Решение № 168 от 19.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Стара Загора, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20215500501674 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и 3 и чл.74, т.4 от КТ.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищцатаработничка Д. ИВ. Д. от гр.С.З. против негативната за нея част от Решение № 260709/07.09.2021г., постановено по гр.д.№ 3912/2020г. по описа на РС- С.З., с която са били отхвърлени предявените й искове за признаване уволнението за незаконосъобразно, за неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ в размер на 5 460 лв. месечно за времето, през което е останал без работа за 6 месеца, и по чл.74, ал.4 от КТ за признаване на недействителен на трудовия договор № 3/14.01.2020г. в частта за работното време, със законните последици от това.

Счита, че така постановеното решение в атакуваната му част се явява незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни фактически и правни съображения в тази насока. С оглед на изложените съображения и на осн. чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК, моли настоящия въззивен съд да постанови решение, с което да отмените в атакуваната негативна за нея част от Решение на РС- С.З., и вместо него да постановите друго изцяло позитивно за нея, ведно със законните последици от това, като дължимите й суми се приведат по посочената от нея лична банкова сметка. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил 1 писмен Отговор на въззивната жалба от ответника- работодател „К.**С.“ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.К., обл.С..

Въззивният ОС- С.З., като се съобрази със събраните по първоинстанционното дело писмени и гласни доказателство, поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, като обсъди становищата на всяка една от страните и мотивите на обжалваното първоинстанционно Решение, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Предмет на настоящото въззивно обжалване са част от предявените обективно и субективно съединени искове с правни основания по чл.344, ал.1, т.1 и 3 във вр. с чл.74, т.4 от КТ, които са били отхвърлени с атакуваното първоинстнационно Решение.

Въззивната жалба на въззивницата/бивша работничка/ се явява процесуално допустима, подадена в законния 2- седмичен срок от връчването му на Решението на РС, тоя има пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му поради отхвърляне на тази част от исковите й претенции от РС, и същата е подадена чрез надлежния първоинстанционен РС- С.З. до настоящия въззивен ОС- С.З.. Атакуваното с Въззивната жалба първоинстанционно Решение на РС- С.З. е валидно постановено в съответната писмена форма от родово и местно компетентния РС- С.З., същото съдържа всички основни атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК, поради което то е напълно валидно постановено.

Разгледана по съществото процесната въззивна жалба се явява неоснователна, необоснована и недоказана, поради следните съображения :

Въззивният ОС- С.З. в настоящия си състав счита, че в първоинстанционното производство РС- С.З. задълбочено, правилно и пълно е установил във възможната част фактическата и правната обстановка по казуса, въз основа на правилните факти и правни разпоредби е стигнал до едно в крайна сметка напълно мотивирано, законосъобразно и правилно свое Решение, а подадената срещу една негова част въззивна жалба от бившата работничка е изцяло неоснователна и недоказана.

От събраните по делото в първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупно с оглед становищата и доводите на страните, се установява следното :

Без никакво фактическо и правно значение за предмета на спора и без никакво значение за приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото му правоотношение се явява оплакването, че РС не бил взел предвид всички обстоятелства и доказателства по делото. Съгласно приетия по делото на РС писмен Трудов договор № 3/14.01.2020г. ищцата- въззивница е била първоначално назначена в ответното дружество на длъжност „продавач консултант“, с основно месечно възнаграждение в размер на 305 лв., с продължителност на работния ден- 4 часа, с право на платен годишен отпуск 2

20 дни, и със срок на изпитване - 6 месеца. Впоследствие със Заповед № 2/08.09.2020г. ответникът- работодател/въззиваемия/ е прекратил трудовото правоотношение по взаимно съгласие с ищцата- въззивница на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от същата тази дата/08.09.2020г./, макар че същата й е била връчена чак на 30.09.2020г., но в този период от 10.09.20г. до 23.09.20г. съгласно приетия по делото болничен лист № Е2020-0828744/10.09.2020г. работничката е била в болнични с предписан домашно- амбулаторан режим на лечение. Наред с това в самата Заповед № 2/08.09.2020г. изрично е посочено, че на работничката следва да се изплати обезщетение по чл.224 КТ в размер на 325, 32 лв., а съгласно официалната Справка от О.Б.- АД, по личната сметка на работничката още на 28.10.2020г. работодателят й е превел заплата за м.6,7,8.2020г., както и доплащането за извънредния й труд. Същото се потвърждава и от приетите пред РС 2 бр. болнични листове и 2 бр.

Справки от НАП за осигуряването на работничката от работодателя й за процесния период от време.

Действително въпреки задължаването му работодателятответник/въззиваемия/ не е представил личното трудово досие на работничката съгласно императивната разпоредба на чл.190 от ГПК, което обстоятелство обаче е било взето предвид от РС.

По първоинстанционното дело са били приети без никакви оспорвания от никоя от страните първоначално и допълнително заключение на назначената от съда съдебно- счетоводна експертиза, която е изготвила заключенията си въз основа както на материалите по делото, така и въз основа на справки в други, трети за делото институции/НАП, НОИ, О.Б. и т.н./.

