Решение № 181 от 01.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600236 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 80 о т 12.06.2025г. по НОХД № 6540/2024г. Софийски градски съд - Наказателно отделение, 1 състав е признал подсъдимия П. М. Ш. за виновен в това, че на 13.06.2024г. около 10.50 часа в *** дал подкуп - сумата от 50.00 лева - 1 брой банкнота с номинал 50 лева с № ГБ33378598 - на полицейски орган - С. С. И. - полицай при 1 РУ - СДВР, назначен като ППГ 230, за да не извърши действие по служба. На основание чл. 304а вр. чл. 304, ал.1 НК и чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 307а НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението - 1 брой банкнота с номинал 50 лева с № ГБ33378598. Направените по делото разноски в общ размер от 1256.16 лева възложил в тежест на подсъдимия.

Срещу съдебния акт е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от служебния защитник на подсъдимия. В тях преимуществено се възпроизвежда позицията, заявена пред първата инстанция в хода на съдебните прения от страна на защитата. Във въззивната жалба се обективира приета фактическа обстановка, за да се акцентира на обстоятелството, че подсъдимият към момента на осъществяване на деянието е бил с поставени белезници и се е намирал в състояние на фактическо задържане, поради което била несъстоятелна тезата, че той дал процесната сума, за да не бъде задържан.

1

Отправя се упрек към първостепенния съд в неправилно интерпретиране показанията на свидетелите С. И., И. И., В. Д. и Р. Д., като особено се акцентира на противоречивост в показанията на свидетеля Д.. Поддържа се тезата, че изслушаната и приета съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Ш. е необективна, тъй като съдържала вътрешни противоречия, от които не се изяснявали значими за предмета на доказване въпроси - дали П.

Ш. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и дали е могъл да формира пряк умисъл при осъществяване на деянието. Поставя се акцент и върху наличието на два протокола за личен обиск на подзащитния й с различно съдържание, за да се направи заключение, че е неясно дали действително подзащитният й е притежавал парични средства, които да предложи като дар на С. И..

Претендира се отмяна на атакувания акт и постановяване на нов, с който П.

Ш. да бъде оправдан поради неналичие на доказателства за негово виновно поведение или алтернативно - поради явна несправедливост на наложеното наказание, въззивният съд да приложи нормата на чл. 55 НК след като констатира множество смекчаващи наказателната отговорност на Ш. обстоятелства и съответно ревизира наложеното му от първия съд наказание.

В допълнението към въззивната жалба пространно са развити изложените в сезиращия документ аргументи. Отново се отправят критики към първоинстанционния съдебен състав за липса на критичен анализ на показанията на св. В. Д., за сметка на безкритично възприемане на тези на св.

Р. Д. въпреки данните, че той към момента на възприемане на извършеното бил употребил алкохол. Фокусира се върху обстоятелството, че свидетелите И.

И. и В. Д. са се намирали при затворена врата в помещение, различно от това, в което са се намирали св. С. И. и подсъдимият, което е препятствало възможността на Д. да възприеме даването на дара от страна на Ш. на С. И., за което свидетелства. Вследствие на това защитата декларира, че е неправилен изводът на решаващия съд, че всички свидетели по делото - И. И., В. Д. и Р. Д. са възприели непосредствено предоставянето на дара. Излагат се твърдения и за допуснати от контролирания съдебен състав процесуални нарушения, изразими във въвеждане с мотивите към присъдата на нови фактически положения, несъдържими във внесения за разглеждане обвинителен акт докато прокуратурата твърдяла, че Ш. дал сумата на С. И., за да не извърши действия по служба, то съдът приемал, че сумата е дадена, за да не бъде задържан и да не бъде извършена проверка на самоличността му.

Жалбоподателят твърди, че недопустимо съдът е внесъл различна фактология и впоследствие е осъдил подсъдимия, при липса на изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал.1 НПК, като по този начин били нарушени правата на Ш., тъй като той не се е защитавал срещу възприетите от съда факти. Отправя се упрек и към обвинителния акт, за който се твърди, че е неясен, тъй като в неговата обстоятелствена част било описано, че дарът е даден, за да не бъде задържан Ш. и да не се установи самоличността му, докато в диспозитива му прокурорът посочил /без липса на конкретизация/ - за да не извърши 2 получаващият този дар С. И. действия по служба. В допълнението към въззивната жалба се развиват и доводи за некоректно изведени от страна на съда изводи за наличие на „защитна амнезия“ у подсъдимия, при липса на такива твърдения в съдебнопсихиатричната и психологична експертиза. Нещо повече, било налице противоречие в мотивите относно това обстоятелство от една страна съдът приемал, че се касаело за защитна амнезия с подсъзнателен характер, а от друга - посочвал, че тази защитна амнезия имала съзнателен характер. Жалбоподателят твърди, че в експертизата вещите лица приели, че при подсъдимия се касае за наличие на алкохолна халюциноза, която изключвала възприетия от съда пряк умисъл. Всъщност в контекста на тези доводи, защитата моли въззивният съд да прецени дали е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 304а НК, защото нейният подзащитен не съзнавал, че предлага дара на полицейски орган. В отказа на първия съд да назначи съдебномедицинска експертиза за установяване генезиса на констатираните при преглед в МВР - болница две счупени ребра на Ш., жалбоподателят съзира неспазване на задълженията му по изясняване в пълнота на фактологията по спора. Алтернативно се моли Апелативен съд да оправдае подзащитния й, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Градски съд поради допуснато процесуално нарушение, изразено в липса на мотиви към постановената присъда или да редуцира наложеното на Ш. наказание от лишаване от свобода в пробация.

