Решение № 17674 от 16.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17646/2025
- Вид
- Решение № 17674
- Подписан
- 16.09.2026
- Състав
- ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 17674 гр. София, 16.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20251110117646 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК и сл.
Образувано е по искова молба с вх. № 108353/27.03.2025 г. на А. Е. П. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. МЛ ***, вх. Г, ет. 3, ап. 45, чрез адв. Ал. М., със съдебен адрес: гр. София, ***, кантора 322, срещу Д. В. Г., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „М” 1, бл. 156, вх. 2, ет. 3, ап. 304, съдебен адрес: гр. София, кв. К, ***, ап. 3, с която са предявени искове по чл.45 ЗЗД за сумата в общ размер от 652,41 евро (1276 лева), включваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 141,12 евро (276 лева) и неимуществени вреди в размер на 511,29 евро (1000 лева), настъпили от непозволено увреждане, извършено на 26.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на непозволеното увреждане 26.09.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 26.09.2022 г. около 07:15 часа управлявал личния си автомобил марка „Шкода”, модел „Октавия” с ДК № ..... по бул. „А. Малинов” с посока от „Околовръстен път” към летище София, като с него пътувала и съпругата му ЕК П.а. В района на кръстовището между бул. „Ал. Малинов” и ул. ,Доктор А. Москов”, докато чакал зелен сигнал на светофара, от спрелия зад него автомобил марка „Форд” модел „Куга” с ДК № .... излязъл мъж на видима възраст около 35-40 години, приближил до предната врата на ищеца и със силен удар с ръка счупил стъклото на вратата, след което започнал да псува ищеца с думите, цитат: „Ще ти еба майката, ще те претрепя”. Нанесъл му и няколко удара с юмрук в лицето. След като от спрелите на кръстовището автомобили излезли няколко човека в опит да помогнат на ищеца, нападателят изтичал към неговия автомобил и потеглил рязко в посока към центъра на ж.к. „М” и избягал.
Ищецът твърди, че на задната седалка седяла съпругата му, която силно се уплашила 1 и започнала да крещи, плачела и молела нападателя да спре, а хората, които се опитали да му помогнат били силно възмутени от случилото се, предложили му помощ. Ищецът, след като се опомнил, тъй като бил леко зашеметен от ударите, си тръгнал, за да не образува задръстване.
Ищецът твърди също така, че в резултат на инцидента, му били причинени отток в областта на лявата скула и цялата лява страна на лицето, разкъсвания от вътрешната страна на устните и оток по тръбната повърхност на дясната ръка. Претърпял имуществени вреди, тъй като предното ляво стъкло на автомобила било счупено от ответника и за ремонта е заплатил лично, тъй като нямал сключена застраховка „Каско” за него. Сочи, че по случая било образувано досъдебно производство № 1567/2022 г. по описа на 07 РУ - СДВР и пр.пр.
№ 39656/2022 г. на СРП, като след проведено обстойно разследване бил внесен обвинителен акт и постановена осъдителна присъда по НОХД № 10507/2023 г. по описа на СРС, 121 състав. Присъдата била обжалвана пред СГС, който я потвърдил изцяло с Решение № 848 от 13.12.2024 г. по ВНОХД № 6160/2024 г. на 13 въззивен състав.
Моли съда да уважи исковите претенции и да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на получения оток в областта на лявата скула и цялата лява страна на лицето, разкъсвания от вътрешната страна на устните и оток по тръбната повърхност на дясната ръка, причинени от удари с юмрук, като претендира обезщетение в размер на 511,29 евро (1000 лева), ведно със законната лихва от деня на увреждането - 26.09.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и да му заплати и обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплащане стойността на счупеното предно стъкло на автомобила му, платената сума за оглед и изготвяне на частна експертиза на адрес с цел установяване на увредите по автомобила и стойността на прегледа за издаване на съдебномедицинско удостоверение, в размер на общо 141,12 евро (276 лева), ведно със законната лихва от деня на увреждането - 26.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба, депозиран в законовия срок, като оспорва предявените искове. Сочи, че в исковата молба липсвало причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Твърди, че НОХД № 10507/2023 г. на СРС, НО имало за предмет престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, а не телесна повреда, както и че обсъжданите в присъдата по наказателното дело противоправност и вина били съотносими към престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. В рамките на съдебното следствие по НОХД № 10507/2023 г. на СРС, НО, съдът не бил изследвал дали уврежданията, претърпени от П. са причинени от нанесените му удари. Сочи, че наличието на причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Оспорва приложеното към исковата молба съдебномедицинско удостоверение, тъй като прегледът е бил извършен един ден след инцидента. Сочи, че е налице съществено разминаване между констатираните в медицинското удостоверение и претендираните от ищеца увреждания „оток в областта на лявата скула и цялата лява страна на лицето, разкъсвания от вътрешната 2 страна на устните“ от една страна, и „Съобщава за болка в лявата скулна област, където към момента на прегледа не се установяват видими травматични увреждания“; „По лигавичната повърхност на горната устна на устата, в областта на трети горен ляв зъб, има петнисто мораво кръвонасядане, с размери около 0,6/0,3 см“, от друга. Сочи, че по отношение отока по тръбната повърхност на дясната ръка, наказателният съд приемал, че е обективно невъзможно да се установи причината за получаването му, предвид механизма на деянието схватка между двамата, който се отличава с внезапност и нестройност.
