Решение № 4608 от 29.07.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 29.07.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в публичното заседание на двадесети февруари през 2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: Е.

ИВАНОВА

ЗЛАТКА ЧОЛЕВА при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 5516 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 7637 от 10.01.2019 г. СРС, 158 с-в, по гр.д.№ 54129/17 г. е осъдил Е.Н.М., А.Б.С. и И.Н.М. да заплатят на „Т.С.” ЕАД на основание чл.153, ал.1 ЗЕ сумата от по 630,83 лв. всеки от тях-главница за топлинна енергия през периода 01.07.2014 г.-21.05.2015 г. за имот, находящ се в гр.София, жк „*********със законната лихва, считано от 07.08.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и на основание чл.86 ЗЗД-обезщетение за забава върху главницата в размер на по 120,85 лв. всеки от тях за периода 01.09.2015 г.-20.07.2017 г., като е отхвърлил исковете за главница за топлинна енергия, респ. законна лихва за забава за разликата до пълните предявени размери, респ. периоди, както и исковете за заплащане на сумата от 22,29 лв.-главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.06.2013 г.-м.05.2015 г. със законната лихва, считано от 07.08.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и за сумата от 6,73 лв.-законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците- Е.Н.М., А.Б.С. и И.Н.М. в частта, с която са уважени исковете срещу И.Н.М. за сумата 630,83 лв.-главница и 120,85 лв.-мораторна лихва и в частта, с която ответниците Е.Н.М. и А.Б.С. са осъдени да заплатят на ищеца сумите, представляващи сума в размер на по 289,62 лв. /разликата над сумата от 341,21 лв. до уважения размер от 630,83 лв./-главница за топлинна енергия и сума в размер на по

55,49 лв. /разликата над 65,36 лв. до уважения размер от 120,85 лв./-лихва за забава.Въззивниците твърдят, че И.М. не следва да бъде осъден за заплащане на суми за задължения към „Т.С.“ ЕАД, тъй като е представил отказ от наследство, вписан в специалната книга на съда под № 111/27.07.2018 г.Излагат оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е немотивирано, незаконосъобразно и неясно, тъй като не се основава на представените по делото първични счетоводни документи, а на обобщени фактури по справки.Липсват и мотиви по представеното от ответниците становище от 24.07.2018 г. относно погасителната давност.Поддържат становище, че вземанията на ищеца са погасени по давност за периода преди 07.08.2014 г. на обща стойност 3 651,21 лв., формирана от фактура № **********/30.04.2014 г., като са събрани сумите 32,36 лв.+3 412,32 лв.+206,53 лв.Твърдят, че към датата на исковата молба непогасени са задълженията в размер на 1 023,63 лв., като всеки от наследниците следва да заплати по 341,21 лв. поотделно, но тъй като И.М. се е отказал от наследството, същият няма задължения към ищеца.Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендират разноски по чл.38, ал.2 ЗА.

В съдебно заседание на 20.02.2020 г. въззивниците

И.Н.М. и А.Б.С. са конституирани и в качеството им на наследници на Е.Н.М., починала след подаване на въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба -„Т.С.”

ЕАД изразява становище за отхвърляне на въззивната жалба.Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” ЕАД твърди, че ответниците-Е.Н.М., И.Н.М. и А.Б.С. са наследници на Н.И.М., който е бил клиент на дружеството с абонатен № 211975 в качеството му на собственик на процесния имот на основание чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.За процесния период в сила са били ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, както и ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила от 14.01.2008 г. и ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.В раздел ХI от ОУ от 2014 г., чл.33, ал.1 /съответно р-л VIII от ОУ от 2008 г., чл.33, ал.1 / е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, приети с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Н.И.” ЕООД.Наследодателят на ответниците е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия за абонатен № 211975, отразена в общи фактури № **********/30.06.2014 г. за реално потребена топлинна енергия, обхващаща отоплителен сезон 01.05.2013 г.-30.04.2014 г., № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. и 559,04 лв.-обща стойност на законна лихва за забава върху посочената главница, начислена от 15.08.2014 г. до 20.07.2017 г., както и 66,88 лв.-главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2013 г. до м.05.2015 г. и 20,18 лв.-законна лихва за забава върху главницата за дяловото разпределение.Ищецът твърди, че въз основа на чл.139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ.Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски.След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинната енергия в сградата-„Н.“ ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и са издадени изравнителни сметки.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят при равни квоти в условията на разделна отговорност сума в общ размер на 3 280,84 лв., от която-2 634,74 лв. /по 878,25 лв./-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, отразена в общи фактури с № **********/31.06.2014 г. за периода 01.05.2013 г.-30.04.2014 г., фактура № **********/31.07.2015 г. за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г.; 559,04 лв. /по 186,35 лв./-лихва за забава за периода 15.08.2014 г.-20.07.2017 г.; 66,88 лв. /по 22,29 лв./-главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.06.2013 г.-м.05.2015 г. и 20,18 лв. /6,73 лв./-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

На 07.09.2002 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на адрес: гр.София, жк „*********е взело решение за сключване на договор с „Н.И.“ ООД за извършване на услугата „дялово разпределение“.В списъка с етажни собственици срещу апартамент № 25 фигурира името и подписа на Н.И.М..

На 13.09.2002 г. е подписан договор между ЕС на жк *********вх.А и „Н.И.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”.

Видно от представеното съдебно удостоверение на СРС, 158 с-в И.Н.М. е подал молба вх.№ 2020663/20.07.2018 г., с която се е отказал от наследството на Н.И.М., починал на 11.04.2015 г. и отказът е вписан в специалната книга на съда под № 1111/27.07.2018 г.

В съдебно заседание на

10.10.2018 г. пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ответниците е заявил, че те не оспорват, че за процесния период за имот, находящ се в гр.София, жк „*****бл.*********е доставена топлинна енергия, количество и стойност, посочени от ищеца в исковата молба и уточнителната такава.

Видно от представеното пред настоящата инстанция удостоверение за наследници от 14.12.2019 г. на СО-р-н „*****“ Е.Н.М. е починала на 06.07.2019 г. и е оставила за наследници по закон: И.Н.М. и А.Б.С..

Представено е съдебно удостоверение на СРС, 117 с-в в уверение на това, че И.Н.М. е подал молба с вх.№ 2000595/10.01.2020 г., с която се отказва от наследството на Е.Н.М., починала на 06.07.2019 г. и този отказ е вписан в специалната книга на съда под № 48/14.01.2020 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-етажна собственост, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.

Между страните по делото не се спори, че през процесния период наследодателят на ответниците Н. М. е бил потребител на топлинна енергия, че процесният имот е бил топлоснабден, както и относно стойността на доставеното количество топлинна енергия.Спори се относно периода и размера на погасените по давност вземания.

По отношение на ответника И.Н.М. исковете следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като той се е отказал от наследството на Н.И.М. и на Е.Н.М..Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗН частта на отреклия се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници.

Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/18.05.2012 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС погасени по давност са вземанията по фактури № № **********/30.06.2014 г.; **********/31.05.2013 г.; **********/30.06.2013 г.;

**********/31.07.2013 г.; **********/31.0.2013 г.; **********/30.09.2013 г.;

**********/31.10.2013 г.; **********/30.11.2013 г.; **********/31.12.2013 г.;

**********/31.01.2014 г.; **********/28.02.2014 г.; **********/31.03.2014 г.; **********/30.04.2014 г.;