Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 457 от 18.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 636/2026
Вид
Решение № 457
Подписан
18.06.2026
В сила
18.06.2026
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Бургас, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20262100500636 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от С.

Ж. У., ЕГН **********, представляван от адвокат Атанас Пройчев Тасков, с адрес ЮПЗ, *** против решение

№32/22.01.2026 г. постановено по гр. д №883/2024 г. по описа на Районен съдНесебър, с което съдът е разпределил ползването между „Белови Къмпани“ ЕООД, ЕИК 204321219, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Сердика“ ж.к „Банишора“, бл.19, партер, представлявано от управителя Връбка Димитрова Белова и въззивника, по отношение на ПИ с идентификатор *** по ККИКР на гр. Св. Влас, ул. „Цар Симеон“ №39, с площ от 593 кв.м., трайно предназначение на територията:

Урбанизирана; начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 метра, № по предходен план -378, кв. 23, парцел XXVII, съседни ПИ №***, ***, ***, ***, както следва:

„Белови Къмпани“ ЕООД, ЕИК 204321219 ще ползва частта от дворното място, означена като източна част с площ от 283 кв.м. /включваща застроена и незастроена площ/, оцветена в син цвят на приложение №2 „План за 1 фактическо разпределяне на имота“, от която площ незастроената част е 49,59 кв.м., съгласно Приложение №4 „Схема на незастроено и застроено дворно пространство“ към заключението по Съдебно –техническата експертиза по делото, изготвена от вещото лице Аглика Димитрова Костадинова. С. Ж. У. ще ползва частта от дворното място, означена като „Западна част“, с площ от 310 кв.м. /включваща застроена и незастроена площ/, оцветена в розов цвят в Приложение №2 „План на фактическо разпределение на имота“, от която площ незастроената част е 178,89 кв.м., съгласно Приложение №4 „Схема на незастроено и застроено дворно пространство“, към заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице Аглика Димитрова Костадинова. Съдът е постановил, че Приложение №2 „План за фактическо разпределяне на имота“, както и Приложение №4 „Схема на незастроено и застроено дворно пространство“ към заключението на вещото лице, подписани от състава на съда, представляват неразделна част от решението.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който го намира за неправилно. Счита, че неправилно съдът е разпределил ползването като е определил за ползване на ищеца реална част от двора, с площ от 283 кв.м., включваща застроена и незастроена площ.Счита, че фактологически неверен е изводът, че възприетият от съда вариант – Приложение №2 от СТЕ отговаря на фактическото ползване, което всяка една от страните упражнява върху отделните части от двора. Съдът е отчел, че в източната половина на двора има изградени магазини с витрини от към улица „Цар Симеон“, но не е съобразил правните последици на този факт. Съдът се е произнесъл свръх петитум, като е включил в предмета на разпределението застроената с тези магазини част от двора. Поради трайната връзка между съответната сграда и частта от двора, върху който същата е изградена, става обективно невъзможно ползването на застроената част от двора отделно и независимо от сградата. Застроената част от двора може да се ползва от ищците само ако се премахне построеното. Посочва съдебна практика на ВКС, на която постановеният съдебен акт на Районен съд-Несебър противоречи. Настоява, че ищецът не е собственик на цялата сграда на източния близнак. Позовава се на постановлението за възлагане и решението за делба, по което предмет на делбата е бил само семейният пансионат – т.е само четири етажа жилищна сграда. Ищецът представя титул за собственост върху четири етажа, а на място вещото лице е установило повече етажи.

2

Счита, че извън продадените на дружеството етажи, е обособен ресторант и по отношение на разликата собственици са К. и С.. Оспорва извода на първоинстанционния съд за това, че в хода на делбата страните-съделители не са изразили воля за запазване на собствеността върху останалите обекти в сградата, извън допуснатите до делба четири жилищни етажа. Счита, че няма пречка при извършване на делба, последната да не обхване всички съсобствени имоти. Счита, че страните са поделили помежду си жилищната част, а делбата не е извършена по отношение на другите обекти. Излага подробни съображения. Моли съдът за отмяна на решението и отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Белови Къмпани“ ЕООД, ЕИК 204321219, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Сердика“ ж.к „Банишора“, бл.19, партер, представлявано от управителя Връбка Димитрова Белова чрез адвокат Антон Стоянов, с адрес на кантората гр. Бургас, ***. Счита, че жалбата е неоснователна. Позовава се на доктринерни постановки досежно иска по чл.32, ал.2 от ЗС. Намира решението на Районен съд-Несебър за правилно, тъй като наличието на магазин не влияе на правилността на обжалваното от ответника съдебно решение. Същият следва да бъде премахнат, така че той не съществува за правния мир. Цитира съдебна практика. По отношение на ресторанта счита, че такъв в действителност няма, тъй като същият не е изграден. Според страната сградата е на четири етажа, липсва тавански етаж, а има подпокривно пространство, което се вижда с просто око. По отношение на първи етаж, счита, че същият е изграден при денивилация на парцела, а не на равен терен. Оспорва твърдението за възникване на етажна собственост, като се позовава, че построената сграда е хотел. Оспорва обстоятелството, че в сградата е налице съсобственост с трето за делото лице. Моли съдът да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззивната и частна жалба са подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирани лица и са допустими.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира 3 постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Безспорно е установено по делото, че с нотариален акт за замяна на недвижим имот по чл.21 от ЗСГ от 20.06.1985 г., № 157,т.І, нотариално дело № 303/1985 г. С. У. и съпругата му К. У. са придобили правото на собственост върху ½ ид. ч. от дворно място в с. Влас, цялото от 600 кв.м., съставляващо парцел 17, имот пл. № 375 в кв. 23 по плана на селото, при посочените граници на имота.

Гражданският брак между страните е прекратен и е заведено дело за съдебна делба. С решение № 155/26.10.2015 г. на НРС по гр. д. № 582/2008 г. в дял на К. У.а е поставена ½ и.д. ч. от имота, ведно с построения в имота източен близнак семеен пансионат на четири етажа по сто кв.м. застроена площ, състоящ се от седем апартамента и една двойна стая, а в дял на С. У. е поставена ½ и.д. ч. от имота, ведно с построения в имота западен близнак от двуетажна жилищна сграда-близнак, състоящ се от приземен етаж с площ от 60 кв. м., първи жилищен етаж от 73 кв. м., втори жилищен етаж от 73 кв. м. и тавански етаж с площ от 73 кв.м., както и магазин за хранителни стоки с площ от петдесет и два кв. м.

Представено е постановление за възлагане на недвижим имот от 08.09.2023 г. на ЧСИ Станимира Николова с рег. № 805 по изпълнително дело № 91/2019 г., с което „Белови Къмпани „ЕООД, ЕИК 204321219, представлявано от Връбка Димитрова е възложена ½ идеална част от имота, ведно с построения в имота източен близнак семеен пансионат на четири етажа, подробно описани в постановлението за възлагане по етажи и помещения. До акта на ЧСИ се е стигнало след приключване на съдебната делба между страните, образуване на изпълнителното дело и изнасяне на публична продан на дела на К. Н. Г./У./.

Първата инстанция е събрала писмени доказателства, включително е изслушала съдебно-техническа експертиза и е изяснила делото от правна и фактическа страна, но постановеното от нея съдебно решение е частично неправилно, което налага отмяната му в тази част.

От заключението на вещото лице се установява, че процесният имот с идентификатор *** е с площ от 593 кв. м. и съсобствениците влизат 4 от два входа, заснети от вещото лице в заключението и очертани на представените скици. Входът от източната страна се ползва от „Белови Къмпани“ ЕООД, а този от западната част се ползва от въззивника У.. Общо постройките в имота заемат 365 кв. м., а незастроеното дворно пространство е 228 кв.м., съгласно експертното заключение. В поземления имот са изградени общо три сгради както следва: сграда с идентификатор *** със застроено площ от 144 кв.м. с предназначение хотел, сграда с идентификатор *** със застроена площ от 24 кв.м. с предназначение друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 39 кв. м. и предназначение на сградата за търговия. Вещото лице е извършило оглед на място и е установило,че сграда с идентификатор *** на практика се състои от две сгради, източна и западна, като достъпът е от двата отделни входа. Западната се ползва от въззивника, а източната от въззиваемото дружество. Западната част от сградата е на четири нива, а източната на пет, първото от които е в строителство и е вкопано в стръмния терен под границите на посочената сграда. Пред него са изпълнени магазини с витрина към ул. „Цар Симеон“. Магазините и част от незавършения строеж имат общ плосък покрив с положена хидроизолация. За магазините вещото лице е констатирало, че липсва документация в общината, както и документи за въвеждането им в експлоатация.

Сграда с идентификатор *** се намира в най-горния северозападен ъгъл на имота и представлява едноетажна постройка, служеща за склад.

Сграда с идентификатор *** се намира на южната граница на имота и е с фасада към ул.“Цар Симеон“. Нейният покрив е плосък и е решен като използваема покривна тераса, обвързана функционално с инфраструктурата в тази част на имота.

За онагледяване на структурата на имота вещото лице освен снимките, направени в самата експертиза е представило схеми на отделните части, включително вариант за разпределяне на ползването между страните.

В обжалваното решение е взето пред вид заключението на техническия експерт за това,че процесният имот се ползва на две части западна и източна и функционално няма достъп от източната част към западната вътре в двора.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.1 от ЗС общата вещ се използва и 5 управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. По смисъла на ал.2 на текста ако не може да се образува мнозинство или решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса,взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. В този случай съдът съдейства на страните, замествайки липсващото съгласие за управление на общата вещ.

Във въззивната жалба са изложени множество оплаквания, основната част от които са неоснователни. Първата инстанция разпределяйки ползването е счела, че липсват права на собственост на трето за делото лице. Касае се за изложените доводи, че бившата съпруга на С. У.- К. притежава ид. ч. магазините, като в тази връзка е представено решение № 114/10.04.2020 по гр. д. № 530/2019 г., с което е извършено прихващане на суми между въззивника и бившата му съпруга. Твърди се, че има пристрояване на сграда с идентификатор ***, източен близнак с два етажа. Следва да се отбележи, че постановеното решение касае облигационни отношения между страните и в тази връзка не е доказателство за право на собственост на трето лице върху обекти в процесния имот. Въззивникът У. също не представя доказателства в този смисъл. Между бившите съпрузи е извършена делба, обособени са два дяла, като единият, притежаван от бившата му съпруга, е бил предмет на проведена от ЧСИ публична продан, след приключване на която въззиваемата страна е станала собственик на продадения дял. В този смисъл оплакването е неоснователно.