Протокол № 416 от 29.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 416 гр. П., 29.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Албена Г. Палова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500382 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателя И. Д. К. ред.пр. се явява лично и с адв. К. С. редовно упълномощен.

Ответницата А. Д. Н. ред.пр. не се явява. За нея се явява адвокат С. В. редовно упълномощен.

Адв. С. : - Да се даде ход на делото.

Адв.В. : - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 516/15.05.2023 г. на РС П., постановено по гр. д. № 3221/2022 год. по описа на РС – П., съдът е приел за установено по отношение на И. Д. К. ЕГН ********** с адрес :гр. П., ул. „ Т.К.„ № 49, че А. Д. Н. ЕГН ********** с адрес с. Щ, общ. Л., ул. „В. „ № 27 е собственик на реална част от УПИ 11-426,427 в кв. 7 по регулационния план на с. Щ, общ. Л. , обл. П. с площ от 48,00 кв. м. , която се владее на място от ответника, повдигната в жълто и синьо и очертана с черна линия на скицата на Вещото лице Генов и е 1 осъдил И. Д. К. ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул.„ Т.К.„ № 49, по реда на чл.108 ЗС да предаде на А. Д. Н. ЕГН ********** с адрес с. Щ, общ. Л., ул.

„В.„ № 27 владението върху тази реална част, като скицата на вещото лице приподписана от съда да счита за неразделна част от настоящото решение.

ОСЪДИЛ е И. Д. К. ЕГН ********** с адрес гр. П. , ул. „ Т.К. „ № 49 да заплати на А. Д. Н. ЕГН ********** с адрес: с. Щ, общ. Л., ул. „В. „ № 27 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1060,00 лв. представляваща направените по делото разноски.

Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от И. Д. К. чрез пълномощникът му адв. К. С. - П., Твърди, че решението е неправилно, с искане то да бъде отменено изцяло, евентуално отчасти, вместо което да се постанови ново решение по съществото на спора.

Претендира и разноски за двете инстанции.

Твърди се, че съдът е уважил иска изцяло, без да се е произнесъл по направените възражения от страна на ответника, както по допустимостта на направеното увеличение на иска, така и по основателността му.Твърди се още, че съгласно заключението на в.л. Борислав Генов раздел V,точка 3 ответника владеел площ от 48 кв.м, изчислен като сбор от - 1. Навес/гараж/ от 19.80 кв.м, незастроено дворно място от 12.20 кв.м от предаваемото място и незастроено място от 16.00 кв.м извън придаваемото по плана от 1951 г. части от съседния имот към имота на ищцата. В точка 4, в.л. бил посочил, че създадените регулационни отношения между двата имота е повдигнал в жълто, като е представил и е била приета и не оспорена от страните цветна скица, отразяваща текстовата част от заключението. В заключението само навеса/гаража/ от 19.80 и незастроеното дворно място от 12.20 кв.м /т.З и т.4 от заключителната част на в.л. били оцветени в жълто /общо 32 кв.м/, а съдът е уважил иска в по- голям размер, а именно - за 48 кв.м. Твърди се, че решението е необосновано. Освен това съдът при съществени нарушения на ГПК и ЗУТ е приел за установено и осъдил ответника да предаде на ищцата владяната от него реална част от 48 кв.м, без да мотивира защо прием, че незастроено място от 16.00 кв.м извън придаваемото място от УПИ Н-426,427 е собственост на ищцата. Представения протокол с исковата молба по чл.265 от ПП на ЗТСУ /отм/ също установявал, че от имот пл.№335 на Асен Събев Хризтосков /Газепов/ дядото на ответника се придават по регулация към имот 2

И-427, 426 на Димитър Спасов Вучков /баща на ищцата/ част от имот от 60 кв.м. като в тези 60 кв.м не са включени процесиите 16.00 кв.м., тъй като те били извън имот пл.№ 335. Тези 16 кв. не били оцветени в жълто по скицата неразделна част от заключението на вещото лице и решението на съда.На второ място се твърди, че в нарушение на ГПК съдът не се бил произнесъл по допустимостта на допуснатото увеличаването на иска от 30 кв.м на 48 кв.м.

