Решение № 13910 от 16.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13910 гр. С, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110100478 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която от името на „Т“ ЕАД, ЕИК ** против В. И. В., ЕГН **********, са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.

Със заявление вх. № 171000/27.05.2024 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. И. В., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 2 994,21 лева (двe хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и 21 стотинки), представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., в имот, представляващ *, находящ се в гр. С, ж.к. Л, **, абонатен № **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.05.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 413,15 лева (четиристотин и тринадесет лева и 15 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 16.04.2024 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия;

3/ сумата от 41,14 лева (четиридесет и един лева и 14 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 1 от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот, представляващ *, находящ се в гр. С, ж.к.

Л, **, абонатен № **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.05.2024 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 8,51 лева (осем лева и 51 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 16.04.2024 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия; както и 5/ сумата от 119,14 лева (сто и деветнадесет лева и 14 стотинки), представляваща разноски по делото, от които държавна такса в размер на 69,14 лева (шестдесет и девет лева и 14 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

На 09.06.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 31530/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в законоустановения срок от името на същия не е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на 04.12.2024 г. Исковата молба е подадена на 06.01.2025 г.

/в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, при съобразяване разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК вр. чл. 60, ал. 3 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „Т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същите имат качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТТ” ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през процесния период и не са погасили задължението си, като е изпаднал и в забава по отношение на последното.

Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в производството, че В. И. В., ЕГН ********** дължи в полза на Т ЕАД, ЕИК ** суми, както следва: 1/ сумата от 2 994,21 лева (двe хиляди 2 деветстотин деветдесет и четири лева и 21 стотинки), представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., в имот, представляващ *, находящ се в гр. С, ж.к. Л, **, абонатен № **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.05.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 413,15 лева (четиристотин и тринадесет лева и 15 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 16.04.2024 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия;

3/ сумата от 41,14 лева (четиридесет и един лева и 14 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот, представляващ *, находящ се в гр. С, ж.к.

Л, **, абонатен № **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.05.2024 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 8,51 лева (осем лева и 51 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 16.04.2024 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия; както и 5/ сумата от 119,14 лева (сто и деветнадесет лева и 14 стотинки), представляваща разноски по делото, от които държавна такса в размер на 69,14 лева (шестдесет и девет лева и 14 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева), за които суми на 09.06.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.

№ 31530/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на исковата молба се оспорват в цялост предявените искове, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Оспорва се, че ищцовото дружество е предоставило услуги по твърдените в исковата молба общи условия. Оспорва се, че от ответника, през процесния период, е потребена, респективно е доставена от ищеца, топлинна енергия, в количествата и на стойността, твърдени в исковата молба. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба имот. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца. Оспорват се и акцесорните искове за лихви за забава.

Предвид горното, се моли, предявените за разглеждане в настоящото 3 производство искове, да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.

422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им „клиент на топлинна енергия“, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания спрямо ответниците.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е 4 регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.

150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.