В хода на въззивното производство адв. С. К. поддържа депозираната жалба и допълнението към нея като излага идентични с тях аргументи.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита присъдата за правилна, законосъобразна и със справедливо определено наказание. Желае тя да бъде потвърдена. Застъпва позицията, че първостепенният съд е решил правилно въпроса относно наказателната отговорност на П. Ш., възприемайки, че той е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, в чието извършване е обвинен от прокуратурата. Определя като справедливи размерите, както на наложеното наказание лишаване от свобода, така и на определеното наказание глоба.

Подсъдимият П. Ш. поддържа позицията на своя служебен защитник.

При дадената му възможност за последна дума изразява желанието си да бъде оправдан или да бъде „намалена“ присъдата, постановена от Софийски градски съд.

Въззивният съдебен състав, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, прецени, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Съдът, като прецени позицията на страните, запозна се с материалите по делото и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, възприе следната фактическа обстановка, неотличаваща се драстично от тази, установена от първостепенния съд:

Свидетелите С. И. и И. И. изпълнявали функциите на автопатрул /ППГ 3

230/ към 1 РУ - СДВР, като заемали длъжността полицай в група „Охрана на обществения ред“ към „Охранителна полиция“ при 1 РУ - СДВР.

Специфичното наименование на длъжността на свидетеля С. И. било „***“, а на св. И. И. - „младши експерт“. Свидетелят И. И. бил назначен със заповед № 513з-17151/17.06.2015г. на директора на СДВР на длъжност *** а св. С. И. бил назначен на тази длъжност със заповед № 513з-17149/17.06.2015г. Основните задължения на двамата, съобразно длъжностните им характеристики, били непосредствено да осъществяват охранителна дейност, свързана с опазване на обществения ред, осигуряване безопасност на движението и оказване противодействие на престъпността чрез патрулно-постова дейност на териториален принцип по маршрути, участие в гарантиране правата и свободите на гражданите и възстановяване на обществения ред, както и установяване, предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения. В рамките на своите правомощия те извършвали проверки на документи за установяване на самоличност, на нарушения, издирване на лица и моторни превозни средства, вещи и предмети.

На 13.06.2024г. за времето от 07.00 часа до 19.00 часа двамата изпълнявали съвместно своите задължения като полицейски орган в автопатрул ППГ- 230. Около 10.10 часа на тази дата двамата били изпратени от дежурния офицер при 1 РУ - СДВР на адрес в *** по повод постъпил от св.

В. Д. сигнал за агресивно лице. Пристигайки на адреса, двамата свидетели възприели св. Д., която им махала от тераса на третия етаж на кооперацията, след което ги посрещнала на входа й и ги отвела до апартамента, който тя и св.

Р. Д. обитавали. При влизането в жилището полицейските служители възприели св. Р. Д. и подс. П. Ш., които се намирали в неговия хол, където на маса имало поставена бутилка с алкохол и две чаши. Докато св. Д. седял до масата, подсъдимият се движел из помещението. С. И. и И. И. възприели от външни техни белези и поведението и на двамата мъже, че са употребили алкохол. Всъщност по-рано същия ден около 08.00 часа подс. Ш. пристигнал в описаното жилище, носейки със себе си бутилка алкохол - водка „Аляска“ и безалкохолна напитка под предлог да доплати на св. Р. Д. сума за поставян от последния ламиниран паркет в жилището на подсъдимия. След покана от страна на Д., двамата започнали да употребяват алкохол, като такъв самият подсъдим употребявал без прекъсване в рамките на около две денонощия преди пристигането си в апартамента на свидетелите, довело го до състояние на запой. При влизането си полицейските служители се легитимирали и поискали документите за самоличност на намиращите се лица. Такива били предоставени от свидетелите В. Д. и Р. Д., а подсъдимият Ш. отправил реплики към св. И. И.: “Я си гледай работата…какъв си ти, че ще ми искаш документи….сержантчета някакви….“. Подсъдимият бил предупреден от този свидетел, че с непредставянето на документ за самоличност осуетява извършване на полицейска проверка и ако това поведение продължава, ще бъде задържан и отведен в полицейското управление, за да бъде установена самоличността му. Подсъдимият продължавал да отказва да се легитимира 4 като подходил агресивно спрямо св. И. И., което наложило да му бъдат поставени белезници на ръцете пред тялото. Той бил изведен в коридора на апартамента, бил сложен да седне на пода, облегнат на входната врата, а св. С.

И. останал да го охранява. Другият полицейски служител - св. И. И. предприел вземане на сведение от св. В. Д. по повод причината за подаване на сигнала. Тя обяснила, че след идването на подсъдимия, го помолила да напусне жилището, но той отказал като я и обиждал, а след това се опитал и да я бутне от терасата на апартамента и само захващане от страна на Д. за вратата на терасата предотвратило падането й от третия етаж. След като снел сведение от Д. в кухнята на жилището, И. И. заедно с нея се отправил към хола, в който все още се намирал Р. Д., за да му изготви предупредителен протокол по чл. 65 ЗМВР да не влиза в конфликт със своята съпруга В. Д.. Тримата свидетели - И.

И., В. Д. и Р. Д. се намирали в хола на жилището, когато подсъдимият Ш. с поставените на ръцете си белезници бръкнал в чантичка, намираща се пред тялото му и положена в скута му и извадил от нея банкнота с номинал 50 лева със сериен номер ГБ33378598. Подсъдимият подал банкнотата на охраняващия го С. И. с думите: „Вземи тези пари и ме пускай да си допием“.