Определение № 320 от 23.07.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Смолян, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500328 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. К., чрез адв. Л. Б. – САК, против Определение № 560 от 06.06.2025 г., постановено по гр. д. № 696/2025 г. по описа на Районен съд Смолян, с което е отхвърлена молбата за освобождаване от държавна такса и разноски в производството.

В частната жалбата се поддържа становище за неправилност на обжалвания акт, искане за неговата отмяна и съответно уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят определя становището на РС – Смолян, за освобождаване от държавна такса и разноски, като неправилно. Акцентира над обстоятелството, че ищцата реализира месечен финансов приход в размер на 1095, 75 лв., с които средства издържа и малолетно дете. Твърди, че ако бъде задължена да заплаща разноски по делото, ще е принудена да живее под границата на бедността. Последното би ограничило правото на достъп до съд.

Очаква, разноските по делото ще бъдат значителни, с оглед искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза. В частната жалба се твърди, че по искане на ищцата са образувани общо девет на брой производства пред РС – Смолян, относно недействителност на договори за бързи кредити, по които същата била в невъзможност да заплати дължимите държавни такси. Отъждествява невъзможността на ищцата да заплати дължимите държавна такса и разноски с отказ от правосъдие.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид изложеното в жалбата, намира за установено от фактическа страна, следното:

М. К., чрез пълномощника си – адв. Л. Б., е предявила против "Креди Йес" ООД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 415459 от 15.10.2024 г. В условия на евентуалност се иска от съда, 1 да бъде признато по отношение на ответника, че клаузата, определяща лихвения процент и клауза от договора, която предвижда заплащане на неустойка в размер на 1154, 18 лв., са нищожни.

Чрез доказателствените си искания, ищцата отправя и такова за освобождаване по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасяне на дължимата държавна такса, поради липса на средства за това. Към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че ищцата е на 38 -годишна възраст, с месечен доход в размер на 1095. 75 лв. от трудово възнаграждение, както и че не упражнява други дейности като търговец и не получава допълнителни доходи. Запозната със следващата се наказателна отговорност за деклариране на неверни данни, ищцата удостоверява, че не притежава движимо и недвижимо имущество, както и че не получава дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества. Същевременно, не са декларирани данни за влошено здравословно състояние, което да изисква скъпоструващо лечение или да препятства полагането на труд и реализирането на доходи.

Районен съд – Смолян е отхвърлил молбата на ищцата като неоснователна, тъй като от представените от нея доказателства не може да се направи категоричен извод за липса на необходимите средства за заплащане на дължимата държавна такса. Съдът е приел, че ищцата е човек в трудоспособна възраст, получава доходи от трудово правоотношение, надвишаващи минималната работна заплата за страната. Не били изложени твърдения за влошено здравословно състояние или други специфични обстоятелства, които да обосноват невъзможността да заплати държавната такса по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл.

261 ГПК, както и допустима - подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Съобразно константната практика на ВКС по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да съпостави размера на дължимата държавна такса с общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства, като не следва да подхожда формално при преценката за освобождаване от държавна такса и разноски, извършвана на основание примерно изброени критерии: доходи, имуществено състояние - установено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст. Тази преценката е винаги конкретна и следва да е съобразена с комплексната оценка на данните по делото за материалните възможности на молителя, като от задължението за внасяне на такси и разноски се освобождават само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. Споменатата преценка се извършва въз основа на представени доказателства за 2 имущественото състояние на ищеца, семейно положение, здравословно състояние, възраст и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и заплащане на разноски. Основанието п о чл. 83, ал. 2 ГПК изисква страната - физическо лице да докаже, че материалното му положение изключва или затруднява възможността да внесе държавната такса, като тази разпоредба цели да осигури достъп до съд и за онези физически лица, които нямат възможност да посрещнат тези разходи.

В случая от съвкупната преценка на всички релевантни обстоятелства, съдът намира, че ищцата е лице в активна трудоспособна възраст, което получава доходи в размер на 1095. 75 лв.

Както ВКС е имал възможност да посочи в свое Определение № 134 от 22.01.2024 г. по ч. т. д. № 1958/2023 г., I т. о., понятието "цена на иск" е нормативно определено в чл. 68 ГПК и това е паричната оценка на предмета на делото, като в отделните точки на ал. 1 на чл.

69 ГПК нормативно са установени конкретни размери на цената на исковете. Съгласно чл.

69, ал. 1, т. 4 ГПК по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор размерът на цената на иска е стойността на договора.

