Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 03.02.2026, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Административно наказателно дело 451/2025
Вид
Решение № 14
Подписан
03.02.2026
В сила
17.03.2026
Състав
Иван Димитров Бедачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 34 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189 ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 461 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638 ал.4 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Асеновград, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200451 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия Г № 0069740 на ОДМВР Пловдив на „***“ ЕООД с адрес на управление - *** на основание чл.483 ал.1 т.1, във вр. с чл. 638 ал.4, във вр. с ал.1 т.2 , във вр. с чл. 461 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ /е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Недоволно от електронния фиш е останало санкционираното дружество и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок, в която се излагат конкретни доводи за отмяната му. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, като при призоваването е установено, че както на адреса, посочен в жалбата, така и на адреса по седалище на дружеството въпреки многократните опити за призоваване не е открито лице представител на жалбоподателя, поради което и съдът приема, че жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес и даде ход на делото при условията на чл. 61 ал.4 от ЗАНН. В жалбата се навеждат твърдения, че ЕФ е издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила, както и при неправилно приложение на материалния закон, поради което е неправилен и незаконосъобразен. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект, доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството му на собственик на МПС и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

1

На 18.08.2024 г., на път І-8, км.251.600 посока на движение на контролираните МПС от юг към север било позиционирано автоматизирано техническо средство АRH CAM S1 № 120ccd7. В 22:21 часа системата заснела в процес на движение лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № ***. При извършена служебна проверка чрез интегрираната информационна система на Гаранционния фонд, било установено, че за автомобила няма сключена и активна застраховка „Гражданска отговорност“. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила – „***“ ЕООД, с който на основание чл.638 ал.4, във вр. с ал.1 т.2, във вр. с чл.

461 т.1 от КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна.

От анализа на доказателствата се установява, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение по път от републиканската пътна мрежа, като МПС-то е било регистрирано на територията на Р.България и не е било спряно от движение, като собственикът му не е изпълнил задължението си по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ да сключи за него задължителна застраховка „ГО“. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол със вградено разпознаване на номера АRH CAM S1 № 120ccd7, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало на първоначална и последваща метрологична проверка, което се удостоверява с приложените протоколи за проверка. Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкцията.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съотвестващата му санкционна разпоредба. Посочената санкционна разпоредба чл. 638 ал.4 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

Доказателствата съотнесени към конкретиката на настоящия случай, налагат извод за законосъобразност на процесния електронен фиш. Електронният фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното нарушение е дадена правилната правна квалификация. В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци в изискуемия от закона обем. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, както и от събраните и проверени по делото писмени доказателства – справка от Гаранционния фонд от която е видно, че за процесното МПС, към 18.08.2024 г. няма активна застраховка „ГО“.

2

По отношение на наложената имуществена санкция в размер 2000 лв. съдът намира, че АНО правилно е посочил размера. Посочената санкционна разпоредба чл. 638 ал.1 т.2 от КЗ, към която правилно е съотнесено описаното нарушение предвижда имуществена санкция в размер на 2000 за юридическо лице, притежаващо регистрирано МПС, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая санкцията е определена от закона в абсолютен размер и оразмеряването й не подлежи на преценката на АНО. Ето защо, като е наложил имуществената санкция в законоустановения размер при надлежно доказано и извършено от жалбоподателя нарушение АНО правилно е приложил закона.

Съдът намира, че при издаването на ЕФ е спазен преклузивния срок по чл.

34 ал.3 от ЗАНН. Според посочената разпоредба, образуваното административно-наказателно производство се прекратява ако не е издадено НП в шестмесечен срок от съставянето на акта. Разбира се, в случая заради спецификата на процедурата няма издаден АУАН, чието съставяне да даде началото на срока. Но дори и да приравним ЕФ към НП, доколкото същият е санкционен акт и приемем като най-ранна дата – датата на извършване на нарушението, посоченият срок пак не е изтекъл.Това е така, тъй като нарушението е извършено на 18.08.2024 г., а видно от приложената към преписката справка от Автоматизирана информационна система АНД на ОДМВР-Пловдив и вписването в нея в графата „Дата на съставяне“ ЕФ е съставен на 15.10.2024 г., т.е. около два месеца след извършването на нарушението.

По отношение на разноските. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

С оглед изхода на делото и по силата на това правило, разноски следва да се присъдят само на въззиваемата страна. Същата претендира възлагането на разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 70 евро, което е около минималния размер на предвидения в Наредбата диапазон. Въззиваемата страна се е представлявала от юрисконсулт, който не се е явил по делото, но е представил писмено становище по същество, което обаче е бланково и не съдържа относими към предмета на обжалване съображения, поради което и за тази процесуална дейност следва да се определи минимално възнаграждение.

Поради изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 , вр. с ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия Г № 0069740 на ОДМВР Пловдив, с който на „***“ ЕООД ЕИК:*** с адрес на управление - *** на основание чл.483 ал.1 т.1, във вр. с чл. 638 ал.4, във вр. с ал.1 т.2, във вр. с чл.

461 т.1 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД ЕИК:*** с адрес на управление - *** да заплати на ОДМВР- Пловдив сумата от 70 евро, представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4