Решение № 661 от 09.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Велико Търново, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Ангелина Богданова

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Силвия М. Т.а като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20244100500387 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 08.02.2024 година, постановено по гр. дело № 141 по описа на Свищовски районен съд за 2023 година, спрямо С. М. Я., К. М. О. и Г. М. Х. е прието за установено, че дължат на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН“-АД, гр. Плевен, по 133,81 лв., стойност на топлинна енергия за период 01.02.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законна лихва от 12.10.2022 година насетне и по 16,17 лв., мораторна лихва върху сумата от 133,81 лв. за времето от 02.04.2020 год. до 02.09.2022 година. В тежест на ответниците са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от С. М. Я., К. М. О. и Г. М. Х. с искане за отмяната му и за постановяване на ново, отхвърлящо исковите претенции със законните от това последици. В разрез със закона съдът разширил приложното поле на силата на пресъдено нещо на решението от 02.04.2019 година по гр. дело № 78 по описа на Свищовския районен съд за 2018 година, постановено между същите страни, като приел, че жалбоподателките са собственици на жилището, в което ищецът твърди да е доставял топлинна енергия апартамент № 1, вход „А“, блок 11 в жк „Сторгозия“, гр. Плевен. Касаело се за произнасяне в минал период от време, което не можело да ангажира страните понастоящем. От доказателствата по делото – списъци с етажни собственици и имотна декларация – не следвало, че са собственици на апартамента. Въпросните документи не установявали права, 1 а в списъка на етажни собственици и ползуватели жалбоподателките не фигурирали.

Ответникът по жалбата – „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН“-АД, гр. Плевен излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

Предявени са искове с правно основание чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Ищцовата страна – „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН“-АД, гр. Плевен - излага в исковата си молба, че за времето от 01.02.2020 год. до 30.04.2022 год. на ответниците е доставена топлинна енергия в техен апартамент № 1, вход „А“, блок 11 в жк „Сторгозия“, гр. Плевен. Стойността й не била платена. По реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че всяка от ответниците дължи по 133,81 лв., стойност на топлинна енергия за период 01.02.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законна лихва от 12.10.2022 година насетне и по 16,17 лв., мораторна лихва върху сумата от 133 лв. за времето от 02.04.2020 год. до 02.09.2022 година. Претендира разноски.

Ответниците - С. М. Я., Кардие М. О. и Г. М. Х. – оспорват исковете с възражения, аналогични на оплакванията по жалбата им.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установена фактическата обстановка и правните изводи, посочени в мотивите на атакуваното решение. На основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Доводите на жалбоподателите са неоснователни. Според чл. 99 от Закона за собствеността правото на собственост се изгубва ако друг го придобие или собственикът се откаже от него. При положение, че твърдения да изгубили правото на собственост върху жилището ответниците нямат, липсват и доказателства за това, остава да важи силата на пресъдено нещо по преюдициалния за процесните вземания въпрос кой е собственик на жилището. Според решението от 02.04.2019 година по гр. дело № 78 по описа на Свищовския районен съд за 2018 година това са ответниците.

Обстоятелството, че ответниците не фигурират в списъка за етажните собственици на сградата, в която се намира апартаментът, не води до отпадане на права.

Подобна правна последица към такъв факт законът не прикрепя.

Не от имотна декларация, а от силата на пресъдено нещо на решение по предходно аналогично дело следва извода, че ответниците притежават жилището в собственост.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски в размер на сумата от 233,33 лв. от всеки ответник – юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. и 600 лв., възнаграждения за особените представители.

По изложените съображения съдът

2

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 08.02.2024 година, постановено по гр. дело № 141 по описа на Свищовски районен съд за 2023 година.

Осъжда С. М. Я.,ЕГН: **********, К. М. О., ЕГН:**********, и Г. М. Х., ЕГН:**********, всяка поотделно - да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН“-АД, гр. Плевен, по 233,33 (двеста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) лв., разноски за второинстанционното производство.

Осъжда С. М. Я.,ЕГН: **********, К. М. О., ЕГН:**********, и Г. М. Х., ЕГН:**********, всяка поотделно - да заплатят по сметка на Великотърновски окръжен съд по 8,50 (осем лева и петдесет стотинки) лв., държавна такса върху уважените искове, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3