Определение № 2272 от 11.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2272 гр. София, 11.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело № 20261100203310 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.213,ал.5 от НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от А. Б. А. от град Баку, Р.Азарбейджан против Постановление на Софийска градска прокуратура от 31.03.2026 година, постановено по пр.преписка № 8657/2026 година, с което е отказано образуване на досъдебно производство и което постановление е потвърдено от Софийска апелативна прокуратура с Постановление от 21.04.2026 година, постановено по пр.преписка № 1052/2026 година.

В жалбата се иска отмяна на постановлението на първостепенната Софийска градска прокуратура и връщане на делото с указания за образуване на досъдебно производство.

Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата в жалбата и в другите, изходящи от жалбоподателя документи /предходни жалби, сигнали, пояснения, доуточнения/ и Закона, намери за установено следното:

В това производство, актуални и подлежащи на преценка и коментар са обвиненията, касаещи твърдения за извършени престъпления от магистрат от Районен съд Варна, съдия Р.М., при произнасянето на този магистрат със съдебен акт – Определение, № 385/27.02.2026 година, постановено по ЧНД № 665/2026 година, с което е потвърдено постановление на Варненската районна прокуратура за спиране на наказателното производство.

Цялостното развитие на досъдебното производство, образувано по първоначалните сигнали на А., което е било прекратено Варненската районна прокуратура, а след това е било потвърдено с първоинстанционно определение на Варненски районен съд, което пък било отменено, а при последващо прекратяване на производството от прокурора вече е било отменено, съдът няма да коментира, защото това е въпрос съвсем ирелевантен към настоящото произнасяне. Дали съдът с Определение, № 385/27.02.2026 година, постановено по ЧНД № 665/2026 година, с което е потвърдено постановление на Варненската районна прокуратура за спиране на наказателното производство е постановил неправилен съдебен акт е въпрос, разрешен от компетентен окръжен съд. Тук ключов е въпросът за „бледата“ 1 разделителна линия между това един магистрат да осъществи престъпление при изпълнение на служебните си задължения и постановяването на съдебен акт, от който да са възникнали щети за пострадал, но което произнасяне да не може да бъде съотнесено към умишлено престъпно деяние. И тази разделителна линия се корени в умисъла и специалната цел, която магистратът би преследвал с извършването на определено действие от една страна и от друга, това дали самото действие е действие, пряко свързано с конкретно негово служебно задължение или той е ползвал позицията си, за да извърши нещо престъпно и е целял именно това.

Принципът на независимост на магистрата, в частност на съдията е съществен, необходим и нетърпящ компромиси, тъй като обратното би довело тежки, необратими и дори пагубни последици, навреждайки пряко на правораздавателната дейност. Защитата на този принцип е задължителен и необходим елемент за постигане на качествен правораздавателен резултат.

Висша гаранция и инструмент на тази защита е функционалния имунитет на магистрата.

Функционален имунитет ще рече, че съдии, прокурори и следователи при осъществяване на правораздавателната си работа не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и постановени актове, освен ако с тези действия и актове магистратите не са осъществили умишлено престъпление от общ характер.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2, изр. 1-во от Конституцията на РБ съдебната власт е независима.

Независимостта на съдебната власт е прогласена и в чл. 1а, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.

Практиката на Конституционния съд на Република България приема, че сред конституционните характеристики, установени в чл. 117 от Конституцията, значението на независимостта на съдебната власт е решаващо, защото има ключово значение за осъществяване на правораздавателната дейност като основна нейна конституционна функция /решение № 12/27.07.2018 г. по к. д. № 1/2018 г. на КС, решение № 3/07.07.2015 г. по к. д.

