Решение № 340 от 11.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Шекерджиев

Членове:

Валя Рушанова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200945 по описа за 2023 година

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимите П. С. Т. и И. Ц. Д. срещу присъда от 09.06.2023 г., постановена по ВНОХД №551/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

С присъда №5, постановена на 22.03.2022 г. по НОХД №240 по описа на Окръжен съд- гр. Перник подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че за периода от 06.04.2019 г. до 07.04.2019 г. в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, на публично място разпространил високорисково наркотично вещество- 0, 57 гр. марихуана на стойност 3, 42 лева и в апартамент в гр. П. в ж.к. „Т.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, в съучастие като съизвършител с подсъдимата Д., държал високорисково наркотично вещество- 23, 7355 гр. марихуана на стойност 142, 41 лева и 0, 57 гр. 3,4 метилендиоксиметамфетамин на стойност 14, 25 лева- престъпление по чл.354а, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 НК, като на основание чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от пет години и „глоба“ в размер на 20 000 лева.

С присъдата подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че от неустановена дата през месец април 2019 г. до 04.05.2019 г. в село Д., на ул. „****“ №* засял и отглеждал 36 1 растения от рода на конопа на обща стойност 18,90 лева в нарушение на установените в ЗКНВП правила- престъпление по чл.354в, ал.1 НК, като на основание чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години и „глоба“ в размер на 5000 лева.

С присъдата на основание чл.23 НК на подсъдимия Т. е наложено едно общо найтежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което да бъде изтърпяно на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 20 000 лева.

С присъдата подсъдимата Д. е призната за виновна в това, че на 07.04.2019 г. в апартамент в гр. П. в ж.к. „Т.“, бл. *, вх. *, ет.*, ап.** в съучастие като съизвършител с подсъдимия Т. държала високорисково наркотично вещество- 23, 7355 гр. марихуана на стойност 142, 41 лева и 0, 57 гр. 3,4 метилендиоксиметамфетамин на стойност 14, 25 левапрестъпление по чл.354а, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК, като на основание чл.54 НК са й наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и „глоба“ в размер на 5 000 лева.

С присъдата на основание чл.354а, ал.6 НК са отнети в полза на Държавата високорисковите наркотични вещества- предмет на извършените престъпления и подсъдимите са осъдени да заплатят разноски по водене на делото общо в размер на 1315, 82 лева.

С атакуваната въззивна присъда съдът е отменил постановената първоинстанционна присъда в частта й, с която подсъдимият Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354в, ал.1 НК, като го е оправдал изцяло по това обвинение.

Първоинстанционната присъда е отменена и в частта й, с която на подсъдимия Т. на основание чл.23, ал.1 НК е определено едно общо най- тежко наказание.

Присъдата е потвърдена в останалите й части.

В касационната жалба на защитника на двамата подсъдими са посочени всички касационни основания, но от съдържанието на жалбата и депозираното допълнение към нея следва извод, че направените оплаквания са свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Поддържа се, че в хода на воденото наказателно производство въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуални правила като незаконосъобразно е ценил показанията на свидетелите С. и И., дадени на фазата на досъдебното производство, като не е отчел упражнения от страна на служителите на МВР натиск по отношение на тези свидетели, които към момента на депозиране на показанията са били задържани. Твърди се, че неправилно именно тези показания са били кредитирани, а не тези, дадени в съдебната фаза, в които свидетелите изцяло оневиняват подсъдимия Т..

Като самостоятелно нарушение на процесуални правила се сочи и това, че неправилно е ценен протокола, с който са приобщени наркотичните вещества, открити в 2 дома на двамата подсъдими, като не е отчетено, че при извършване на действието по разследване е нарушена нормата на чл.128 НПК и съставения протокол не отговаря на изискванията на чл.131 НПК. Поддържа се, че идентичен процесуален пропуск е допуснат и при съставянето на протокола за доброволно предаване, което е следвало да доведе до извод, че и двата процесуални документа са негодни и не могат да установят отразените в тях обстоятелства.

В касационната жалба се оспорват изводите на въззивния съд за това, че обвинението е доказано, като се твърди, че в нарушение на изричната забрана по чл.281, ал.8 НПК извода за авторството на подсъдимия Т. по първия пункт от обвинението почива единствено на свидетелски показания, приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК.

Като неправилно приложение на материалния закон се сочи това, че неправилно въззивният съд е потвърдил осъдителната присъда по обвинението за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, във вр. с ал.1 НК, като не е отчел, че по делото липсват каквито и да е доказателства инкриминираните високорискови наркотични вещества да са държани на публично място, както и такива, които да установяват, че те са били предназначени за разпространение.

На тези основания и при условията на алтернативност се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена и да бъдат изцяло оправдани двамата подсъдими, присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на първостепенния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения или присъдата да бъде изменена, като инкриминираното деяние бъде преквалифицирано по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3 НК и на подсъдимите да бъдат определени наказания по реда на чл.55 НК, като се отмери за Т. наказание „лишаване от свобода“, което да е в размер, който позволява приложението на чл.66, ал.1 НК.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Възпроизвежда отразените в нея оплаквания, като допълва, че неправилно въззивният съд не е коригирал наложеното на подсъдимия Т. наказание след като го е оправдал изцяло по едно от повдигнатите му две обвинения.

Моли атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд е извършил обстоен и верен анализ на доказателствата, като правилно е преценил, че е безспорно установено държането на високорисковите наркотични вещества, това, че същите са притежавани с цел да бъдат разпространени и това, че такова разпространение е осъществено на публично място. Моли да бъде преценено, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като съдът вярно е отграничил отделните групи доказателства и правилно е кредитирал част от тях. Предлага да не бъде уважено оплакването за оказан 3 натиск по отношение на свидетеля И., като бъде отчетено това, че той е разпитан пред съдия и именно тези негови показания са приобщени по реда на чл.281, ал.1 НПК.

Пледира да не бъде уважено искането за редуциране на наложените наказания, като бъде отчетено това, че същите са наложени в минимален размер, а изпълнението на наказанието на подсъдимата Д. е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

На тези основания предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. В рамките на оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал съществени фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

Касационният съд прецени, че законосъобразно предходните съдебни състави са ценили показанията на свидетелите Д., В. И., А. С. и А. И. (показанията на последните двама депозирани в хода на досъдебното производство), като се приели, че те са непротиворечиви и установяват обстоятелството, че подсъдимият Т. е продал на А. И. високорисково наркотично вещество- марихуана, което впоследствие е било открито в свидетеля. Първите двама свидетели са възприели срещата между подсъдимия и свидетеля, това, че първият е дал на втория предмет, приличащ на топче, което впоследствие е било открито и иззето и което е съдържало инкриминираното наркотично вещество.

Правилно въззивният съд е констатирал противоречия между показанията на С. и И., 4 дадени на досъдебното производство и тези депозирани в хода на съдебното следствие, но вярно е кредитирал тези приобщени по реда на чл.281 НПК. На първо място показанията на тези свидетели се подкрепят от показанията на свидетелите Д. и В. И., които са възприели срещата с подсъдимия, контакта между него и А. И. и предаването на предмета, който впоследствие е открит в свидетеля. Вярно въззивният съд е преценил, че не следва да бъдат кредитирани показанията на С. и А. И., че по отношение на тях е упражнен психически и физически натиск от страна на полицейски служители, тъй като показанията на последния, които са приобщени към доказателствената съвкупност са дадени пред съдия, което изключва възможността да са депозирани в резултат на упражнено насилие. Именно в тези показания свидетеля дава информация, че познава подсъдимия, знае, че продава наркотични вещества, както и твърди, че е закупил от него марихуана за сумата от 10 лева. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в хода на съдебното следствие свидетелят поддържа, че при разпита пред съдия по отношение на него не е упражнено насилие.

При преценката кои от противоречивите показания на обсъжданите двама свидетели следва да бъдат кредитирани правилно са отчетени и показанията на свидетелите С., Н.

(приобщени по реда на чл.281 НПК) и Б., които на свой ред твърдят, че знаят, че подсъдимият продава наркотични вещества и са купували такива от него.

Вярно въззивният съд е направил извод, че именно подсъдимият Т. е продал на свидетеля А. И. инкриминираното наркотично вещество, като е отчел, че в ползваното от него жилище са открити високорискови наркотични вещества, част от които не само идентични с подаденото, но и опаковани по сходен начин.

В подкрепа на изводите за авторството на подсъдимия са и приетите по делото ВДС, като въззивният съд правилно е установил, че в част от записаните разговори се съдържа информация за това, че някои от посочените по- горе свидетели са познавали подсъдимия, контактували са с него и то по повод закупуване на наркотични вещества.