Решение № 838 от 09.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. София, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря В.Д. като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20211110210683 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ИВ. СВ. Г., ЕГН **********, срещу наказателно постановление /НП/ №21-4332-013284 от 30.06.2021г. издадено от Г.Б., - началник група към СДВР ОПП, с което на ИВ. СВ. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 3 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Отправя се искане за отмяната му като незаконосъобразно.

В жалбата се съдържат доводи, че АУАН е подписан от един свидетел - А.С., който е служител на ОПП СДВР, като пътниците в автомобила не са вписани в АУАН, нито са били поканени да го подпишат. Счита, че в АУАН и НП не са посочени обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение и доказателствата, които го потвърждават, отделно не било посочено за какви цели е използван пътят. Правят се оплаквания, че не е посочена формата на вина, доколкото това нарушение може да бъде извършено само при пряк умисъл, който не бил доказан. Намира наказанието за изключително тежко. Моли съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Малинов поддържа жалбата, пледира за отмяна на атакуваното НП по мотивите, посочени в нея, като твърди, че е възможно автомобилът неволно да е поднесъл. Сочи, че е била нарушена инструкцията от 2014г. за осъществяване на контрола по движение. Сочи, че е валяло дъжд към датата на инцидента и шансът за допускане на грешки е бил висок, а автомобилът жалбоподателят притежава от скоро и не бил свикнал с него и е възможно да е дал повече газ при потеглянето. Навеждат се доводи, че ситуацията се е развила в тунел, което изкривява възприятието за шум.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните 1 по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2021 г. около 00:49 часа в гр.София на бул.Ботевградско шосе , посока ул.

Боян Магесник към ул. Александър Райкович изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата свидетелите А. и С.. Било тъмно и валял дъжд със средна интензивност, пътната настилка била мокра, на места по платното за движение имало образувани локви. Служителите на ОПП СДВР възприели лек автомобил БМВ 520 И с peг.

№ СВ****СН, който се движел в гр. София на бул.Ботевградско шосе от ул.Боян Магесник към ул.Александър Екзарх и на връзката от ул.Боян Магесник при извършване на маневра десен завой водачът на автомобила подал силно газ, като задницата на автомобила поднесла последователно наляво и надясно 2-3 пъти. Служителят на ОПП СДВР С. подал сигнал за спиране на МПС, като при последвалата проверка водачът бил установен като жалбоподателя ИВ. СВ. Г., който пътувал заедно със свидетелите К. и А. в процесния автомобил.

Служителите на ОПП СДВР счели действията на водача на МПС за умишлени, поради което свидетелят А. му съставил АУАН на същата дата, в който жалбоподателят посочил, че има възражения. В тридневен срок от изготвянето на акта, такива постъпили.

При пълна идентичност на посоченото в АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление /НП/ №21-4332-013284 от 30.06.2021г. издадено от Г.Б., началник група към СДВР ОПП, с което на ИВ. СВ. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 3 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: АУАН, НП; Заповед от 14.05.2018г., Заповед от 23.10.2019г., писмо от СДВР от 15.12.2021г., писмо от Дирекция „вътрешна сигурност“ на МВР от 31.12.2021г., възражение, справка картон на водача и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК, обясненията на жалбоподателя, както и от показанията на разпитаните свидетели – С., А., А., К. и З..

Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие служители на ОПП СДВР – С. и А., които са логични, последователни, непротиворечиви и еднопосочни в по-голямата си част. Показанията на служителите, които са и очевидци на инцидента, не се кредитират в частите, в които същите не изнасят пред съда лично възприети обстоятелства, а изказват предположения и правят собствен анализ и оценка на поведението на жалбоподателя и правят тълкуване на неговите действия и субективното му отношение към обективните му прояви. Съдът не даде вяра на показанията в тези им части, доколкото не се съобщава лично възприето поведение на жалбоподателя, съответно факти, а се дава оценка и се изразява субективно предположение за това дали тези действия са умишлени или не. От показанията в кредитираната част се установява, че жалбоподателят действително е управлявал процесния автомобил БМВ на посоченото в АУАН и НП място, като при извършване на маневра „десен завой“ жалбоподателят е подал газ, при което се чул шум, че задницата на автомобила поднесла 2-3 пъти наляво и надясно. От показанията и на 2 двамата свидетели се установява, че е валяло дъжд и то със среден интензитет, съответно, че настилката е била мокра. От показанията на тези свидетели съдът установи, че шумът от двигателя и поднасянето на автомобила са продължили около 4 секунди. От отговорите на свидетеля А. на въпроси на съда се установява също и че свистене на гуми не е имало, съответно автомобилът не е превъртал колела до степен, която същите да издадат звук на свистене, съответно не са се търкали в настилката и с интензитет, който да обуслови прогарянето на най-горния слой на гумата и да се отдели миризма на изгоряла гума.

