Разпореждане № 3493 от 10.12.2025, Районен съд - Лом

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3493 гр. гр. Лом, 10.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Частно гражданско дело № 20251620102824 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по заявление по чл. 410, и сл.

ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, законни представители – *********, чрез пълномощника Н. Л. –юрисконсулт, срещу Ю. Б. Ю., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. ********* и настоящ адрес: *********.

Вземането произтича от Договор за потребителски кредит №*********/31.05.2022г., сключен между заявителя и длъжника, по силата на който на последния е отпуснат кредит в размер на 3000лв.

В съответствие с изискванията на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението е приложен посочения договор за потребителски кредит.

Съдът намира, че Договорът, от който произтича вземането, претендирано от заявителя, е сключен с потребител по смисъла на пар.13 от ЗЗП и чл. 1 от ЗПК, поради което клаузите му следва да са съобразени с разпоредбите на тези закони, за което съдът е длъжен да следи служебно.

Видно от клаузите на договора кредитополучателят е закупил услугите Фаст на стойност 1200лв. и Флекси на стойност 1950лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК. С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на 1

Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В Директивата е посочено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавитечленки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

В случая съдът намира, че при сключване на договора за потребителски кредит е допуснато нарушение нa разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото договорът е неясен относно задълженията, които поема потребителят, дължи ли последният договорна лихва, наказателни лихви и какъв е годишният процент на разходите по кредита.

Действително със заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не е претендирал издаване на заповед за изпълнение за уговореното с договора за потребителски кредит възнаграждение за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Независимо от това обаче въпросът за действителността на тези клаузи е от значение за преценка на действителността на договора и в останалата част.

Видно от приложените Общи условия д опълнителна услуга „Фаст“ се отнася до приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, а допълнителна услуга „Флекси“ дава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания.

Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК страните по договор за потребителски кредит да договорят цена за допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора. В случая споразумението за допълнителни услуги включва услуги, които по същество представляват 2 действия по предоставяне на кредита, а именно приоритетното му разглеждане и изплащане, както и услуги, които не са реално предоставени и ползвани от заемателя, а е предвидена само възможност да бъдат използвани в бъдеще и то при условията, предвидени в общите условия към договора.

В противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК клаузите за допълнителни услуги са формулирани неясно, тъй като нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от което да се установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за ползването им. Тъй като допълнителните услуги касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи несигурни събития, а освен това са неясно формулирани, уговарянето им е в нарушение на императивните разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК. Съдът счита също така, че тези клаузи заобикалят закона, тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно: петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което се установява и без специални знания и изчисления предвид съпоставката между размера им и размера на отпуснатия кредит. По този начин значително се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора годишен процент разходи и води до значително увеличение на тежестта на задължението на заемателя по договора за кредит, като общият размер на възнаграждението за допълнителния пакет услуги е приблизително колкото отпуснатата в заем сума.

Независимо, че в случая не се претендира възнаграждение за така закупения пакет допълнителни услуги, нищожността на тези клаузи е от съществено значение и за настоящото дело, поради следното:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК задължителни реквизити от договора за кредит са лихвеният процент по кредита и годишният процент на разходите, а в случая в договора за заем е посочен фиксиран лихвен процент, но не е посочен коректно ГПР, тъй като в последния не са включени разходите по пакета допълнителни услуги, които представляват „скрито възнаграждение“ по договора и водят до допълнително оскъпяване на кредита.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съобразно § 1, т. 1 ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

3

С оглед изложеното възнаграждението за допълнителни услуги следва да участва при формирането на ГПР, тъй като макар покупката на тези допълнителни услуги да не е задължително условие за получаването на съответния кредит, те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, поради което попадат в обхвата на понятието общи разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета /в този смисъл е и актуалната практика на СЕС - решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C- 714/22/.

Съответно при включване на възнаграждението за допълнителните услуги при формирането на ГПР размерът на същия в случая би надхвърлил пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с ПМС на Република България. Същевременно невключването на това възнаграждение в размера на ГПР съобразно актуалната практика на СЕС не е основание за частична недействителност на договора, а за цялостна такава, като договорът, в който не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета разходи, следва да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В случая обаче главница не се претендира.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, а именно по чл. 411, ал. 2, т.2, пр.1 ГПК- искането е в противоречие със закона, и по чл. 411, ал.2, т.3 - искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

С оглед горното следва да се отхвърлят всички заявени вземания със заявлението.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, законни представители – *********, чрез пълномощника Н.

Л. –юрисконсулт, срещу Ю. Б. Ю., ЕГН ********** с постоянен адрес: с.

********* и настоящ адрес: *********, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумите: договорна лихва 914.01 BGN за периода

20.04.2023 г. 09.05.2024 г. - неплатено договорно възнаграждение до посочената дата - датата на предсрочната изискуемост, ведно със законна лихва: 08.12.2025 г. ; Мораторна лихва 298.07 BGN за периода 21.09.2022 г. 07.12.2025 г. - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, като ОТКАЗВА да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред 4

ОС Монтана в едноседмичен срок от връчването му.

УКАЗВА на заявителя на основание, чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че в едномесечен срок от получаването на съобщението може да предяви осъдителен иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5