№ 13/2014 г. на КС/. Както приема Конституционният съд на Република България, /решение № 12/27.07.2018 г. по к. д. № 1/2018 г. на КС/, разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията „очертава приложното поле на функционалната независимост, която се проявява при осъществяване на властническите функции на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите в реализиране на предоставените им правомощия съобразно специфичното им място в структурата на органите на съдебната власт и изпълняваната дейност, а именно: съдиите и съдебните заседатели - в осъществяването на правосъдието /чл. 119 КРБ/, прокурорите - в надзора за спазване на законността /чл. 127 КРБ/, и за следователите - в разследването на наказателните дела в случаите, предвидени в закона /чл. 128 КРБ/.

Именно функционалната независимост на органите на съдебната власт „гарантира свободното формиране на вътрешното убеждение, което се основава на събрания доказателствен материал по делото и на закона. В 2 крайна сметка независимостта на съдията, прокурора и следователя при изпълнение на неговите функции, чрез които се реализира съдебната власт, е ограничена винаги и само в рамките на Конституцията и закона. Приема се също така, че „независимостта на магистратите по отношение на предмета на тяхната дейност /наказателно, гражданско или административно производство/, произтичаща от чл. 117 на Конституцията, разбирана като свободно от указания, законосъобразно изпълнение на служебните функции, не може да съществува, без да е подсигурена и тяхната лична независимост.

Ето защо в сферата на конституционноправното регулиране са изградени и се прилагат правни механизми, предназначени да гарантират постигането й на практика. Такъв е институтът на имунитета на съдиите, прокурорите и следователите.

По действащата българска Конституция съдиите, прокурорите и следователите имат само функционален имунитет, предназначен да създаде благоприятна среда на свободно от натиск и въздействие решаване на делата и преписките. С това си съдържание и с този си предметен обсег неотговорността е предназначена да гарантира на посочените лица тяхната независимост, когато осъществяват функциите си“. /решение № 17/08.11.2018 г. по к. д. № 9/2018 г. на КС/.

Тъй като функционалният имунитет на магистратите е установен за да се обезпечи функционалната независимост на съдебната власт, в своята трайната съдебна практика Върховният касационен съд последодателно приема, че функционалният имунитет е пречка да бъдат образувани срещу тях наказателни производства в хипотези, при които правилата на функционалния имунитет намират приложение.

Преценката дали такава пречка е налице по конкретното дело трябва да бъде извършвана конкретно, включително с оглед естеството на правото, което се твърди, че е нарушено с действия или актове на представителя на съдебната власт.

Престъплението по чл.282 НК безспорно е умишлено престъпление от общ характер, но настоящият състав на Софийски градски съд, извършвайки проверката, съответно запознавайки се с материалите по делото намери, че четиримата магистрати са извършили действията си строго в рамките на разпределените им на законен принцип граждански дела, т.е. не са нарушавали умишлено своите служебни задължения, респ. Закона.

Извършените от съдията съдопроизводствени действия са несъставомерни по чл.282,ал.2, вр. с ал.1 НК, тъй като престъпление по служба, независимо от външното си проявление и сфера на извършване винаги се изразява в нарушение от длъжностното лице на конкретни правила, забрани и задължения. В случая такова нарушаване не се установява.

Отговор на това дали цитирания съдебен акт е законосъобразен и правилен този състав нито може, нито има право да дава. Факт е че липсват данни, от които да бъде дори наведено съмнение, че посочения магистрат умишлено е нарушил служебните си задължения, провеждайки съдопроизводствената си работа, съответно постановявайки определението 3 си. В този смисъл, дори и да е нарушено разбирането на жалбоподателя за справедливост, независимо от това дали той е прав или не, престъпление от съдията не е извършено.

Атакуваното постановление на Софийска градска прокуратура и правилно и законосъобразно. Следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Софийска градска прокуратура от 31.03.2026 година, постановено по пр.преписка № 8657/2026 година, с което е отказано образуване на досъдебно производство.

ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Софийска апелативна прокуратура от 21.04.2026 година, постановено по пр.преписка № 1052/2026 година, с което е потвърдено ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Софийска градска прокуратура от 31.03.2026 година, постановено по пр.преписка № 8657/2026 година, с което е отказано образуване на досъдебно производство.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4