Решение № 3550 от 24.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3550 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110200208 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава III, Раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332-030513 от 02.12.2025г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП на И. Д. И. е наложена „глоба“ в размер на 300 лева (153,39 евро), на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева (102,26 евро) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на И. са отнети и 13 точки.

Срещу това Наказателно постановление И. Д. И. подава жалба, в която признава, че дясното странично огледало на управлявания от него автомобил е докоснало страничното огледало на друго моторно превозно средство (МПС). В жалбата си И. признава, че е вдигнал ръка за извинение и че е продължил по пътя си, но твърди, че не е имало щети по двата автомобила, като след него и други превозни средства извършили същото движение.

Жалбоподателят твърди, че при връчването на Акта не му е било разяснено в какво се изразява неговото участие в пътно-транспортното произшествие (ПТП), не му били връчени скица и Протокол за ПТП, нито автомобилът му бил огледан. В жалбата се сочи още, че АУАН не отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и т.9 от ЗАНН, а Наказателното постановление – на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Жалбоподателят се позовава на §6, т.30 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП и сочи, че необходимо условие за настъпване на ПТП е да има материални щети или увреждане на хора. В АУАН и НП не било посочено 1 дали ПТП е с настъпили материални щети или с нараняване на хора. В Акта не били описани имуществените вреди и лицата, които са ги претърпели. Поради това се претендира за нарушено правота на защита на жалбоподателя, тъй като той не можел да разбере нарушението, за което е санкциониран по реда на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП и по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. И. твърди, че предприетата от него маневра е била съобразена с пътната обстановка. Жалбоподателят сочи, че не е възприел ситуацията като ПТП , тъй като имало докосване само на двете огледала, липсвала реакция от шофьора, когато И. му махнал с ръка за извинение и липсвали щети по двете МПС-та. С тези мотиви се иска от съда да отмени обжалваното Наказателно постановление като незаконосъобразно.

По делото са депозирани от Г. писмени възражения с вх. № 61913/25.02.2026г. и с вх.

№ 108104/06.04.2026г., както и писмени бележки с вх. № 100300/30.03.2026г., с вх. № 114496/09.04.2026г. и с вх. № 182177/08.06.2026г. По същество в тях са изложени/преповторени едни и същи доводи. Посочва се, че жалбата е неоснователна и необоснована, а Наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Твърди се, че са спазени сроковете за съставяне на АУАН и НП и че те са издадени от овластени лица.

Претендира се за спазване на изискванията по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Според Г. в Акта и в НП се съдържали конкретни фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което било описано в необходимата пълнота и отразявало всички признаци от състава на нарушението. Наказващият орган бил определил правилна правна квалификация на деянието, която кореспондирала на установените факти. Правилно били приложени и санкционните норми, които изцяло съответствали на извършените нарушения. Приема се, че изложеното в НП е достатъчно, за да може наказаното лице да разбере административното нарушение и да организира защитата си. В хода на административно – наказателната процедура не били допуснати нарушения на законовите норми относно съставянето и реквизитите на АУАН и НП. Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че АУАН е редовен и иска да се приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Приема се, че събраните доказателства сочели, че нарушенията са безспорно установени. Наложеното наказание било в пълна степен съобразено с целта на налагането, а именно да се въздейства предупредително и превъзпитаващо върху нарушителя и останалите граждани. Поради това се иска СРС да отхвърли жалбата и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прави се и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Пред СРС жалбоподателят се явява лично, като в съдебното заседание на 17.03.2026г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 16.06.2026г. жалбоподателят И. пледира за отмяна на Наказателното постановление поради липса на безспорни доказателства за реализиране на ПТП, защото нямало щети по двете МПС-та, нямало свидетели на ПТП-то, нямало заснет материал от видео-камери, а скицата, Протоколът за ПТП и щетите били описани изцяло по данни на шофьора на т. нар.

„потърпевш автомобил“. Жалбоподателят посочва, че не е установена давността на щетите и счита, че те може да са направени преди седмица, месец, година. Изтъква се, че между 2 състоялото се ПТП и посещението на служителите на КАТ са минали около 55 минути, а автомобилът е бил преместен от мястото, където е станало ПТП-то. Според И. в Протокола за ПТП не били описани подробно щетите, не било ясно какви са те и нямало приложен снимков материал. Поради това се приема, че не е безспорно доказано, че има щети.

Жалбоподателят приема, че докосването на огледалата, без нанасянето на материални щети, не е ПТП и поради това И. е продължил спокойно по пътя си и не е избягал от местопроизшествието.

