Решение № 249 от 05.12.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Разлог, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20221240200598 по описа за 2022 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от И.С.Ш., ЕГН*, срещу НП №22-03331-000863/02.11.2022 г., издадено от Н-ка на РУП към ОДМВР-Б. – РУ-Р., с което на жалбоподателя за адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и за адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 10.00 лв.

С жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, като се твърди, че при неговото издаване са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН. Също така се твърди, че изнесеното в НП не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като жалбоподателя не е извършил вменените му нарушения по ЗДвП.

В ОСЗ жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен представител, който поддържа депозираната жалба. В хода на съдебните прения изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради неотразяване във връчения на жалбоподателя акт на нарушението по чл.140 от ЗДвП.

АНО – Н-к на РУ-Р. - редовно и своевременно призован, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призовани, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в срока по ЗАНН и от лице с право да обжалва НП.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 23.09.2022 г. около 15.57 часа в с.Ч.М., о.Я., в районна на кръстовище образувано със земен път за м. „Л.“, жалбоподателят управлявал МПС – т. а. марка „У..“, тъмно зелен на цвят с посока на движение от път 2-84 към „Д.“. Забелязвайки, че автомобила е без поставени рег. табели, свидетелите Ш.А. и Ц.В. – служители при РУ-Р., осъществяващи 1 дейност по охрана на безопасността на движението в посочения район, спрели същия за проверка. Установили, че водач на автомобила е И.Ш., който при поискване не им предоставил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Свидетелят А. се опитал да провери дали МПС е регистрирано, но не могъл да установи номер на рама.

При тези данни св. Ш.А. в присъствието на св. Ц.В., съставил на жалбоподателя АУАН сериен №668697 от 23.09.2023 г., в който отразил, че водача И.Ш. на 23.09.2022 г. в 15.57 часа в с.Ч.М., о.Я., в районна на кръстовище образувано със земен път за м. „Л.“, управлявал МПС – т. а. марка „У..“, тъмно зелен на цвят, с неустановен номер на рама, с посока на движение от път 2-84 към „Д.“. Ш. не представя СУМПС и контролен талон към него – нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя на датата на съставянето му, който го подписал без възражения.

В последствие във втория екземпляр от АУАН била направена добавка като е изписано ръчно „водачът управлява МПС без да е регистрирано по надлежния ред“.

Оригиналът на издадения АУАН, връчен на жалбоподателя без цитираната добавка е приложен по делото /л.38/.

Въз основа на така издадения АУАН е издадено и атакуваното НП №22-03331000863/02.11.2022 г., издадено от Н-ка на РУП към ОДМВР-Б. – РУ-Р., с което на жалбоподателя за адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и за адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 10.00 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН сериен №668697 от 23.09.2023 г. /оригинал и копие/, заповед №244з1916/03.09.2019 г. на министъра на ВР, свидетелските показания на Ш.А. и Ц.В. – актосъставител и свидетел при съставяне на акта. Жалбоподателят също не оспорва така установената фактическата обстановка, като неговите възражения са насочени към правната страна на спора и в частност реквизитите на издадения АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи съобразно Заповед №81213-515/14.05.2018 г. на Министъра на ВР.

При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН.

Независимо от така констатираното обжалваното НП в частта относно наложеното адм. наказание за нарушение по чл.140 от ЗДвП, е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, което води до отмяната му. Основателно е възражението на жалбоподателя, че съдържанието на НП не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, досежно неговото съдържание. С оглед редакцията на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, актът и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Видно от приложения оригинал на АУАН, връчен на жалбоподателя, е, че липсва каквото и да е било описание досежно цитираното нарушение. Направеното допълване в приложения към адм. нак. преписка АУАН с ръкописен текст: „водачът управлява МПС без да е регистрирано по надлежния ред“ е извършено след връчване на акта на санкционираното лице като по този начин съществено е ограничило правото му на защита. Последното е довело и до невъзможност жалбоподателя да депозира възражение в срок срещу тази част от констатациите на контролните органи. Нещо повече с последващото НП жалбоподателя е санкциониран за нарушение, което не е посочено във връчения му АУАН. Така допуснатия 2 пропуск, дори и да се касае до допусната техническа грешка в първоначално издадения акт съставлява съществено процесуално нарушение и води до отмяна на НП в частта относно наложеното наказание за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В останалата част относно описаното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, издадените АУАН и НП, съдържат всички реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 ЗАНН. Констатираното нарушение е описано подробно, по начин напълно индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните законови разпоредби, под които са субсумирани фактите, установени от адм. орган, както и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана адм. нак. отговорност на нарушителя.

Съгласно цитираната законова разпоредба на по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към него. В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал към момента на проверката МПС, за което се изисква притежаване на свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, като при поискване от контролните органи не е носил и съответно представил контролният талон или друг заместващ го документ. По този факт не се спори от страните и същият се потвърждава, както от разпитаните свидетели очевидци на нарушението – актосъставителя и свидетелите по акта за установяване на адм. нарушение, така и от описаните обстоятелства в самата жалба, че именно жалбоподателя е управлявал въпросният автомобил към момента на извършваната му проверка. С тези си действия жалбоподателя Ш. е осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна.

Съдът приема административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за виновно осъществено от субективна страна, тъй като И.Ш. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.

След като АНО правилно е квалифицирал нарушението по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на административните наказания е съобразил приложимите в случая правни норми, правилно на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е наложил адм. наказание "глоба" от 10.00 лева, което е и единствената императивно установена алтернатива на законодателя за това нарушение. Именно императивния характер на вида и размера на така наложеното адм. наказание водят на извод, че същото е съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и обуславя неприложимостта в казуса на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Така наложеното наказание в императивно установен размер, съдът намира за съобразено със закона, тежестта на констатираното нарушение и адекватно на извършеното, като именно наказания в този размер ще осъществят целите си по чл.12 от ЗАНН. Изложеното мотивира съдът да потвърди, като правилно и законосъобразно обжалваното НП в тази му част, касателно административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Следва да бъде отбелязано, че в хода на съдебните прения самия жалбоподател - чрез процесуалния си представител, не оспорва че е извършил състава на вмененото му адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Предвид изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски от 428.57 лв. за заплатено адв. възнаграждение, съразмерно с уважената част.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №22-03331-000863/02.11.2022 г., издадено от 3

Н-ка на РУП към ОДМВР-Б. – РУ-Р., с което на жалбоподателя И.С.Ш., ЕГН*, за адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като ПОТВЪРЖДАВА НП №22-03331-000863/02.11.2022 г., издадено от Н-ка на РУП към ОДМВР-Б. – РУ-Р. , с което на жалбоподателя И.С.Ш., ЕГН*, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 10.00 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Б. да заплати на И.С.Ш., ЕГН*, сумата от 428.57 лв. – направени разноски за заплатено адв. възнаграждение, съразмерно с уважената част.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението че е изготвено, пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4