Твърди се, че в съдебното заседание са възрзазили, че няма внесена допълнителна д.т. за исканото увеличение /протокол №284/21.02.2023 г/ и доводът на пълномощника на ищеца бил, че такса не внася защото" като се съберат двете суми дължими за д.т. интересът бил далеч под минимума на вече внесената д.т. , което е в противоречие с ГПК. Считат, че съдът се е произнесъл плюс петитум, като се е произнесъл за 18 кв.м, а не за първоначално предявената претенция от около 30 кв.м.

Моли съдът да отхвърли така предявения осъдителен иск за собственост като неоснователен.Предявения ревандикационен иск бил с правно основание чл.108 от ЗКС, за предаваемо по регулация дворно място от около 30 кв. м, увеличен в първото открито с.з от 21.02.2023 г на 48 кв. м./ с 18 кв. м. повече. За да уважи иска съдът бил приел/стр.7 от решението/ че по делото липсвало проведено отчуждително производство приключило със заплащане на обезщетение за придаваемото се по регулация място и безспорно установено фактическо заемане на придадените части на ищцата, като от заснемането са изтекли повече от 10 години, към датата на влизане на ЗУТ/31.03.2001 г . Приел бил, че бащата на ищцата е заел това придаваемо място и е упражнявал фактическа власт за повече от 10 години, което е било срутено към 1998 г. когато ответника бил построил навеса/ гаража/, поради което отчуждителното действие на регулацията не било отпаднало и правото на собственост върху тази реална част от парцела била придобита по силата на регулацията, а не по придобивна давност. Твърди се, че изводите на съда били необосновани и в нарушение на ГПК. Нямало безспорност на установеното фактическо заемане на придадените части по регулация. Твърди се, че с писмения отговор по реда на чл.131 от ГПК са оспорил и по основание и по размер предявения иск. Съдът бил кредитирал единствено показанията на св. Н., който заявил, че е участвал в поставянето на телена ограда преди да се построи къщата през 1981-1982 г. година или две, когато са били набити колчета от техническа служба. Съдът бил цитирал 3 свидетелските показания на св. Й. и Ч., но само досежно построяването на гаража, а не и за съществуването на телена ограда, за която св. Ч. бил категоричен, че изобщо не е поставяна - нито през 1979 год когато е влязъл в казармата, нито след това, като се е уволнил през 1981 г. Между двата двора и преди и сега си е имало и има само каменна ограда - суха зидария, която помни от дете и тази ограда никога не била променяна. Св. Н., който бил заинтересован от изхода на делото - защото е съпруг на ищцата и е съсобственик по силата на представения възмезден договор за доброволна делба, при която имота е поставен в дял на съпругата му и той е СИО. Твърди се, че съдът е кредитирал изцяло и представеното по делото писмо изх.

№70/10.05.2001 г с което кмета на селото е наредил на Д.В. да освободи заетото придаваемо място. Според съда това доказателство установявало по категоричен начин, че Д.В. е заел това придаваемото място, построил е ограда и е построил къщата си върху част от него. Твърди, че изводите на съда са необосновани. В представеното по делото писмо се искало от Д.В. да представи доказателства за плащане на придаваемите по регулация място от два съседни имота - имот 334 - собственост на н-ци на Събо Хр. Газепов и имот - 335 - собственост на н-ци на Асен Събев Газепов. То касаело ангажиране на административна отговорност по отношение на струпан материал в имота, който е следвало да премести, но не, и че той е завладял цялото придаваемите места от двата съседни имота. Твърди се, че ако съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, отчитайки заинтересоваността на свидетеля Н., и е кредитирал показанията на св. Ч., че метална телена ограда никога не е поставяна /махана поради което и няма заемане на придадените части от Д.В., съдът сигурно е щял да достигне до други изводи, а именно, че искът за собственост не бил доказан по безспорен и категоричен начин - нито по силата на регулацията, тъй като тя не била приложена.Считат, че неправилно съдът е отказал приложение на § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като отчуждителното действие на влезлия в сила през 1951 г., но не приложен дворищно регулационен план за заемане на част от придадения поземлен имот се прекратявал автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал.1, изр.2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал.2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на не приложения дворищно регулационен план. В нарушение на закона не бил приложил изключението по чл.200 ал.2 от ЗУТ, във вр. с чл.17 ал.2,т.2 от ЗУТ, като е приел, че по 4 давност не може да се придобие част от парцел. Съдът не е дължал сметка, че ПУП от 1951 г. е първия и единствен, поради което изключението на чл.200 ал.2 от ЗУТ било приложимо в настоящия случай. Претендира присъждане сторените разноски по делото за двете инстанции. Няма доказателствени искания.

