Решение № 297 от 26.02.2024, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е №

В името на народа гр. Кърджали, 26.02.2024 г.

Административен съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мелиха

Халил

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело № 445/ 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 118, ал.

1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).

Делото е образувано по жалба на Д.Н.Т. ***, чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-237/ 03.11.2023 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 081-00-830-3/ 20.09.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, § 3, б.“а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/ 2004, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Претендира се незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че не са налице посочените основания за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. Неправилно и необосновано е посочено, че компетентната институция за изплащане на обезщетение за безработица не е в България. Неправилно административният орган тълкувал и приложил чл.65, § 2 и § 5 от Регламент (ЕО) № 833/2004г.

В жалбата се сочи, че заетостта не е основание за определяне на пребиваването. Неправилно е прието, че България не е държавата на обичайното пребиваване на Н. Т.. Твърди се, че център на неговите жизнени и лични интереси е Република България, което следва да бъде установено след събиране и анализ на всички относими доказателства.

Заетостта на жалбоподателя в *** е била временна и сезонна. Същият е трайно установен в Република България. Притежава имущество в България. Завършил е средното си образование в Република България. Обичайното му пребиваване е в Република България. Към настоящия момент постоянния и настоящия му адрес са в Република България.

В жалбата се сочи, че директорът на ТП на НОИ – Кърджали и ръководителят на осигуряването за безработица неправилно са тълкували Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Съгласно изложеното в жалбата, спорът е свързан с тълкуването на термина "пребиваване", което е от съществено значение за определяне на компетентната институция по исканото обезщетение за безработица и в тази връзка с приложението на чл.65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. Легалната дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в чл. 1, §3, б. "й" от цитирания Регламент - мястото, където лицето обичайно пребивава. Твърди се, че е незаконосъобразно и неправилно позоваването на чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Искането е да се отмени оспорения административен акт, като преписката се върне на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали с указания да бъде изплатено полагащото се на Д. Т. обезщетение за безработица. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник.

Ответникът

– Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Позовава се на Определение на Съда на ЕС от 24 март 2023 г. по Дело С-30/ 22. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл. 118, ал.

1 от КСО

14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със

Заявление, вх. 908-0761/ 17.07.2023 г. до Дирекция „Бюро по труда“ – Кърджали, регистрирано в информационната система на ТП на НОИ - Кърджали с вх. № 081-00-830/ 18.07.2023 г. Д. Т. поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.

54а от КСО. В същото декларирал, че трудовото правоотношение с осигурител в *** e прекратено от 14.07.2023 г. С писмо изх. № У-081-00-830-1/ 19.07.2023 г. от жалбоподателя е изискано да представи заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава - членка на ЕС със СЕД U002 относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004 и документ за дерегистрация. На

25.07. 2023 г. Д. Т. подал заявление, вх. № 1019-08-972 за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 за периода:

01.02.2015 г. - 14.07.2023 г. От страна на ТП на НОИ - Кърджали на 26.07.2023 г., до компетентната институция на *** по електронен път чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз, е изпратено искане за издаване на структурирани електронни документи U017 и U004, необходими за преценка на правото на парично обезщетение за безработица.

С писмо изх. № 1030-25-765/ 21.07.2023 г. от ОД на МВР - Кърджали е изискана информация за пътуванията на Д.Н.Т. от и в Република България. В получения отговор вх. № 1030-08-765#1/ 27.07.2023 г. е посочено, че за лицето има данни за многократни влизания и излизания от Република България за периода от 01.01.2018 г. до 23.07.2023 г.

От ръководител на осигуряването за безработица е извършена проверка на данните, съдържащи се в информационния масив на НОИ за Д.Н.Т.. Съгласно регистъра на трудовите договори за лицето липсват данни за получени уведомления за сключени групови трудови договори.

На

12.09.2023 г., отново по електронен път чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз, са получени структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004, издадени от компетентната институция в *** относно преценка на правото и размера на паричното обезщетение за безработица.

След получаване на необходимите документи от ***, с разпореждане № 081-00-830-2/ 19.09.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл.

55 от АПК е възобновено производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане № 081-00-830-3/ 20.09.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, §3, буква „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В разпореждането е посочено, че на 12.09.2023 г. е получен по електронен път структуриран електронен документ U017, издаден от КИ в ***, с който е удостоверен период на осигурена заетост от 01.05.2021 г. до 14.07.2023 г., също така е бил представен документ от работодател с посочена осигурена заетост от 01.02.2015 г. до 14.07.2023 г. Изложени са съображения, че съгласно чл. 16 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и Съвета за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/ 68, гражданин на ЕС получава автоматично право на постоянно пребиваване в друга страна от ЕС, ако е живял законно в нея поне 5 години без прекъсване. Със становище по дело С-30/22, Европейската комисия и Съвета решават, че чл. 65, пар. 2 от Регламент

(ЕО)№ 883/ 2004 на ЕС и Съвета не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетение за безработица до КИ на държава членка, в която не е завършило периоди на осигуряване или заетост в друга държава, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия период. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 5 във връзка с ал. 2 Регламент (ЕО) 883/ 2004 НОИ не е компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица, тъй като лицето нито е осъществявало дейност при прилагане на българското законодателство, нито е пребивавало на територията на България по смисъла на регламентите в областта на социалната сигурност и няма право на парично обезщетение за безработица.

При обжалване по административен ред на разпореждане № 081-00-830-3/ 20.09.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица пред директора на ТП на НОИ – Кърджали е постановено оспореното в настоящото производство решение. В този административен акт подробно е описана фактическата обстановка по подаденото заявление за отпускане на обезщетение за безработица, включително на понятията „пребиваване“, „компетентна институция“, „компетентна държава членка“ съгласно определенията в Регламент (ЕО) № 883/ 2004. Направено е позоваване на Определение от 24.03.2023 г. на СЕС по Дело С-30/22 по тълкуването на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, което е в смисъл, че на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетения за безработица до компетентния орган на държава членка, в която не е завършило периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава - членка, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период.

Изложен е мотив, че по аргумент от чл. 61, § 2 от Регламент № 883/2004 и тъй като жалбоподателят е лице, което не е придобило „последно“ осигурителен период според българското законодателство, то право на обезщетение за безработица може да възникне само „ако положението му съответства на визираното в чл. 65 § 5, б.

„а“ от този регламент във връзка с чл. 65, § 2 от него - дело С - 30/22.

С оглед тълкуването на Съдът на ЕС за приложението на чл. 65, § 2 от регламента е направен извод, че положението на Д. Т. е несъответно, тъй като е налице завръщане в държавата му на произход след прекратяване на трудовата му дейност в ***, където е пребивавал във връзка с дейността си.

В решението е посочено, че последната заетост на Д. Т. е с период: 01.02.2015 г. - 14.07.2023 г. в държава членка – ***. В попълнената декларация по чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицето е посочило, че не притежава собствено жилище и няма съпруга.

Преобладаващата част от роднините са живели в държавата по последната заетост, социалните му контакти са в Република България, посочил е и че има намерение да се установи в Република България.

Подробно са разгледани критериите за установяване на „пребиваване“, по смисъла на чл.1, б.“й“ от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, на Д.Т..

Посочено е, че прилагането на критерия „намерение“ на лицето се обуславя след невъзможност едната институция да определи еднозначно държавата по пребиваване по време на последната заетост и наличието на разногласие в становищата на институциите на двете държави. Регламентите обвързват държавата по пребиваване именно с периода на последната заетост.

Прието е, че в настоящият случай намерението на лицето не се явява водещ критерий за определяне на държавата по пребиваване, а се отчита тогава, когато между отделните институции няма постигнато съгласие относно държавата по пребиваване. В обобщение в оспореното решение е прието, че в конкретният случай има достатъчно основания да се приеме, че е налице „стабилна/дългосрочна“ заетост в ***, поради което пребиваването по смисъла на европейските регламенти не е в България. Цитираната е практика на административни съдилища в този смисъл.

По искане на пълномощник на жалбоподателя са изслушани свидетелски показания на Ж. И. А. – *** на жалбоподателя. Свидетелката посочва, че през 2013 г. заминала за ***. През 2014 г. или 2015 г., когато завършил висшето си образование, *** също отишъл там. Работел нелегално, без договор, на различни места. След време се върнал в България за 2-3 месеца, където работел в ***. Връщал се в град Кърджали, където от *** години имали квартира. След това отново отишъл в ***, където оставал по 3-4 месеца. Записали Д. Т. на училище в ***, за да учи език, но минали 3-4 месеца. Свидетелката обяснява, че *** има мотор и лек автомобил. През месец август 2023 г. цялото семейство се прибрали окончателно в България и нямат намерение да се връщат в ***. На въпрос на пълномощник на ответника колко време *** е работил в *** и за какъв период е последната му работа свидетелката отговаря, че в началото, докато му намерят по-добра работа, той работел ***.