Решение № 169 от 28.10.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Петрич, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Людмила Маламова като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Административно наказателно дело № 20231230200909 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ц. П. Б. от гр. П. срещу Наказателно постановление /НП/ № 314а-54/24.10.2023 г. на Началник РУ - П., при ОДМВР Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 16а, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.34а, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност, съставено в нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон.

С оглед изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен представител. Същият поддържа жалбата и иска отмяна на НП. Не претендира присъждане на разноски.

Наказващият орган – Началник на РУ П., редовно призован не се явява, не изпраща представител.

В съдебна зала се явяват като свидетели В. Т., Х. Г. и В. Т..

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на предвидения в ЗАНН 1

14-т дневен срок за обжалване от лице, което е и адресат на обжалвания акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

На 16.08.2023 г., около 00:15 часа бил подаден сигнал за силна музика, идваща от ресторант „К.“ в гр. П.. На място бил изпратен екип от служители на РУ – П., автопатрув в състав полицаите К. Т. и В. Т.. При отиване на място, служителите установили, че няма силна музика, както и че заведението не работело. Разговаряли с управителя, който им потвърдил, че изобщо не е имало музика. При тръгване, полицейските служители чули музика от полето под ул. „Б.“, в далечината. Тъй като било тъмно, а полицейската кола не била пригодена за движение в полето, същите се прибрали. По повод разпределена докладна записка на св. Х. Г.-служител в РУ-Петрич, по-късно той и друг служител на РУ – П. извършили проверка на района под ресторант „К.", установили лицата, които имат имоти там и ги призовали за снемане на обяснения. Едно от лицата, стопанисващи имот в местността „Неволницалозята“ бил и жалбоподателят Ц. Б., който е и служител на РУ П.. Същият дал обяснения, че на процесната дата 15/16.08.2023 г. е празнувал във вилата си, имало музика, но решил, че тъй като е извън града, то няма да пречи на никого.

Въз основа на писмен материал св. Х. Г. - служител в РУ-П. съставил АУАН с бл. № 481744/05.10.2023г. /акт №314а-54/1010/, където като свидетел на акта е вписан като свидетел служителя на РУ-П., присъствал при съставяне на акта В. Т.. Свидетелите, проверили сигнала и чули силна музика в полето не фигурирали в акта като свидетели на нарушението. Актът бил съставен срещу жалбоподателя Ц. П. Б., за това, че на 16.08.2023 г., около 00:15 часа в гр. П., в местността „Неволница-лозята“ в землището на гр. П. като собственик на селскостопанска постройка, е допуснал озвучаване от обекта и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии, и зони със смесено предназначение за времето от 23,00 часа до 08,00 часа. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС. АУАН бил съставен в присъствието на Б., който го подписал с възражения, че имотът се намира в полето извън градската черта на гр. П.

На 24.10.2023г. въз основание на съставения АУАН, Началникът на РУ П. издал обжалваното наказателно постановление № 314а-54/24.10.2023г. В същото възприел идентична фактическа обстановка. Посочил същата като в АУАН нарушена разпоредба на закона – чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС, поради което и на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и на основание чл. 34а, ал.1 от ЗЗШОС наложил на Б. глоба в размер на 500 лева. Наказателното постановление било връчено на Б. на 01.12.2023 г., а жалбата е депозирана в РУ-П. на 14.12.2023 г., при спазване на изискуемия от закона срок за обжалване.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и 2 допълващи се.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото на основание чл. 36 и чл. 37, вр. чл. 19, ал.2 от ЗЗШОС полицейските органи от Районните управления са оправомощени да съставят АУАН, а началниците на РУ при ОДМВР - да издават НП за извършени нарушения по ЗЗШОС. Същевременно, АУАН и наказателно постановление са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл.

34, ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и наказателно постановление на жалбоподателя.

На следващо място съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, изразяващи се в липса на пълно описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението – чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

В съставения АУАН и Наказателно постановление /НП/, издадено от Началника на РУ – П., липсват пълно въведени от актосъставителя и подложени на контрол от административнонаказващия орган валидни фактически елементи от състава на вмененото в отговорност на жалбоподателя административно деяние по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС вр. чл.

