Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2539 от 04.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 7019/2024
Вид
Решение № 2539
Подписан
04.07.2025
В сила
26.07.2025
Състав
Кристиана Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 2539 гр. В., 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110107019 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр.

В., ж.к. „В. В.“ **** срещу ЗАД „Д. Б. Ж. И З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. М. Д.“, № 1 иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 150лева, частичен иск от целият в размер на 2560лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Фолксваген Пасат», с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 31.07.2020г. в гр. В. по вина на водача на л.а. «Мерцедес ГЛК 220» с рег. № ****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», вкл. следните увреждания – предна лява врата, задна лява врата и лайсна на задна лява врата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Собственик е на л.а. «Фолксваген Пасат», с рег. № ****. Сочи, че на 31.07.2020г. около 21.00ч. в гр. В., , ж.к. „В. В.“, на паркинга до бл. № 20, лекия му автомобил бил ударен от л.а. «Мерцедес ГЛК 220» с рег. № ****, управляван от Кирилка Кунева при движение на заден ход. Страните съставили двустранен протокол за ПТП, в който водачът на л.а.

«Мерцедес ГЛК 220» с рег. № **** бил посочен за виновен за настъпилото ПТП. Л.а. на виновния водач бил застрахован по застраховка «Гражданска отговорност» при ответното дружество със срок на действие на застр. полица 22.05.2020г.-21.05.2021г. На 03.08.2020г. уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, като застрахователят извършил оглед, изготвил снимков материал и съставил опис на щетите. Като обезщетение за претърпените вреди получил сумата от 300лева. Направеното от ищеца изчисление установило, че действително нужната сума е в размер на 2860лева. Ето защо, претенцията към ответното дружество е за застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, който иск заявява в частичен размер ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Твърди, че по образувано гр.д. № 15454/2023г. по описа на ВРС на ищеца вече е било заплатено застр. обезщетение в размер на 2391,87лева. С извършеното плащане ответникът е погасил изцяло задължението си към ищеца. Не оспорва, че е застраховател по полица ГО № BG30/1230013494467 на «Мерцедес ГЛК 220» с рег. № ****. Оспорва представения двустранен протокол за ПТП от 13.02.2024г. , доколкото същият има качеството на частен документ. Сочи, че при изплащането на обезщетението е съобразена възрастта на л.а. – повече от 13г. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В с.з. ищецът се представлява, като пр. му представител поддържа, че ответникът е заплатил изцяло дължимата сума, поради което искът следва да бъде отхвърлен. Представя списък по чл.80 ГПК и претендира заплащане единствено на разноски – за ДТ, вещо лице и адв. възнаграждение.

Ответникът чрез пр. си представител изразява становище, че искът следва да бъде отхвърлен, поради липса на основание с оглед извършеното плащане. В тази връзка оспорва дължимостта на претендираните разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:

Между страните е обявено за безспорно и и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е заплатил изцяло претендираната сума. Ето защо, следва да се приеме, че исковата претенция е изцяло удовлетворена. В този смисъл настоящият иск следва да бъде отхвърлен, тъй като задължението на ответника е изцяло погасено, факт който следва да бъде съобразен от съда на осн. чл. 235 ал.3 ГПК, въпреки неговата основателност.

По разноските:

И двете страни са претендирали присъждането им. Ищецът е представил списък по реда на чл. 80 ГПК.

Доколкото удовлетворяването на претенцията в цялост и извършеното плащане е осъществено още на 01.07.2024г., видно от приложеното платежно нареждане, а препис от исковата молба е получен от ответника в един последващ момент - на 03.07.2024г., съдът счита, че ответникът не е дал повод за завеждане на настоящия иск и в тази връзка разноски не се дължат в полза на ищеца. Още повече, че в рамките на вече проведеното производство по гр.д. № 15454/2023г. по описа на ВРС, 33 с-в, ищецът е имал възможност да предяви този си иск, а не да води отделно съдебно дело, в което да претендира отделно адвокатско възнаграждение извън вече присъденото Т.а. Също така не е следвало да завежда преждевременно настоящото дело преди постановяване, респ. влизане в сила на решението по гр.д. № 15454/2023г. Ето защо и доколкото съдът е длъжен служебно да приложи императивна правна норма, каквато се явява чл. 3 ГПК, разноски на ищеца не следва да се присъждат, като въпросът за сторените такива следва да се разреши в рамките на отношенията между адвоката и неговия клиент.

Ответникът е представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който претендира разноски за депозит за ВЛ – 300лева, за свидетел – 20лева и адв.възнаграждение в размер на 600лева.

Направено е възражение за прекомерност, което е основателно с оглед чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адв. възнаграждения, като същото следва да бъде определено в минималния предвиден размер от 400лева. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 720лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“ **** срещу ЗАД „Д. Б. Ж. И З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Г. М. Д.“, № 1 иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 150лева, частичен иск от целият в размер на 2560лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Фолксваген Пасат», с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 31.07.2020г. в гр. В. по вина на водача на л.а. «Мерцедес ГЛК 220» с рег. № ****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», вкл. следните увреждания – предна лява врата, задна лява врата и лайсна на задна лява врата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата., на основание чл. 432, ал.1 КЗ.

ОСЪЖДА М. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“ **** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Д. Б. Ж. И З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. М. Д.“, № 1 сумата от 720лева, представляваща сторени съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от връчване препис на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3