Свидетелят А. категорично заявява, че такова поведение автомобилът не е имал. И двамата свидетели заявяват пред съда, че извършват преценка за субективното отношение на водача при поднасяне на автомобила на базата на броя поднасяния и това дали автомобилът се е обърнал с вратите по посока на движението.

Съдът кредитира показанията и на свидетеля З., които също се отличават с логичност и вътрешна непротиворечивост. Свидетелят обаче не е очевидец на инцидента, съответно показанията му не допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка по делото. От тях единствено се установява, че служителите на ОПП СДВР и жалбоподателят са се намирали на посоченото в АУАН и НП място и на жалбоподателя е извършвана проверка, след като е бил спрян. Свидетелят, по негови данни, е пристигнал след като вече автомобилът е бил в покой.

Съдът не намери основание да не даде вяра и да приеме за недостоверни показанията на свидетелите К. и А. – пътници в автомобила на жалбоподателя. При съпоставянето им с показанията на свидетелите А. и С. съдът констатира единствено противоречие в обстоятелството дали автомобилът, управляван от Г., е поднесъл при извършването на маневрата „завой надясно“. В случая съдът дава вяра на показанията на свидетелите С. и А., които са наблюдавали автомобила отвън, при пряка видимост, непосредствено по време на маневрата и са възприели траекторията му на движение. Съдът допуска възможността пътниците в автомобила при извършването на маневрата да не са усетили поднасянето му до степен, че да има направи впечатление при положение, че става въпрос за двукратно поднасяне по данни на служителите на ОПП СДВР, а от друга страна е възможно да не съобщават този факт, за да облекчат процесуалното положение на своя приятел – жалбоподателя Г.. В останалата част показанията не противоречат на събраните по делото доказателства и доказателствени средства и съдът им дава вяра. От съобщеното от тези двама свидетели се установява маршрутът им на пътуване, извършваната маневра, кой е управлявал автомобила, обстоятелството, че в завоя водачът Г. е влязъл със скорост между 10 и 20 километра в час. Това обстоятелство няма причина да не бъде кредитира от съда, доколкото служителите на ОПП СДВР не съобщават маневрата да е завършвана с несъобразена скорост или твърде бързо, съответно показанията на пътниците в тази им част съдът намира за достоверни. От съобщеното от тези свидетели се установява и че вътре в автомобила водачът не е извършвал нетипични действия и умишлено неправилно боравене с уредите и механизмите за контрол на МПС с цел преднамереното му извеждане от контрол. И по данни на двамата свидетели водачът е управлявал автомобила нормално, без 3 резки движения, насочени към намаляването на сцеплението на автомобила. От свидетелските показания се установява, че както пътниците, така и жалбоподателят са възприели полицейския автомобил непосредствено преди извършването на маневрата „десен завой“, от който факт съдът прави извод, че е изключително нелогично и неправдоподобно жалбоподателят умишлено, при положение, че е възприел органите на реда, да извежда автомобила от контрол и да намалява чрез резки маневри, умишлено рязко подаване на газ или навиване на волана неговото сцепление и да се опитва да го завърти с цел „дрифт“.

Съдът дава вяра и на обясненията на жалбоподателя, които не противоречат на останалите доказателства по делото. Макар и да са с двойствена природа – едновременно доказателствено средство, но и средство за защита, в случая обясненията на Г. не са нелогични и в колизия с останалия доказателствен материал. Същите кореспондират с показанията на пътниците в автомобила и не противоречат в основаните си части на показанията на служителите на ОПП СДВР. В по-голямата си част те касаят извършването на самата проверка, които обстоятелства в случая са ирелевантни. От съобщеното от жалбоподателя съдът установи скоростта му на движение – около 20 км/ч, която е адекватна за извършване на десен завой и същевременно не се явява избрана с цел извеждане на автомобила от контрол и намаляване на сцеплението му. Жалбоподателят съобщава и че е възприел полицейския патрул преди започване на маневрата. Единствено съдът не дава вяра в частта, в която се твърди, че не е губен контрол над автомобила, обстоятелство, което не се подкрепя от кредитираните показания на свидетелите А. и С., като съдът приема, че автомобилът на жалбоподателя действително е занесъл 2-3 пъти наляво и надясно при взимане на завоя.

Поради тези съображения съдът прие така описаната фактическа обстановка.

Останалите доказателства по делото са непротиворечиви и не се нуждаят от допълнителен анализ.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г. /, законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за 4 обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия.

Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила, неговото завъртане, форсиране на двигателя, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение в градовете и техните околности застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година /откогато съществува този текст/, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Деянието е възможно да бъде извършено единствено при пряк умисъл, като жалбоподателят следва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, да е предвиждал е неговите общественоопасни последици – че не използва пътищата по предназначение и е целял настъпването на тези последици.