Въззиваемата страна Началник Група към ОПП – СДВР не се явява и не изпраща представител в съдебните заседания пред СРС на 17.03.2026г., 27.05.2026г. и 16.06.2026г.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 06.10.2025г. около 08:25 часа жалбоподателят И. управлявал лек автомобил „Ф***“ с рег. № *********** в гр. София, като на ул. „Урвич“ и ул. „Юнак“ той решил да изпревари спрелите в колона автомобили, движещи се от ул. „Булаир“ към ул. „Софийски герой“. Една от тези коли била управляваната от св. С. О. И. „О***“ с рег. № ***********. Поради неосигуряване на достатъчно странично разстояние от изпреварваното МПС, жалбоподателят И. И. задрал с управлявания от него автомобил задната лява част на лек автомобил „О***“ с рег. № ***********. Настъпили щети по задния ляв калник и задната броня в ляво на автомобила, управляван от С. О. И.. Последният подал звуков сигнал, но И.

Д. И. не разбрал, че е нанесъл щети по чуждото МПС и продължил по пътя си. С. О. И. заснел автомобила, управляван от жалбоподателя и подал сигнал за случилото се на телефон 112.

Към 09.55 часа на 06.10.2025г. местопроизшествието било посетено от свидетелите Л.

М. и Н. Л. – служители на ОПП-СДВР. Те снели писмени сведения от С. О. И. и въз основа на тях св. Л. съставил скица на ПТП-то, а св. М. изготвил Протокол за ПТП № 2025-102212964-1 от 06.10.2025г., в който били записани данните на автомобила, управляван от С. О.

И., както и щетите по него в областта на задния ляв калник и задната броня в ляво. За случая била образувана преписка в ОПП – СДВР, в хода на която било установено, че лек автомобил „Ф***“ с рег. № *********** е собственост на И. Д. И.. До последния била изпратена призовка за явяване в ОПП – СДВР. На 06.11.2025г. И. се явил в ОПП – СДВР.

Свидетелят А. С. (в присъствието на Г. П. – свидетел на съставянето на Акта) съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 0619159 от 06.11.2025г. на И. Д. И. за това, че на 06.10.2025г. около 08:25 часа в гр. София, ул. „Урвич“ и ул. „Юнак“, като водач на лек автомобил „Ф***“ с рег. № *********** /лична собственост/, поради неподсигурена маневра изпреварване, не осигурява достатъчно странично разстояние от МПС-то до него, допуснал ПТП в лек автомобил „Опел“ с рег. № ***********, след което не останал на местопроизшествието и не уведомил органите на МВР по територия. В Акта е посочено, че И. е нарушил чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП. Препис от Акта е връчен на И. Д. И. срещу подпис на дата 06.11.2025г.

3

Със Заповед № 1848 от 06.11.2025г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП временно е било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на И. Д. И. за срок до 3 месеца.

Въз основа на АУАН с бланков № 0619159 от 06.11.2025г. срещу И. Д. И. е издадено процесното Наказателно постановление № 25-4332-030513 от 02.12.2025г., с което Началник Група в ОПП - СДВР на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП за нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложил на И. Д. И. „глоба“ в размер на 300 лева (153,39 евро), на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева (102,26 евро) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на И. са отнети и 13 точки.

Това Наказателно постановление е получено от И. Д. И. на 04.12.2025г. и е обжалвано с жалба, подадена чрез ОПП-СДВР до СРС на дата 17.12.2025г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите А. С., С. И., Л. М., Н. Л. и В. Г.-И.а; АУАН с бланков № 0619159 от 06.11.2025г.; Заповед № 1848 от 06.11.2025г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП /временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП/; скица; Протокол на ПТП № 2025-1022-12964-1 от 06.10.2025г.; справка за собствеността на МПС с рег. № ***********; справка картон на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-9628 от 13.09.2024г.; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-12547 от 12.09.2024г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г., както и справка за нарушител/водач.

Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира приложените по делото писмени декларации от С. И. и И. И., както и Докладната записка от Н. Л., тъй като по своето естество тези документи съдържат свидетелски показания, които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и като такива те не представляват свидетелско показание. Освен това трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита, че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му.

Приложеното на лист 15 от делото възражение срещу АУАН съдържа доводи на нарушителя и по същество не представлява писмено доказателство. Поради това и то не следва да се подлага на анализ и да се приема като част от доказателствената маса.

Писмото от ЗАД „***“ с вх. № 176829/03.06.2026г. и приложеното към него Удостоверение от ОПП – СДВР се явяват неотносими към предмета на доказване по това дело, тъй като касаят застрахователни претенции срещу И. Д. И.. Поради това съдът не постави на анализ документите, приложени на лист 82-83 от делото, още повече, че писмото 4 не съдържа информация за процесния казус, а изисква такава от СРС, а Удостоверението от ОПП – СДВР е незаверено копие, в което ясно се вижда, че има дописване на ръка, поради което и не може да се приеме с категоричност, че съдържащата се в него информация изхожда в действителност от лицето, което е подписало документа.

При така направените уточнения, следва да се посочи, че останалите (цитирани по-горе гласни и писмени доказателства) като относими следва да бъдат подложени на анализ, за да стане ясно въз основа на кои от тях съдът е направил фактическите и правните си изводи.