Ответникът твърди, че причина за инцидента е поведението на ищеца, който навлязъл в лентата за движение на неговия автомобил, засякъл го и предприел съзнателно рязко спиране. Непосредствено преди инцидента, управляваният от П. автомобил извършил опасна маневра като навлязъл от лявата страна в пътната лента на движение пред автомобила, в който ответникът пътувал със семейството си и рязко намалил скоростта си.
Счита, че действията на П. са били неправомерни, тъй като изпълнявали диспозицията на чл.
25, ал. 1 ЗДвП, който урежда, че водачът е длъжен при преминаване в друга пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, и чл. 24, ал. 2 ЗДвП, съгласно който преди да намали значително скоростта на движение, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за другите водачи. Твърди, че действията на П. създавали опасност от ПТП, което ответникът успял да предотврати благодарение на бързата си реакция за избягване на удар между двете МПС-та и в много голяма степен, поради липсата на коли по същото време в съседните платна, където поднеслия автомобил с цялото му семейство в него преминал, без да срещне друго превозно средство. Сочи, че това се потвърждавало и от назначената по наказателното дело съдебно-техническа експертиза.
Твърди, че с действията си ищецът П. предизвикал у него физиологичен афект, тъй като било застрашено семейството му. С поведението и действията си ищецът допринесъл за настъпването на вредите. Поради това, счита, че претендираното обезщетение се явява прекомерно. Оспорва иска, като смята претенцията на ищеца за неоснователна и несправедлива по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, както и водеща до неоснователно обогатяване. Счита, че в подобни случаи самото осъждане на деликвента за непозволено увреждане имало основен репарационен ефект, а не размера на присъденото обезщетение. Моли съда да отхвърли исковите претенции.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 26.09.2022 г. е възникнал инцидент между ищеца А. Е. П. и ответника Д. В. Г., във връзка с движението на управляваните от тях автомобили по бул. „А. Малинов“ в гр. София.
За инцидента е било образувано НОХД № 10507/2023 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 121 състав, по което е постановена присъда № 480 от 22.07.2024 г. Същата е обжалвана и с Решение № 848 от 13.12.2024 г. по ВНОХД № 6160/2024 г. на Софийския градски съд е потвърдена изцяло. По наказателното дело са били събрани гласни и писмени 3 доказателства, включително съдебномедицински доказателства и съдебно-техническа експертиза. Присъдата и въззивното решение са приобщени към материалите по настоящото дело чрез изисканото и приложено НОХД № 10507/2023 г.
От съдържанието на присъдата се установява, че наказателният съд е приел за установено, че на 26.09.2022 г. около 07:15 часа в района на кръстовището между бул. „А.
Малинов“ и ул. „Д-р Атанас Москов“ между страните е възникнал конфликт, при който ответникът е слязъл от управлявания от него автомобил, счупил е стъклото на предната лява врата на автомобила на ищеца и му е нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето, като е отправил и обидни реплики.
От същата присъда е видно, че наказателният съд е обсъдил и предхождащите конфликта действия на ищеца, като е приел, че управляваният от него автомобил е навлязъл в лентата за движение пред автомобила на ответника и е намалил рязко скоростта си. Тези обстоятелства са били обсъдени във връзка със заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена в наказателното производство.
В наказателното производство е било изследвано и състоянието на ищеца след инцидента. Видно от приложеното съдебномедицинско удостоверение № 697/2022 г., прегледът на А. П. е извършен на 27.09.2022 г. При прегледа е установено кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна в областта на третия горен ляв зъб, с размери около 0,6/0,3 см, както и оток по гърбовната повърхност на дясната ръка в областта на проекцията на четвърти и пети предгръбни кости. Отразено е оплакване от болка в лявата скулна област, без към момента на прегледа да са установени видими травматични увреждания там. В заключението е посочено, че установените увреждания са причинили болка и страдание.
По делото е представена и съдебно-техническата експертиза, изготвена в рамките на наказателното производство, която е изследвала видеозапис от видеорегистратор. Експертът е проверил записа за наличие на манипулация и е проследил движението на автомобила, управляван от ищеца, непосредствено преди инцидента. От експертизата се установява, че записът съдържа последователни кадри от движението на автомобила и позволява да се проследи маневрата му преди възникването на конфликта.
По настоящото гражданско дело са приети представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства, с изключение на извлеченията от съдебни актове, които съдът е изключил като недопустими. Съдът е изискал и приложил НОХД № 10507/2023 г. по описа на СРС, НО, 121 състав. Допуснат е бил до разпит по един свидетел на всяка от страните.
В проведеното на 28.04.2026 г. открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа предявените искове и че не възразява по проекта за доклад. Същият не е водил допуснатия му свидетел. Ответникът, лично и чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа писмения отговор и оспорва исковата молба.
В проведеното на 30.06.2026 г. съдебно заседание допуснатият свидетел на ищеца е 4 заличен поради отказ от разпита му и при съгласие на ответника. В същото заседание е разпитана свидетелката Б. Ж. П., която не е очевидец на инцидента.
Свидетелката сочи, че познава ответника от продължителен период от време и че непосредствено след инцидента го е видяла заедно със семейството му. По данните от показанията ответникът бил видимо притеснен и ядосан и разказал за възникналата на пътя ситуация, при която автомобилът на ищеца го е засякъл и е намалил рязко скоростта си.