Протокол № 4095 от 17.06.2026, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 4095 гр. Варна, 17.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20263110100248 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 15:42 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ищецът С. Г. З., редовно призована, не се явява лично, не се представлява.

Ответникът „*“ ЕАД, редовно призован, не се представлява.

Ответникът „*“ ЕООД, редовно призован, не се представлява.

Вещото лице М. В. П., редовно призована, се явява.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

СЪДЪТ докладва молба с вх. № 46600/11.06.2026 г., подадена от ищцата, чрез адв. Е.

И., в която молба ищцовата страна не възразява против хода на делото, няма възражения по изготвения доклад, моли да се приеме съдебно-счетоводната експертиза, обективира искане за изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер.

СЪДЪТ докладва, че на 11.06.2026 г. по делото са депозирани молби от двете ответни дружества, а именно молба с вх. № 46849/11.06.2026 г. от ответното дружество „*“ ЕАД, чрез юрисконсулт А. И. и молба с вх. № 46853/11.06.2026 г. от ответното дружество „*“ ЕООД, чрез юрисконсулт С. С., в които молби същите не възразяват по хода на делото, нямат въпроси към вещото лице, изразяват становище по същество и са обективирали искания за прекратяване на производството по делото.

СЪДЪТ счита, че с оглед редовното призоваване на страните не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

1

СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и на основание чл.

146 ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно проекта за доклад обективиран в Определение № 6239/27.04.2026 г.:

Производството по делото е образувано по предявени от С. Г. З. ЕГН ********** срещу „*“ ЕАД, ЕИК * и „*“ ЕООД, ЕИК *, първоначално обективно кумулативно и субективно пасивно съединени облигационни искове, както следва:

- с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Договор № * г., сключен на * г. между ищеца и ответника „*“ ЕАД, е нищожен поради неточно посочен в него ГПР и превишаване на предвидения размер в закона;

- с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че Договор за поръчителство от * г., сключен между ищеца и ответника „*“ ЕООД, е нищожен поради липса на основание за неговото сключване.

- иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответника „*“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 20.00 лева, която е изплатена от ищцата в полза на ответника по един нищожен договор и представлява възнаградителна лихва.

- иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответника „*“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 50.00 лева, която е изплатена от ищцата в полза на ответника в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № * г.

Oбстоятелствата, от които произтичат претендираните от С. Г. З. права и възражения в исковата молба:

Ищцата излага, че на * г. е сключила с „*“ ЕАД Договор за потребителски кредит № * г., а с „*“ ЕООД е сключила Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоила изцяло предоставената в заем сума от 1 800 лева. Сочи, че лихвеният процент на договора е бил в размер на 19.86 %, а ГПР – 21.77 %, поради което ответникът е заблудил ищеца, вписвайки този размер, доколкото действителният размер на ГПР не е бил описан в договора, което е довело до неравноправност на договора и до неговата нищожност. Твърди, че в договорения ГПР кредиторът не е включил разходите, които потребителят следва да извършиза заплащане на възнаграждение на фирмата – поръчител. Счита, че не й е било разяснено какъв е размерът на всички разходи, които следва да заплати, тъй като информацията не е била представена по прозрачен начин, и не е могла да разбере икономическите последици, които произтичат от сключения договор. Тази неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение. Сочи, че кредиторът е нарушил правата й като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР. Твърди, че в процесния договор ответникът – кредитор не е посочил методиката на формиране на ГПР, като не е посочил и индивидуализирал дължимите по кредита всички други действия и такси за извършването им. Подробно аргументира причините да счита, че процесния договор е сключен в противоречие с императивните норми на ЗПК, въз основа на което претендира нищожността му.

Алтернативно твърди, че договорът не е произвел правен ефект по отношение на дължимото възнаграждение в полза на ответника-поръчител по договора. Счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение не е породила правни последици, тъй като сделката е сключена без правно основание. Позовава се на практиката на СЕС и законодателството на ЕС, като счита, че клаузата, която обективира задължение за заплащане на възнаграждение по договор за поръчителство, сключен с договора за кредит противоречи на цитираната в молбата директива, доколкото води до допълнителни увеличение на размера на задълженията на потребителя. Сочи, че договорът за поръчителство има акцесорен характер и може да съществува единствено ако главното правоотношение е действително, поради което не е породил правно действие. С оглед на горното моли договорът за паричен заем да бъде признат за недействителен поради неточно посочено в него ГПР, а договорът за поръчителство за нищожен поради липса на основание. Претендира сторените от него съдебно-деловодни разноски.

