Решение № 443 от 20.12.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Д., 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20223230200737 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „...” , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Д.., ул. „...” № ..., представлявано от К. А. И., против Наказателно постановление № 08-2200068/073 от 27.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Д., с което на жалбоподателя, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Д.кият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът 1 подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от покана /л.

44 от делото/, представляващият дружеството-жалбоподател е бил поканен да се яви в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Д. на 23.05.2022 г. в 09:00 ч. за съставяне на АУАН. Поканата е била получена на 20.05.2022 г. от пълномощникът И. Н. Д. /л. 23/, което обстоятелство е било удостоверено посредством подписа му. Поради неявяването на представляващия или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на 25.05.2022 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия случай, АУАН № 082200068/25.05.2022 г. е бил изпратен до санкционираното ЮЛ – „...“ по куриер /л. 10 от делото/, съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ, като същото е било връчено на търговеца по надлежния ред, съгласно правилата за връчване по КТ, който нормативен акт се явява специален по отношение на ЗАНН и като такъв следва да намери приложение, в която насока е и разпоредбата на чл. 416, ал. 6 от КТ. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта.

Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., „Директорите на дирекции „Инспекция по труда” осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания”. В настоящия случай, това изискване на закона също е спазено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие 2 от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 63 от КТ повелява, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

В АУАН, както и в НП като нарушена е вписана нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ.

В настоящия случай, както актосъставителят, така и наказващият орган са изписали цифровата квалификация на нарушението непрецизно, тъй като би следвало тя да е изписана по следния начин – чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1 от КТ /Виж Решение № 113 от 06.04.2021 г. по к.а.н.д. № 85/2021 г. по описа на АдмС – Д./.

Независимо от посочената непрецизност, то от текстовата част на описанието на нарушението в АУАН и в НП, която е идентична, се установява, че се касае до допускане до работа, без да са изпълнени задълженията на работодателя във връзка с това. Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ.

В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, като от съдържанието на двата акта, може да се изведе безпротиворечив извод, че се отнасят за едно и също нарушение, извършено от едно и също ЮЛ – „...“ като фактическите обстоятелства по извършване на нарушението в АУАН и НП са идентични. Подавайки жалбата и организирайки защитата си в хода на съдебното производство, адресатът на НП е бил наясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му. В този смисъл посочената вече непрецизност в цифровата квалификация на нарушението, не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната на НП на това основание, отчитайки, че ал. 2 от чл. 63 от КТ, препраща към ал. 1 от същия член.

С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение, изразяваща се в допускане до работа, без да са изпълнени задълженията на работодателя във връзка с това. В тази насока е и константната съдебна практика.

3

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

От събраните доказателства се установява следното:

На 13.04.2022 г., в 10:55 часа, инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Д. – свидетелите А. Ю. И. и Е. И. К., извършили проверка на „...“ . Обект на проверката ...... с адрес: гр. Д., бул. „...“, ....

При проверката в обекта било заварено лицето Х. С. Х., който работел като ...превозни средства (...). Лицето попълнило Декларация относно условията по наемането му на работа /л. 16/, в която посочил, че от 13.04.2022 г. работи като ... във фирма „....“ на бул. „....“, ... с работно време от 09,00 ч. до 13,00 ч., има сключен договор, като посочил и трудовото си възнаграждение в размер на.... лева. Декларацията била попълнена в 11.00 ч. на 13.04.2022 г.

При проверката с призовка /л. 9/ били изискани и представени на 18.04.2022 г. документи, а именно – приети и отхвърлени уведомления по чл.

62, ал. 5 КТ с изх. № 08388223008049 от 13.04.2022 г. в 11:17:05 часа и Трудов договор № 013/13.04.2022 г., от които се установило, че дружеството на 13.04.2022 г. в качеството и на работодател е допуснало до работа Х. С. Х., преди да му е предоставил срещу подпис копие от Уведомлението за сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП.

С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „....“ ООД, в качеството си на работодател, е допуснал до работа на 13.04.2022 г. Х. С. Х. – „.... (....“, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено на 13.04.2022 г., установено е на 18.04.2022 г. и е доказано от данните, обективирани в приобщените по надлежния ред писмени доказателства.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от ... А. Ю. И. и Е. И. К., чийто показания са еднопосочни, последователни и безпротиворечиви и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства.

4

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за неспазване на горепосочените императивни правила в случая са установени със събраните по делото доказателства.

Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случая „.... се явява работодател и субект на нарушението.

Работодателят няма право да допуска работника/служителя преди да му е връчил и двата документа по чл. 63, ал. 1 от КТ, т. е. невръчването на който и да е от тях е пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудово правоотношение. Допускането при липсата на изпълнение на горното задължение е основание за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя.

Съобразно събраните доказателства по делото, а именно Трудовия договор, представен от работодателя, работникът е следвало да се яви /л. 17 гръб/ и е бил допуснат на работа на 13.04.2022 г. В попълнената Декларация от Х. в хода на проверката същият е посочил, че работи от 13.04.2022 г., работното му време е започнало в 9,00 ч. и продължава до 13.00 часа и че има сключен трудов договор.