Относно оплакването по чл.344, ал.1, т.1 от КТ- съгласно приетата по делото на РС Заповед за прекратяването на трудовото правоотношение № 2/08.09.2020г./, същото е прекратено на осн. разпоредбата на чл.325, ал.1, t. 1 от КТ- по взаимно съгласие на страните, като работничката изрично признава, че тази заповед й е била връчена лично, на по- късна дата от 08.09.2020г.

Въпреки това обаче, трудовото правоотношението между страните е било прекратено, считано именно от тази посочена в заповедта дата/08.09.2020г./, на която дата/08.09.2020г./ и на датата на връчване на заповедта/30.09.2020г. работничката безспорно не е ползвала отпуск поради временна неработоспособност на тези две дати. Не са сочени никакви други оплаквания и не са представени никакви други доказателства, от които да се извежда претендирания от въззивницата фактически и правен извод за незаконосъобразност на извършеното прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя й. Поради което в тази му атакуваната част относно иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ обжалваното Решение на РС- С.З. се явява изцяло обосновано, законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено, като се остави без уважение в тази й част въззивната жалба на бившата работничка, ведно със законните последици от това.

Във връзка с това и предвид акцесорния характер на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ относно заплащане на парично обезщетение за оставане без 3 работа, в тази му атакуваната част обжалваното Решение на РС- С.З. се явява също изцяло обосновано, законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено, като също се остави без уважение в тази й част въззивната жалба на бившата работничка, ведно със законните последици от това.

В частично отхвърлителната си част относно частично неуважените искови претенции за част от периодите и част от сумите, при постановяване на своето Решение РС- С.З. е стъпил на единствено възможното доказателствено средство- заключенията на вещото лице от ССЕ по първоинстанционното дело, тъй като очевидно и с оглед обяснениято на самото вещо лице в откритото съдебно заседание, работодателят не му е бил представил и изисканите от съда и от вещото лице документи за установяване на фактическите отработени часове от работничката, необходими за изготвяне на заключението, които са непосредствено фактически и правно относими за изчисляване трудовото възнаграждение на работничката. Поради което и с оглед липсата на каквито и да са оспорвания от страна на работодателя, РС е приел за база първоначалното и допълнителното заключения на вещото лице, и в рамките на исковите претенции ги е уважил в доказаните им размери, ведно със законните последици от това- лихви и разноски.

Относно оплакването за отхвърления иск по чл.74, ал.4 от КТ- за доказване на тази искова претенция работничката е следвало пред РС да докаже с всички възможни правни способи за доказване твърдението си за недействителност на сочената от нея клауза относно работното й време, за което твърди, че по устна уговорка с работодателя си то е било по 12 часови смени по два дни. Същото обаче не е отразено никъде в писмен вид в първоначалния трудов договор, в някакъв други допълнителен договора, анекс или споразумение между страните, и за това не са били ангажирани от работничката никакви убедителни гласни доказателства пред РС. Поради което жалбата й в тази й част се явява също неоснователна и недоказана, и следва да бъде оставена без уважение, като се потвърди в тази му атакувана отхвърлителна част първоинстанционното Решение, със законните последици от това.

При извършената въззивна проверка от ОС се установи, че РС е обсъдил подробно и безпристрастно всички събрани от него писмени и гласни доказателства по делото, като е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което оплакванията и възраженията във въззивната жалба се явяват изцяло неоснователни и недоказани, и следва да се оставят напълно без уважение, със законните последици от това.

Останалите оплаквания във въззивната жалба, свързани с нарушения на Конституцията, нарушение на чл.130 от ГПК, замяна на районния съдиядокладчик, неспазен

1месечен срок за постановяване на първоинстанционното Решение, нарушение правото на справедлив процес по чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧ, нарушение на чл.133 от ГПК, неявяване на процесуален представител на работодателя пред РС и пред ОС, връчване на 4 заповедта за прекратяване на ТПО по куриер и други подобни, не подлежат на институционален съдебен контрол от настоящия въззивен ОС- С.З., поради което съдът няма да ги обсъжда в мотивите си.

Предвид всичко гореизложено въззивният съд счита, че следва да потвърди изцяло в атакуваната му от работничката част първоинстанционното Решение на РС- С.З., със законните последици от това.

Предвид естеството на процесния трудов спор по чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ, настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред, при евентуалното наличие на законови предпоставки по чл.280, ал.3, т.3 от ГПК, в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез въззивния ОС- С.З. пред ВКС- С..

Ето защо предвид горните мотиви, и на основание чл.272 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.74, ал.4 от КТ, въззивният ОС- С.З.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260709/07.09.2021г., постановено по гр.д.№ 3912/2020г. по описа на РС- С.З. .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по чл.280, ал.3, т.3 от ГПК в 1месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С.З. пред ВКСС..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5