2

Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника по исковата молба „*“ ЕАД:

Ответникът изцяло оспорва предявените искове. Признава сключването на договора с ищцата, като твърди, че главницата е била изцяло усвоена от нея. Не оспорва, че са постъпили плащания в размер от 35.79 евро, погасяващи задължения, различни от главницата. Не оспорва сключването на договор за поръчителство, като твърди, че не е страна по него, поради което соченото възнаграждение не е било включено в ГПР на договора за кредит. Единственият разход, който е включен в ГПР е договорената възнаградителна лихва, чийто размер и начин на формиране е посочен в приложение № 1 на договора. Оспорва твърденията за нищожност на договора като счита, че са неоснователни.

Поддържа, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство не му е бил известен към момента на сключване на договора. Неустойката не представлява разход, който възниква задължително и зависи от поведението на заемателя, поради което не би могла да се включи във формирането на ГПР по договора. Също така сама по себе си не представлява разход по кредита, доколкото не е задължително условие за сключване на договора, също така е дължима в полза на трето лице, различно от кредитора. Оспорва задължителния характер на договора за поръчителство, твърдян в исковата молба. Сочи, че ищцата е имала право да откаже кредита да бъде обезпечен с поръчителство. Оспорва твърденията, че е знаел размера на възнаграждението по договора за поръчителство. Описва подробно процедурата по слючване на кредита и потвърждава, че е едноличен собственик на капитала на другото ответно дружество – поръчител, но твърди, че въпреки това няма достъп до данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по договора с „*“ ЕООД.

Счита, че договорът за поръчителство има характер на договор за поръчка по смисъла на ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по главния договор за кредит. Твърди, че поръчителството поражда по-благоприятно положение за ищцата, отколкото ако не е било сключено. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника по исковата молба „*“ ЕООД:

Ответникът признава, че на *г. е сключен Договор за потребителски кредит №* г. между С. Г. З. от страна, като кредитополучател, и „*" ЕАД, ЕИК *, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител * ЕООД и потребител С. Г. З.. Излага, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълно изплащане на кредита. Оспорва исковете по основание и размер. подробно описва процедурата по сключване на процесните договори. Сочи, че сключването на договора за поръчителство става в рамките на независима електронна среда, до която ответникът-кредитор няма достъп. Поддържа, че възнаграждението по договора не е било известно на другия ответник към момента на сключване ан договора и че не представлява разход, който следва да бъде включен в ГПР на главния договор за кредит. Моли исковете на ищеца да бъдат отхвърлени и претендира за присъждане на сторените от дружеството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Кои права и кои обстоятелства се признават:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване: че на *г. е сключен Договор за потребителски кредит №* г. между С. Г. З. от страна, като кредитополучател, и „*" ЕАД, ЕИК *, в качеството на кредитор; че „*" ЕАД е изчислил процесният ГПР, включвайки в него единствено разход за възнаградителна лихва, като не е включил в ГПР разход за възнаграждение за поръчител; че между С. Г. З. и ответника „*“ ЕООД на * г. е сключен договор за поръчителство във връзка с процесния договор за потребителски кредит.

Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване:

По делото липсват въведени, неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 3 ал. 2 и 155 от ГПК.

Как се разпределя доказателствената тежест:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва:

Ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване: че между страните са сключени процесните договори, като в договора за потребителски кредит ГПР е неточно посочен; че договорът за поръчителство е сключен без основание.

В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по горепосочените факти.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

СЪДЪТ, на основание чл. 146 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА проекта за доклад за окончателен по делото.

На основание чл. 148 от ГПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

СЪДЪТ, констатирайки допустимостта и относимостта на приложените писмени документи към исковата молба и отговорите на искови молби, надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК, намира, че същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото приложените към искова молба с вх. при ВРС № 2409/13.01.2026 г. писмени документи, надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК, допуснати до събиране с определение по реда на чл. 140 ГПК, постановено в закрито съдебно заседание на 27.04.2026 г.: писмо от електронна поща от 14.02.2025 г.; договор за правна защита и съдействие от 30.12.2025 г. и пълномощно от 30.12.2025 г.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото приложените към отговор на искова молба от „*“ ЕООД с вх. при ВРС № 19062/10.03.2026 г. писмени документи, надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК, допуснати до събиране с определение по реда на чл. 140 ГПК, постановено в закрито съдебно заседание на 27.04.2026 г.: договор за предоставяне на поръчителство от * г., ведно с приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство.