Определение № 425 от 30.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. Плевен, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600478 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.65, ал.8, вр. чл.63 от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от П. Г. И., обвиняем по досъдебно производство №1215/2026г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, ЗМ № 42/2026г. и ЗМ № 43/2026г., и двете по описа на РУ-Долни Дъбник, чрез процесуалния му представител адв. Е. Г. от САК с искане за изменение на Определение №818 от 24.06.2026г., постановено по ЧНД №1309/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение депозираната от страна на обвиняемия молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Частният жалбоподател навежда доводи, че не е налице необходимост от продължаване действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Излага твърдения, че не е налице реална опасност обвиняемият да се укри или да извърши престъпление, както и че не са налице доказателства, че обвиняемият е извършил деянията, за които му е повдигнато и ново по-тежко обвинение. В заключение прави искане съдът да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да промени взетата спрямо обвиняемия МНО „Задържане под стража“ в по-лека такава по преценка на съда.

В съдебно заседание във въззивната инстанция жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия. Прави се искане така постановената мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в полека.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи, че от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Счита, че към настоящия момент не са 1 налице доказателства, които да налагат промяна на вече взетата мярка за неотклонение. Прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд, намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 65, ал. 7 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем П. Г. И. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на ***г. в с. ***, обл. П. извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление – целувки по устата, опипване по дупето, поставяне на половия си член в устата на лице ненавършило 14-годишна възраст – Й. М. П., родена на ***г. от същото село престъпление по чл.149, ал.1 от НК, както и за това, че на неустановена дата през ***г. в с. ***, обл.П. се съвкупил с лице от женски пол ненавършило 14годишна възраст – П. Ц. П., родена на ***г., чрез използване на положение на зависимост - престъпление по чл.151, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК.

В производство по чл. 64 НПК с влязло в сила Определение №230/17.02.2026г., постановено по ЧНД №344/2026г. по описа на РС-Плевен по отношение на обвиняемия П. Г. И. е взета мярка за неотклонение ”Задържане под стража”.

С Определение №519/17.04.2026г. постановено по ЧНД №813/2026г. на РС-Плевен на основание чл.65 от НПК съдът е оставил без уважение молбата на обвиняемия П. Г. И. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. Същото е потвърдено с Определение №264/21.04.2026г. по ВЧНД №305/2026г. на Окръжен съдПлевен, влязло в сила на 21.04.2026г.

Предмет на обсъждане в производството по чл. 65 НПК е въпросът настъпила ли е промяна на обстоятелствата, при условията на които спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от влизане в сила на последния акт на съда.

В разглеждания случай не се установяват обстоятелства, настъпили след първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия П. Г. И., които да налагат изменение на тази мярка за неотклонение.

Настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент продължават да са налице кумулативните предпоставки за потвърждаване на настоящата мярка за неотклонение, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, позовавайки се на събраните до момента в хода на досъдебното производство доказателства.

На първо място, и към настоящия момент са налице доказателства, които в достатъчна степен да доведат до обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, че обвиняемият е съпричастен към извършване на инкриминираните деяния, за които му е повдигнато обвинение.

В този смисъл съгласно константната и богата практика на ЕСПЧ това, което като фактология е описано в обвинителния акт, все още може да се приеме, че 2

„на пръв поглед“ не е разколебано до този момент, преценявайки обобщено и във взаимна връзка наличните и към настоящия момент данни, за да се установи дали прокуратурата има Prima Facie основание за подозренията си.

Това подозрение в необходимата за нуждите на мерките за неотклонение степен се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство.

Доказателствените източници, които имат пряко отношение към решаване на въпроса за обоснованото подозрение за вероятната съпричастност на обвиняемите лица към твърдяни престъпления се съдържат основно в гласни доказателствени средства, а именно в протоколите от разпитите на свидетелите Й. М. П., П. Ц. П., М.Й.П., П. И. В., Т. Г. С., В. А. П., П. И. Я., Д.

А. Д., Е. М. А., З. Т. Т., от протоколите за извършените действия по разследването, в това число протоколи за претърсване и изземване, от назначените и изготвените на досъдебното производство видео-технически експертизи, съдебно психиатрична експертиза на обвиняемия П. Г. И., съдебна психолого-психиатрична експертиза на пострадалата П. Ц. П. и съдебна психолого-психиатрична експертиза на пострадалата Й. М. П., от приложените писмени доказателства – протокол за доброволно предаване, характеристична справка, електронна справка за съдимост на обвиняемо лице. Приложените към делото доказателства след постановяване на предходното произнасяне на съда по мярката за неотклонение не разколебават обвинителната теза. Свидетелските показания са дадени от лице, за което може да се предположи, че е заинтересовано от изхода на делото лица, а именно от сестрата на обвиняемия. Поради това не следва да се подхожда безкритично към тези показания.

Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на СЕС - по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.

Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по работните към настоящия момент квалификации. Данните, изложени от страна на обвиняемия, подлежат на щателна проверка от страна на държавното обвинение, в каквато насока са и усилията лсед последното вземане на мярката за неотклонение. За момента са налице фактически данни, от които би могло да се направи обосновано предположение, че прокуратурата има основание за подозренията си. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на обвиняемия в инкриминираната дейност, а обосновано предположение, каквото в случая е налице (в този смисъл е и делото „Илийков срещу България“). Тук е моментът да бъде посочено, че стандартът на доказателствена обезпеченост в производството по реда на чл. 64, ал 1 НПК и чл.65 от НПК е занижен и не отговаря в съдържателен план на изискванията за несъмнена доказаност на обвинението, каквито стоят при решаване на делото по същество с окончателен съдебен акт.

По отношение на риска от извършване на престъпление, настоящата съдебна инстанция, съобразявайки доказателствените данни по случая, приема, че такъв е наличен.

В дейстеителност в настоящия случай не е налице опасност от укриване от страна на обвиняемия, предвид наличието на постоянен адрес, чистото му 3 съдебно минало и трайната уседналост. Въпреки обстоятелството, че обвиняемият П. Г. И. е неосъждан и с добри характеристични данни, съгласно приложените по делото писмени доказателства, тежестта на деянията, за които е привлечен като обвиняем, са индиция за наличието на реална опасност обвиняемият да направи опит да въздейства негативно на пострадалите лица с цел промяна на техните показания.

Трайно установена е съдебната практика не само националната такава, но и предвид въведения стандарт от ЕСПЧ, обективиран в произнасянията по делата „Лателие срещу Франция“ и „Томази срещу Франция“, че тежестта на извършеното подозирано престъпление, сериозността на същото, може да бъде възприето като основание за изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Такъв според този съдебен състав е конкретният случай. Рискът от извършване на престъпление по отношение на обвиняемото лице е свързан на първо място със сериозността на повдигнатите обвинения и механизма на твърдяната престъпна деятелност, фактът, че деянието е извършено спрямо две непълнолетни лица, както и заеманото служебно положение от страна на обвиняемото лице, което е натоварено с отговорността да възпитава и да се грижи за моралното и нравствено израстване на поверените на грижите му ученици. Всички тези данни дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че в случая е налице реален риск от деяние в случай на мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“ спрямо обвиняемия.

Съдът отчита, че в настоящия случай процесните две деяния се характеризират с изключително висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца, изводима от начина на извършването им.

Процесното деяние засяга обществените отношения, гарантиращи правилното психосоциално и биологично развитие на децата, както и половата неприкосновеност на лице, което все още не притежава полова свобода. В конкретния случай се касае не просто за посегателство срещу половата свобода, а такова, извършено спрямо ученици от техния учител, за които последният има законово задължение да се грижи и възпитава в ролята си на педагог. Забраната за полово взаимодействие с тях се дължи именно на необоримата презумпция, че тези лица все още нямат необходимата развитост, за да могат да избират и реализират полово поведение, като спрямо тях законът забранява всякакво полово общуване, включително и такова, срещу което те не се съпротивляват. В този смисъл извършеното се отличава значително от сходни деяния, като значително надхвърля морално допустимите и възприемани от социума постъпки. В показанията на разпитаните пострадали лица се съдържат достатъчно данни за осъществено сексуално посегалелство спрямо тях. Наличието на доброволност на актовете в настоящия случай е изцяло без значение, предвид младата възраст на пострадалите лица, които според законодателят все още не са развити до степен свободно да избират сексуалния си партньор, поради което е наказауемо всяко сексуално посегателство спрямо малолетно лице, независимо от наличието на съгласие у него.

Въпреки обстоятелството, че обвиняемият П. Г. И. е неосъждан и с добри характеристични данни, съгласно приложените по делото писмени доказателства, тежестта на деянията, за които е привлечен като обвиняем, са индиция за наличието на реална опасност обвиняемият да направи опит да 4 въздейства негативно на пострадалите лица с цел промяна на техните показания. В тази насока, съдът отчита, че известните хронологични неточности, които се наблюдават в показанията на разпитаните пострадали лица, се дължат именно на тяхната крехка психика и недоразвитост, които са обективно и житейски оправдани. Евентуално постановяване на по-лека мярка за процесуална принуда, би довело до реална опасност обвиняемият да повлияе негативно на пострадалите лица, с цел промяна на показанията им. В настоящия случай не са налице противоречия досежно осъществено деяние спрямо пострадалите лица, които не губят това си качество само защото са иницирали контакт с обвиняемия. Освен това постановяване на по-лека мярка за процесуална принуда, предвид наличието на прецизиране на обвинението, би попречило да се изяснят важни детайли, необходими за разкриване на обективната истина.