34а, ал. 1 от ЗЗШОС. Това е така, защото рамката на административно – наказателното обвинение се определя от актосъставителя, защото в тези рамки се осъществява правото на защита от подложеният на административнонаказателна репресия субект и пределите, в които се събират доказателства.

Според настоящия съдебен състав, за да е налице пълно описание от фактическа страна на вмененото на жалбоподателя нарушение, следва да са описани всички елементи от фактическия състав, визирани в нормата на чл.

16а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм., бр. 52 от 2019 г. ) (1) Забранява се зареждане на обекти за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение, за времето от 23,00 до 8,00 ч. а визираната в ал. (2) Забранява се озвучаването от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за 3 предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.

Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението – чл.

42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . Този пропуск препятства правото на защита на жалбоподателя да узнае какво нарушение му се вменява, за да организира защитата си, поради което обжалваното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

В настоящия случай нито в АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление, е посочено в каква зона или територия се намира процесния обект и дали същият е за производство, съхраняване, търговия, или в областта на услугите. Освен това обект от преждепосочените е различен от открита територия, която е втората алтернатива. Нещо повече, не е посочено категорично дори мястото – дали е в града, в населените места на общината или извън тях. Така, нито жалбоподателят, нито съдът, могат да направят извод дали се касае за територия за жилищно строителство, реакционна зона или такава със смесено предназначение, респ. дали „обектът“, представляващ селскостопанска постройка, не попада в някое от изключенията, обуславящи отпадане на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

„В гр. П.“ и „местността „Неволница-лозята“ в землището на гр. П.“ са две взаимоизключващи се места – едното е населено място, а другото е извън населено място. От писмените и гласните доказателства се установи, че тази местност се намира в полето, на около триста метра под пътя, свързващ гр. П. със с. Б., общ. П., в района на ресторант „К.“. Свидетелят по съставяне на акта – В. Т. посочи, че заедно с актосъставителя по повод постъпила докладна записка от автопатрула са посетили района, разпитали хора, които притежават имоти, установили хале, притежавано от Ц. Б., същият дал обяснения, на база на които му написали акт. Обясненията от Ц. Б. са снети на 05.10.2023 г., т.е. почти два месеца след нарушението.

Този свидетел – Т., не е присъствал по време на извършване на нарушението и не е възприел силна музика. Т. също така сочи, че халето е извън градската част, в нивите.

На следващо място не се установява безспорно и авторството на деянието. Липсват доказателства, че именно лицето Ц. Б. е отговорен за музиката, както и липсват доказателства, установяващи по безспорен начин собствеността и или ползването на „обекта“. Налице е просто твърдение, че под ресторант „К.“ се е чувала музика в полето, без да е установено кой е извършил или допуснал озвучаването. Тук следва да се посочи, че авторството е установено единствено на база самопризнания, сторени в дадените писмени обяснения, които както посочи съдът са дадени почти два месеца по-късно. Б. е посочил, че е собственик на селскостопанска постройка в посочената 4 местност и че на 15.08.2023 г. е празнувал курбан с приятели като веселбата е продължила до 03.00 часа на 16.08.2023 г. Установи се обаче, че на 15.08.2023 г. и други съседи по имоти са празнували, имали са Курбан /На тази дата е църковният празник Голяма Богородица/, като например обяснения са снети и от друг собственик на постройка в полето - А. С., който е заявил, че също имал музика, макар и не силна. Снети са обяснения и от подателката на сигнала на тел. 112, която е категорична, че музиката е идвала от ресторант „К.“, като след спирането на музиката, компаниите продължили да шумят и да се веселят, говорейки на висок глас. Горното налага извод, че административно-наказателното обвинение е разколебано относно авторството на деянието, при което е следвало да бъдат събрани допълнително доказателства, а не в деня на даване на „самопризнания“ от Б., на същия да бъде съставен акт.

Съдът намира, че не се доказва изпълнителното деяние „допуснал“.Съставите на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС не предвиждат нормирана хипотеза на допустителство, каквато е очертана от актосъставителя в АУАН и преповторена от административнонаказващия орган в обжалваното Наказателно постановление (НП) Ето защо настоящия съд намира, че санкционната разпоредба по чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, по която е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя в случая е неправилно приложена. Налице е особената хипотеза на чл. 10 от ЗАНН, според която е предвидена в закон административнонаказателна отговорност за допустителя.