Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 97 от 02.02.2018, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 3055/2017
Вид
Решение № 97
Подписан
02.02.2018
В сила
23.03.2018
Състав
БЛАГА ДИМИТРОВА БОЗОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.127 ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.222 · Закон за защита на потребителите

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 02.02.2018 г. град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН състав

На 23 януари 2017 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: БЛАГА БОЗОВА

Секретар: ПЛАМЕНА ЯНКОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия БОЗОВА

А.Н. дело № 3055 по описа за 2017 година, съобрази:

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № К-040620/19.07.2017 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр.Пловдив, жалбоподателят „ЗАЛОЖНА КЪЩА ПАРАЛИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора е санкциониран с административно наказание „Имуществена санкция” на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) в размер на 550.00 лв., за нарушение на чл.127 ал.2 от същия закон.

Недоволен от постановлението е останал жалбоподателят „ЗАЛОЖНА КЪЩА ПАРАЛИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, който го обжалва в законния срок.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

Въззиваемата страна е редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания и служебно провери правилността на обжалваното наказателното постановление /НП/, намира следното:

Жалбата е редовна и допустима, като подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е подадена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че при направена проверка от свидетелите Д. и Ш. и двамата служители на въззиваемата страна, във връзка със служебните им правомощия, на 21.03.2017 г. в обект на жалбоподателя, заложна къща „Паралия", находяща се в гр.Стара Загора, ул.„Витоша" № 77 е констатирано, че: - По време на извършване на проверката търговският обект е в работен режим; - В обекта се предоставят парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи;

- Търговецът не поддържа регистър на предявените рекламации.

На място в обекта за проверката е съставен и връчен констативен протокол за проверка № К-0244360/21.03.2017 г.

На 27.03.2017 г. свидетелят В.Д. в присъствието на свидетелката Ш. съставил и връчил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-040620, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран с административно наказание „имуществена санкция” на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) в размер на 550.00 лв., за нарушение на чл.127 ал.2 от същия закон.

С атакуваното НП, жалбоподателят е санкциониран за нарушение изразяващо се в това, че като търговец „не поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощени от него лица”.

Съдът приема, че описанието на нарушението в НП е неясно, неконкретизирано и не отговаря на изискуемите в чл.57 от ЗАНН реквизити. В НП не е индивидуализирано нарушението с описание на всички съставомерни белези, като това води до неяснота на обвинителната теза.

Гореконстатирано прави атакуваното НП незаконосъобразно, поради което са налице основания за отмяната му и не е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора. Трайната съдебна практика е именно в тази насока, че при съществени процесуални нарушения, касаещи издаването на НП и допуснати в хода на административнонаказателното производството не се разглежда спора по същество. И това е така, тъй като неспазването от страна на наказващия орган на императивната разпоредба на чл.57 от ЗАНН води до ограничаване правото на защита, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на НП, касаеща съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение. В тази насока е и съдебната практика /виж Ловешки административен съд - решения по к.н.а.д.№45/2008 год.; к.н.д.№19/2009год.;к.н.а.д.№108/2011г.;к.н.а.д.№154/2011год.;к.н.а.д.№249/2011г.;к.н.а.д.№101/2012г.;к.н.а.д.№17/2012 г.; к.н.а.д.№ 47/2012 г. и други/.

Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № К-040620/19.07.2017 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр.Пловдив, с което на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ПАРАЛИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора е наложено административно наказание - „Имуществена санкция” на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) в размер на 550.00 лв., за нарушение на чл.127 ал.2 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорския административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: