Решение № 2585 от 21.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2585 гр. София, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110129278 по описа за 2022 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът *** извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. К. за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, главница за дялово разпределение и лихви за забава, при твърдение, че ответницата, като съсобственик на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: *** , е негов клиент за ТЕ за битови нужди. Ищецът твърди, че ответникът, като съсобственик на посочения имот, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.

Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.

Ответната страна, в срока за отговор, чрез назначения от съда особен представител, оспорва твърдението, че претенцията за ТЕ е реално ползваната, не доказва облигационно правоотношение с топлинния счетоводител за исковия период. Сочи, че в представения протокол на ОС на ЕС, няма съгласие от ответницата и ***, поради което да се налага изводът, че двамата са клиенти. Оспорва се претенцията за обезщетение за забава. Оспорва се твърдението, че ответницата е клиент на ищеца, и защото договорът за ипотека обезпечава задължението на трето на делото лице, като се сочи, че е възможно да има промяна на собствеността. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

1

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между страните, че към 2012г., когато е учредена договорна ипотека за топлоснабдения имот, ответницата, заедно с ***, са били съсобственици на топлоснабдения имот.

СРС е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата и ***, за задължението за топлинна енергия, дялово разпределение, и лихви за забава върху двете главници, при квоти от по ½ ид.ч., заповедта е връчена на Крумов, той не е подал възражение и е издаден изпълнителен лист.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за открИ.не на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

По делото се установява, че топлоснабденият имот е придобит в съсобственост от ответницата Д. К. и ***, нейн брат /видно от изявленията в н.а., че имотът се прехвърля със съгласието на баща и законен представител/ на възмездно основание на 24.3.1999г. На 11.4.2012г., в полза на кредитна институция, за обезпечение на вземанията на последната по договор за ипотечен кредит, Красимир и Д. К. са учредили договорна ипотека. Видно от постановление на ЧСИ, на 22.8.2013г., за задължения на Д. К. за заплащане на парично задължение към настоящия ищец, е наложена възбрана върху топлоснабдения имот.

С оглед изложените доказателства се налага изводът, че ответницата е съсобственик на топлоснабдения имот, по силата на договор за продажба от 1999г. Това обстоятелство се удостоверява от представените официални удостоверителни документи, които се ползват с 2 материална доказателствена сила, на основание чл.179,ал.1 ГПК, за правото на собственост.

Ответната страна в първото по делото о.с.з., за установяване на твърдението си, че собствеността може да е била променена, направи негодно доказателствено искане за събиране на доказателства за обслужването на ипотечния кредит / за обезпечаване на който е учредена договорната ипотека/. Събирането на това доказателство не може да доведе до установяване на твърдението на ответната страна, че имотът може да е придобит от трето на делото лице. Ето защо, при събраните доказателства, се налага извод, че твърдението на ищеца, че ответницата е съсобственик на имота, е доказано.

Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване.

Неоснователно е възражението на ответната страна, че дяловото разпределение е извършвано въз основа негодно основание и непротивопоставимост – договорът, сключен с третото лице – помагач е сключен с Етажната собственост, като от представените от третото лице доказателства е видно, че и след изтичане на предвидения в него срок, третото лице е продължило да извършва дяловото разпределение, следователно, договорът е трансформиран в безсрочен. Ето защо, се налага извод, че ищецът доказва основанието си да получи плащане. От представените документи от третото лице е видно, че ответницата – съсобственик на имота, не е изпълнила задължението си да осигури достъп на третото лице до имота, за отчет на уредите, освен осигуреният достъп на 21.5.2020г., който е извън исковия период. Ето защо, третото лице е изчислил Те за БГВ на три броя потребители на топла вода, за имот – само енергия за щранг – лира, на база инсталирана мощност по максимален специфичен разход, и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Вещото лице сочи, че тепническата част на Наредба № 16-334/2007г. За топлоснабдяването е спазена, ето защо, СРС намира, че ищецът доказва основанието си да получи плащане. От приетата, неоспорена от страните ССЕ, се установява размерът на вземането.

По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ.

Относно общата фактура от 2019г., приложими са общите условия, одобрени от КЕВР на 27.6.2016г.

Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:

Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 3

45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:

Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такИ..

Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от датата на издаването й.

С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите фактури е основателен.

Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.

Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.

4

По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на ищеца е за главници по фактури от м.11.2018г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..

Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно, доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.