В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А. Д.

Н. - чрез пълномощникът й адвокат С. В.. Оспорва подадената от ответника по делото въззивна жалба. Твърди, че е неоснователно оплакването за процесуално нарушение във връзка с допуснатото увеличение на иска - от 30 кв.м. -на 48 кв.м. без да са на лице законовите предпоставки за това, което било довело до произнасяне „ плюс петитум „ за 18 кв.м. Неоснователно било и оплакването за уважаването на иска в останалата му част, тъй като според жалбоподателя по делото липсвала „ ...безспорност на приетото с решението„ че е на лице прилагане на дворищната регулация чрез фактическо заемане на придадените части и владение на същите за период повече от десет години.

Този извод противоречал на установеното от свид. Й. и Ч., чиито твърдения в нарушение на процесуалните правила съдът изобщо не бил обсъждал по този въпрос. Няма доказателствени искания.

Адв.С. : - Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства.

Адв.В. : - Оспорвам жалбата. Няма да соча доказателства.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв.С.: - Ув. Окр. Съдии, моля да уважите въззивната жалба и отмените решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно и необосновано. Поддържам подробно изложените съображенията във въззивната жалба. Представям писмена защита. Моля за присъждане на разноските. Представям списък на разноските.

Адв.В. : - Ув. Окр. Съдии, моля да оставите въззивната жалба без уважение и потвърдите решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Моля да ни присъдите разноските за тази инстанция. Изготвил съм писмена защита, която представям. Правните и фактическите моменти, които са от значение по спора са многоборйни.

Предмет на делото е реална част от регулиран поземлен парцел, който се е 5 предал към имота на бащата на доверителката по плана по 1951 г. Тя се оплаква, че ответника след като е починал баща й, използвайки това, че имота е останал без надзор на близки хора ищецът е преместил оградата, която е била поставена в съответствиес дворищнорегулационния план. Принципният въпрос по делото е приложена ли е регулацията. Защото дворищната регулация макар да има непосредствено отчуждително действие, тя все пак няма окончателно действие докато не бъде приложена. Съдът обсъждайки доказателствата по делото е приел, че твърдението на доверителката, че нейният баща е платил онова, което е бил задължен да плати по протокола за оценка, не са се намерили документи, които да удостоверяват този факт и за това като допълнително основание е казано, не зависимо от това регулацията е приложена след завладяването на имота още тогава. Непосредствено след протокола за оценка се завладява мястото и се поставя се въпроса може ли да се приложи регулацията след завладяването. Има тълкувателно решение, което не е много категорично по този въпрос, но след него излезнаха много решения на ВС, които се позовават на това решение. Казват, единият от начините да се приложи дворищна регулация е да се завладее онова, което се е предало по регулация и да се владее повече от 10 години и точно този факт по делото е установен със съответните доказателства. Вторият въпрос: понеже се твърди, че след като е починал бащата на доверителката и тя е станала собственик за доброволна делба с останалите негови наследници ищецът е завладял обратно част от онова, което се е предавало от имота на дядо му към имота на бащата на моята доверителка. Той твърди, че като е завладял тази част и е завладял като собственик и е придобил собствеността на давностно владение на онова което си е върнал. Това е невъзможно. Съдът се е произнесъл, че това е невъзможно. Цитирано е онова решение, което е неправилно, но в защитата си съм го засегнал и Вие ще проверите. Тези са двата основни въпроса по делото. Това е невъзможно да стане, категорично при действието на ЗУТ включително и въз основа на изключението по чл. 200 от същия закон, защото той има предвид имоти, които са не урегулирани до тогава, а не имоти, които са урегулиран и след това регулацията е претърпяла фактическите изменения. Представям писмената защита и съдебна практика.