Решение № 101 от 20.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Х. В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20265000500199 по описа за 2026 година намира следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 17441/29.12.2025 г. от Х. Г. Г. ЕГН ********** срещу решение № 294/18.11.2025 г., постановено по г. д. № 336/2024 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която, на основание чл. 45 и чл. 86, във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, Х. Г.

Г. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З.“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 8 да заплати на С. В. Г.

ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З.“ № 61, вх. А, ет. 6, ап. 42, със съдебен адрес: гр.

С.З.“ № 77, ет. 3, офис 24, чрез адвокат Е. Д. Е., сумата 25 000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от ищцата болки и страдания в резултат на причинени и на 05.04.2023 г. в гр. Стара Загора телесни увреждания - счупване на долната челюст в областта на левия долно-челюстен ъгъл; избиване на 38 зъб (осми ляв долен зъб); разкъсно-контузна рана на венеца на долната челюст в областта на килийката на 38 зъб; поставена между-челюстна фиксация; лицева асиметрия с оток и кръвонасядане по лява лицева половина, както и претърпени от ищцата С. В. Г. стрес и негативни емоционални състояния, както и сумата от 2 231.14 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи за лечение, възстановяване и транспорт, всички вреди вследствие на извършено от ответника Х. Г. Г. престъпление, за което е признат за виновен с влязло в сила протоколно определение № 422/17.10.2023 г., постановено по НОХД № 2288/2023 г. по описа на РС - Стара Загора, ведно със законната лихва върху тези суми, 1 считано от датата на увреждането (05.04.2023 г.) до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли описаните претенции или да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди при отчитане на съпричиняване от 30%. Претендира разноски.

Ответник С. В. Г. ЕГН ********** счита, че тази въззивна жалба е неоснователна.

Претендира разноски. Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 3196/02.03.2026 г. от Х. Г. Г.

ЕГН ********** срещу определение № 271/18.02.2026 г., постановено по г. д. № 336/2024 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на Х. Г. Г., съдържащо се във въззивната му жалба, имащо характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на пълномощника на ищеца С. Г.

– адвокат Е. Е..

Частният жалбоподател моли съда да отмени изцяло посоченото определение.

Ответник С. В. Г. ЕГН ********** счита, че въззивната частна жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Субективно съединени искове с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от С. В. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З.“ № 61, вх. А, ет. 6, ап. 42, със съдебен адрес: гр. С.З.“ № 77, ет. 3, офис 24, чрез адвокат Е. Д. Е. срещу Х.

Г. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З.“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 8.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 25 000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата болки и страдания в резултат на причинени и на 05.04.2023 г. в гр.

Стара Загора телесни увреждания - счупване на долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл; избиване на 38 зъб (осми ляв долен зъб); разкъсно-контузна рана на венеца на долната челюст в областта на килийката на 38 зъб; поставена между-челюстна фиксация; лицева асиметрия с оток и кръвонасядане по лява лицева половина, както и претърпени от ищцата С. В. Г. стрес и негативни емоционални състояния, както и сумата от 2 231.14 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи за лечение, възстановяване и транспорт, всички вреди вследствие на извършено от ответника Х. Г. Г. престъпление, за което е признат за виновен с влязло в сила протоколно определение № 422/17.10.2023 г., постановено по НОХД № 2288/2023 г. по описа на РС - Стара Загора, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането (05.04.2023 г.) до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът признава иска по основание, но не и по размер (л. 51 от делото на ОС). Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността 2 на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

І. по въззивна жалба вх. № 17441/29.12.2025 г.:

В исковата молба се твърди, че на 04.04.2023 г., около 23.00 часа, в гр. Стара Загора ищецът Г. се срещнала с ответника Х. Г. по негово настояване. След около час искала да се прибира в дома си. Твърди, че в този момент, тя получила съобщение по социалната мрежа - Инстаграм от свой добър приятел и Г. чул съобщителния сигнал. В изблик на ревност, без причина и повод и нанесъл силен удар с десния си юмрук в долната и челюст, в ляво, което станало на 05.04.2023 г. Ищецът твърди, че от неочаквания удар е получила телесни увреждания.

Видно от протоколно определение № 422/17.10.2023 г., постановено по НОХД № 2288/2023 г. по описа на РС - Стара Загора (приложено), по реда на чл. 384, ал. 1, във вр. с чл. 382 от НПК, е било одобрено споразумение, по силата на което ответникът Х. Г. Г. е бил признат за виновен, в това, че на 05.04.2023 г.у в гр. Стара Загора, причинил на С. В. Г. средна телесна повреда - двустепенна, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на левия долно-челюстен ъгъл и избиване на 38 зъб /осми ляв долен зъб/, довели до счупване на челюст и избиване на зъб, при което се затруднява дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, изпълнението, на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от 4 години.

Определението на съда влязло в сила на 17.10.2023 г.

Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда

Съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК, влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.

Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК. Следователно са установени: деецът, деянието (процесното ПТП), неговата противоправност, причиняването на вреди и причинната връзка, както и вината. Следва да бъде отбелязано, че ответникът Г. е признал исковете по основание.

Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на ответника: действие, противоправност, вреди, причинна връзка и вина.

Ето защо следва да бъде ангажирана неговата отговорност и същият бъде осъден да заплати обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди.

3

Спорът е за техния размер.

1. за размера на неимуществените вреди:

В исковата молба са твърди, че с действията си Г. е причинил на Г. средна телесна повреда - двустепенна, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл и избиване на 38 зъб /осми ляв долен зъб/, довели до счупване на челюст и избиване на зъб, при което се затруднява дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни. Посочено е, че в продължение на повече от тридесет дни Г. е била принудена да носи поставените и зъбни шини, като през този период изпитвала болка, не можела да се храни - единствено пиела със сламка, не можела да общува нормално, силно я притеснявал външния и вид, предвид поставените и шини и отоците по лицето и. По време на лечението и зарастващият процес, получавала многократно повърхностни рани - афти из цялата устна кухина, които били също много болезнени. По време на възстановителния процес, нормалните хигиенни навици като миенето на зъби били невъзможни, което и създавало допълнителен дискомфорт, а по-късно последствията от това били - натрупан зъбен камък, нарушаване на емайла и свръхчувствителност на зъбите. Изживяла силен стрес, Твърди, че била емоционално нестабилна, често плачела и била стресирана. Настъпили били и сериозни психологически увреждания с голям интензитет от деянието на ответника - страх да излиза и да се прибира сама, страх от преследване, тревожност, изпадане в паника, загуба на мотивация и на интерес към всичко, чувствала се тъжна, отпаднала, страхувала се без причина. Наложило се да потърси помощ от психолог. Била подтисната и поради затрудненията в дъвченето и говоренето. Освен всичко това, изпитвала и притеснения относно обучението си в Австрия. Твърди, че въпреки състоянието си, на 13.05.2023 г. била принудена да се върне в Австрия, тъй като имало опасност да бъде анулирана учебната и година, поради дългото отсъствие и да повтори семестъра, което било свързано с допълнителни средства и такси. Г. твърди, че след връщането си в Австрия се наложило за много кратко време да се яви на няколко изпита (въпреки трудността при говоренето), за да може да навакса изпуснатото в учебния процес. Всичко това допълнително я стресирало и създало допълнително напрежение. Твърди, че от датата на инцидента и до сега, въпреки проведеното лечение, продължава да изпитва болки и изтръпване в областта на челюстта, не само при по-дълга комуникация, но дори и когато е в покой. Счита, че следва да се има предвид, че към датата на увреждането била на 23 години, т. е. още в млада възраст получила сериозно увреждане, чиито последствия физически и емоционални щели да я съпътстват през целия и живот.

Видно от заключението на комплексната медицинска експертиза (л. 134 – 137 от делото на ОС), във връзка с процесното събитие на 05.04.2023 г. С. В. Г. е получила: Пълно счупване на долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл. Патологично изместване/изкълчване на 38 зъб (осми ляв долен зъб) в степен невъзможна функция.

Счупване на тялото на долната челюст вдясно в областта на 43- 44 зъби с прекъсване на долно-челюстен ръб. Разкъсно-контузна рана на венеца на долната челюст в областта на гнездото на 38 зъб. Естетични и функционални временни нарушения в резултат на оток и 4 кръвонасядане в лява лицева половина. Медико-биологичният характер на получените увреждания е осъществил: Пълно патологично прекъсване на ъгъла на долната челюст вляво. Травма на зъб 38, което е във връзка с счупването на ъгъла на долната челюст вляво и по правилата на медицинската практика налага неговото отстраняване. Зъбът е бил функционално годен и активен. Счупване на тялото на долната челюст вдясно между 43-44 зъби. Тези травматични наранявания, както самостоятелно, така и комплексно причиняват трайно затрудняване на дъвченето и говоренето по смисъла на чл. 129 НК. Травматичен оток и кръвонасядане на лява лицева половина са довели до страдание и временно нарушаване на естетика и функции на меките тъкани на лява лицева половина. Разкъсно-контузна рана на венеца и зъбодържащия апарат са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.

128 и чл. 129 НК. След обстоен анализ вещите лица считат, че е възможно описаните травматични увреждания да са причинени от действието на твърд тъп предмет и отговарят да са били получени по начин и време, както се съобщава в делото - удар с юмрук. На Г. са проведени три оперативни интервенции. Първата операция е свързана с репонирането и фиксиране по метода на Василев на долната челюст към горната. Интервенцията е извършена под упойка. Втората операция е по повод на възникналото усложнение - гнойно възпаление в мястото на увреждането. Третата оперативна интервенция (видно от приложените образни изследвания) е била свързана с отстраняване на външно фиксиращо устройство, прилагано по медицинските стандарти за добра практика в случаите на долночелюстни счупвания. Извършването на тези оперативни интервенции се налага от спецификата на естеството на лечение при счупвания на долна челюст и от изискванията на медицинския стандарт за отстраняване по оперативен път на средствата, с които се подпомага зарастването на долната челюст и възстановяване на захапката на пострадалите.