Решение № 5857 от 17.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5857 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100507029 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 4778/19.03.2025 г., постановено по гр.д. № 48 053/2024 г. на СРС, ГО, 153 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против Б. З. П., установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца както следва: сумата от 1 976,69 лева - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен номер 314102, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.02.2024 г., до окончателното изплащане, сумата от 288,69 лева - лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2022 г. до 25.01.2024 г. върху цената на топлинната енергия и сумата от 3,25 лева - цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. – 31.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.02.2024 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 6998/2024 г. на СРС, 153 състав.

С решението са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. З. П. искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Б. З. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата над 288,69 лева до пълния предявен размер от 337, 14 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2021 г. до 15.07.2022 г. върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия и сумата в размер на 0,51 лева, 1 представляваща лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2022 г. до 25.01.2024 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 119513/ 03.04.2025 г. от Б. З. П. срещу решението в частта, с която исковете срещу него са уважени. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Въззивникът ответник оспорва да е потребител на ТЕ в исковия период. Оспорва да е поставен в забава и да дължи мораторна лихва върху главницата за ТЕ. Оспорва да дължи и главница за услугата дялово разпределение, понеже услугата е предоставена от друго лице.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба от 25.04.2025 г. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В обжалваната част решението е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта относно сумата, призната като дължима за лихва за забава върху главницата за доставена ТЕ. Решението следва да бъде потвърдено в останалите обжалвани части относно главницата за ТЕ и главницата за дялово разпределение.

В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

В хода на производството пред СРС ответникът и настоящ въззивник Б. З. П. е оспорил исковете единствено по основание, но не и по размер. С отговора на исковата молба Б. З. П. оспорва да е собственик или ползвател на имота в исковия период и да е бил негов собственик в исковия период поради периода от време, минал от придобиването на имота; позовава се на давност. Оспорва да е поставен в забава и да дължи мораторна лихва върху главницата за ТЕ. Оспорва да дължи главница за услугата дялово разпределение, понеже тя е предоставена от друго лице.

Поради това правилно с доклада по делото, приет без възражения, СРС е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че до имот апартамент № 25, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен номер 314102, за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ищецът е доставил топлинна енергия, остойностена в размер на 1976,69 лв., представляваща главница за топлинна енергия; че в имота е извършена услугата дялово разпределение за претендираната сума за главница исковия период.

С решението съдът е приел, че главницата за ТЕ не е погасена по давност.

Във въззивната жалба се съдържат доводи единствено относно липсата на правоотношение по доставка на ТЕ между ищеца и ответника, както и за недължимост на мораторна лихва върху главницата за ТЕ и недължимост на главницата за услуга дялово разпределение, поради което СГС е ограничен до тези въпроси при извършване на въззивната проверка.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент 2

- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Установява се в исковия период ответникът да е бил собственик на имота.

Видно от договор от 03.05.1989 г. то ответникът е придобил процесния топлоснабден имот. Ответникът не доказа да е отчуждил имота. Представена е и справка от СлВп, но водещото е, че сам ответникът не твърди и не доказва да е отчуждил имота.

Ищецът е доставял ТЕ за исковия период до имота, който е топлоснабден. За процесния период са приложими ОУ, одобрени от ДКЕВР през 2016 г.

Поради това съдът намира, че в исковия период именно ответникът като собственик на имота е потребител /клиент/ на доставяната до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупуват доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Правилно е бил уважен искът за главница за ТЕ и искът за главница за дялово разпределение срещу Б. З. П..

Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследвание по настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото дружество. Поради това в частта относно дължимостта на сумата за главница за дялово разпределение решението като правилно следва да бъде потвърдено.

Основателно обаче е оплакването на ответника във въззивната жалба за недължимост на мораторна лихва върху главницата за ТЕ.

Задължението на жалбоподателя за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия е възникнало като срочно според приложимите ОУ от 2016 г. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се отнасят. В забава за изпълнение на задължението потребителят обаче може да изпадне само в случай, че то е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер.

Предвид характера на задължението то първоначално се изчислява на база прогнозно потребление, за което се издава месечна фактура, а едва в по-късен момент се установява стойността на реалното потребление чрез издаване на изравнителна сметка. Т.е. ликвидността на задължението настъпва в един по-късен момент. Така съгласно чл. 32, ал. 3 от приложимите Общи условия след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът 3 издава за отчетния период кредитни известия за стойността на ежемесечно издаваните фактури на база прогнозно количество топлинна енергия и фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ОУ за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно ал. 4 на чл. 33 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.

2 и ал. 3 от ОУ, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Доколкото според събраните доказателства изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в Общите условия 45- дневен срок за плащане то цитираните клаузи на общите условия са неприложими.

В този случай приложение ще намерят диспозитивните правила на закона, поконкретно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която ответникът изпада в забава след покана, каквато нито се твърди, нито се доказва да е отправена в настоящия случай. Следователно предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за признаване дължимост на сумата за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Неправилно с обжалваното решение искът е бил уважен и в тази част решението следва да бъде отменено.

В производството пред СГС ответникът въззивник е сторил разноски от 45,38 лв. дт и заплатен в брой адвокатски хонорар от 550 лв., който не е прекомерен. Съдът определя юрк възнаграждение за въззиваемия от 100 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4778/19.03.2025 г., постановено по гр.д. № 48 053/2024 г. на СРС, ГО, 153 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявения от „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК 831609046, против Б. З. П. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Б. З. П. дължи на ищеца сумата от 288,69 лева - лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2022 г. до 25.01.2024 г. върху цената на топлинната енергия, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 6998/2024 г. на СРС, 153 състав, както и в ЧАСТТА, с която Б. З. П. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД разноски за исковото и заповедното производство съответно над размера от 125,02 лв. до определения размер от 143,24 лв. и над размера от 82,31 лв. до определения размер от 94,31 лв. и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, против Б. З. П. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца 4 сумата от 288,69 лева - лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2022 г. до 25.01.2024 г. върху цената на топлинната енергия, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 6998/2024 г. на СРС, 153 състав.