В своята практика / напр. решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, I т. о. и др. /, ВКС приема, че определянето на цената на иска по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е относимо към иск за съществуване, респ. несъществуване на договор, като в случай на обявяване на нищожност на такъв договор се отрича възникването не само на конкретно вземане на кредитора, а се оспорва изцяло съществуването на договорно правоотношение, поради което договорът няма действие между страните. В тези случаи искът има парична оценка съгласно чл. 68 ГПК, която съвпада със стойността на договора. Вложеният смисъл на постановеното определение, е че в понятието „стойност на договора“ не влизат начислените акцесорни по договора за кредит вземания на кредитора, които сумарно надхвърлят предоставената на кредитополучателя сумата. В обобщение, според практиката на ВКС, по искове за недействителност на договори за кредит, като цена на иска следва да се сочи размерът на отпуснатия кредит, а не дължимата сума, /това по арг. и от Определение № 50164 от 4.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1815/2022 г., II т.о./. Изчислен в съответствие с цитираната практика на върховната съдебна инстанция, размерът на държавната такса по гр. дело № 696/ 2025г. на РС – Смолян, при стойност на договора от 1 200 лв., която се явява и цена на иска, следва да се определи на 50.00 лв.

Обстоятелството, че ищцата е инициирала допълнителни съдебни производства, по които съответно дължи заплащане на държавна такса, не може да бъде аргумент нито за възможността, нито за липсата на възможност за заплащане на държавната такса, респ. разноски. По делото не са представени доказателства от които да е видно, какъв е характерът на визираните допълнителни съдебни производства, в резултат на което настоящият състав е в невъзможност да формира извод, че те обременяват финансово ищцата.

За да бъде уважено искане за освобождаване от държавна такса и разноски по чл.

3

83, ал. 2 ГПК, не е достатъчно страната да е затруднена да заплати същите, а е необходимо тя да няма изобщо такава възможност. Освобождаването от държавна такса и разноски е изключение от принципа, че всяка страна ги дължи, когато това е предвидено в закон, затова разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК следва да се прилага стриктно като се изхожда от предвидените в нея критерии и само в случай, че са налице предпоставките за това – в този смисъл Определение № 329 от 04.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2665/2017 г. на ВКС, IV г. о.

С оглед на изложеното, като е оставил без уважение искането на ищцата за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Така мотивиран съдът, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 560 от 06.06.2025 г., постановено по гр. д. № 696/2025 г. по описа на Районен съд – Смолян.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, при наличието на предпоставките по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Смолян, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500328 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. К., чрез адв. Л. Б. – САК, против Определение № 560 от 06.06.2025 г., постановено по гр. д. № 696/2025 г. по описа на Районен съд Смолян, с което е отхвърлена молбата за освобождаване от държавна такса и разноски в производството.

В частната жалбата се поддържа становище за неправилност на обжалвания акт, искане за неговата отмяна и съответно уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят определя становището на РС – Смолян, за освобождаване от държавна такса и разноски, като неправилно. Акцентира над обстоятелството, че ищцата реализира месечен финансов приход в размер на 1095, 75 лв., с които средства издържа и малолетно дете. Твърди, че ако бъде задължена да заплаща разноски по делото, ще е принудена да живее под границата на бедността. Последното би ограничило правото на достъп до съд.

Очаква, разноските по делото ще бъдат значителни, с оглед искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза. В частната жалба се твърди, че по искане на ищцата са образувани общо девет на брой производства пред РС – Смолян, относно недействителност на договори за бързи кредити, по които същата била в невъзможност да заплати дължимите държавни такси. Отъждествява невъзможността на ищцата да заплати дължимите държавна такса и разноски с отказ от правосъдие.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид изложеното в жалбата, намира за установено от фактическа страна, следното:

М. К., чрез пълномощника си – адв. Л. Б., е предявила против "Креди Йес" ООД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 415459 от 15.10.2024 г. В условия на евентуалност се иска от съда, 1 да бъде признато по отношение на ответника, че клаузата, определяща лихвения процент и клауза от договора, която предвижда заплащане на неустойка в размер на 1154, 18 лв., са нищожни.

Чрез доказателствените си искания, ищцата отправя и такова за освобождаване по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасяне на дължимата държавна такса, поради липса на средства за това. Към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че ищцата е на 38 -годишна възраст, с месечен доход в размер на 1095. 75 лв. от трудово възнаграждение, както и че не упражнява други дейности като търговец и не получава допълнителни доходи. Запозната със следващата се наказателна отговорност за деклариране на неверни данни, ищцата удостоверява, че не притежава движимо и недвижимо имущество, както и че не получава дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества. Същевременно, не са декларирани данни за влошено здравословно състояние, което да изисква скъпоструващо лечение или да препятства полагането на труд и реализирането на доходи.