че ел. фиш е издаден по утвърдения за това образец.

Електронният фиш се приравнява по юридическа сила и правни последици на наказателно постановление по силата на чл.58д, т.4 от ЗАНН.

Доколкото самото заснемане има установителна и доказателствена функция на АУАН, а електронния фиш - на наказателно постановление, то срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /съставяне на електронен фиш/ започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

За издаданите ел. фишове по ЗДвП важат общите правила, а именно „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“ – член 34 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни, а разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

От приетото в задължителната практика на ВКС и ВАС следва следния извод – сроковете по член 34 от ЗАНН са давностни и като такива могат да бъдат прекъсвани. Независимо от спирането или прекъсването на давността образуването на административнонаказателно производство се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по член 34 от ЗАНН.

В становището на процесуалния представител на АПИ юрисконсулт Й е изложено твърдението, че по отношение на давността за преследване, съответно образуване на административнонаказателно производство е приложима разпоредбата на член 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Според настоящият съд подобна препратка макар и предвидена в т.2 на горепосоченото Тълкувателно постановление в настоящият случай е неприложима по отношение срока за образуване на административнонаказателно производство дотолкова доколкото в член 11 на ЗАНН е посочено, че „се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.“. Т.е. разпоредбите, ако са предвидени такива в ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се явяват специални на тези в НК, а когато тези въпроси не са уредени в ЗАНН се прилагат разпоредбите за тях в Наказателния кодекс. Такова именно е съдържанието на член 34 от ЗАНН, където изрично е предвиден едногодишен срок от извършване на административното нарушение, преди изтичането на който е възможно да се 3 образува административнонаказателно производство. Приложението на препратката по член 11 от ЗАНН към разпоредбите на НК в този случай е единствено и само по отношение на член 81,ал.3 от НК, където е предвидена абсолютната давност и по-скоро възможността за спиране и прекъсване на обикновената такава, тъй като такава хипотеза изрично не е уредена в ЗАНН.

В конкретния случай нарушението е установено на 03.04.2022 година. С издаването на първоначалния електронен фиш № 8505267453 /без конкретна дата на издаване/, настоящият съд намира, че едногодишната давност по член 34 от ЗАНН от извършване на деянието е прекъсната. От изложената фактическа обстановка безспорно е установено, че най-ранната дата, на която е възможно да е издаден атакуваният електронен фиш е 25.03.2024 година, която дата е извън срока от година и половина, съобразен с прекъсването на давността от първоначално предприетите действия на административнонаказващите органи.

При така установеното и при съобразяване със задължителната практика на ВКС и ВАС приета с ТП № 1/201 година, настоящият въззивен съд намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразно съставен и като такъв следва да бъде отменен.

В хода на производството, разноски са претендирани само от въззиваемата страна, поради което с оглед изхода на делото не се дължат.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по член 10,ал.1 от Закона за пътищата № 8505267453 от 03.04.2022 година, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на И. С. Д. ЕГН ********** от град София, общ. Столична, ж.к. „Д“ бл. ХХХ, вх.Х, ет. Х , ап.Х, съдебен адрес: град Б 2227, ул. „СП“ № Хза нарушение на член 139,ал.7 от ЗДвП, на основание член 179,ал.3, в вр. с чл. 187а,ал. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4