Решение № 16 от 12.02.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №13

№ 16 гр. С., 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20231870100392 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„З.Е.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, гр. С. е предявило срещу А. „П.И.“, гр. С., иск за заплащане на сумата 906,31 лв., представляваща застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца на собственика на лек автомобил „Форд“ с рег. № СВ ... НР за имуществени вреди, изразяващи се в повреди по автомобила, причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 6.6.2022 г. в гр. С., на бул. „И.“ срещу хотел „Г.“, в чийто права ищецът встъпил с изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска (на 24.1.2023 г. пред С.Р.С. преди изпращане на делото на РС – С. по подсъдност) до окончателното й изплащане. Твърдения за обстоятелствата, на които се основава искът, са изложени в исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете изцяло по основание и размер и е изразил становище за тяхната неоснователност по подробно изложени съображения, доводи и възражения.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника 1 си адв. Звезделина Кралева, която поддържа иска и в хода на устните състезания моли същият да бъде уважен.

В писмено становище, постъпило преди провеждане на насроченото открито съдебно заседание, юрк. Г.Н. – пълномощник на ответника, в основни линии възпроизвежда становището по иска, заявено с отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), вр. чл. 49, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Искът е на общо основание допустим и по същество е основателен.

Установява се от застрахователна полица № 4704220100002681, че между ищеца и „М.-П.Л-.“ ЕООД, гр. С., собственик на л. а. марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № СВ ... НР, с рама № WF0JXXGAHJKE64869, е сключен договор за застраховка „Каско стандарт“ на това моторно превозно средство (МПС), при уговорено основно покритие „Пълно каско“ и допълнителни покрития „Помощ на пътя“ (асистанс) и „Официален сервиз“, със срок на валидност на застраховката от 0,00 ч. на 30.5.2022 г. до 23,59 ч. на 29.5.2023 г.

Видно е от представените Общи условия на ищеца по застраховка „Каско стандарт“, че покритието „Пълно каско“ осигурява покритие и за щети от ПТП (Глава Втора „Покрити рискове и изключения“, клауза - „Пълно каско“), както и че тези общи условия са променени за последен път с решение на УС на ищцовото дружество на 29.12.2020 г. Според неоспореното твърдение на ищеца, изразено чрез пълномощника му в с. з. на 16.10.2023 г., това са общите условия на ищеца по застраховка „Каско стандарт“, които са били валидни към началната дата на валидност на застрахователната полица (30.5.2022 г.), а и към датата и часа на настъпване на застрахователното събитие (6.6.2022 г., около 0,30 ч.). Наред с това, видно е от застрахователната полица, че застрахованият собственик на МПС е удостоверил с подписа си своя декларация, че е получил общите условия, запознат е с тях и ги е приел. В такъв случай съгласно чл. 344, ал. 1, изр. второ от КЗ, във връзка с раздел „Общи положения“, т. ІІІ.2 от общите условия, те са неразделна част от 2 застрахователния договор. Кодексът за застраховането не предявява изискване общите условия да са подписани от застрахования. Разпоредбата на чл. 147а от Закона за защита на потребителите би могла да обоснове евентуално възражение единствено на застрахования собственик на МПС в качеството му на потребител срещу застрахователя в качеството му търговец, че в техните отношения потребителят не е обвързан от общите условия, но не и възражение на трето лице, какъвто е ответникът в настоящото производство, че липсва основание застрахователят да покрие риска от ПТП. В тази връзка всички възражения на ответника, че по делото не се установява валидно сключване на застрахователен договор между ищеца и собственика на МПС във формата и със съдържанието, предписани от чл. 344 и чл. 345 от КЗ, са изцяло неоснователни.

Около 0,30 ч. на 6.6.2022 г. т. е. в периода на застрахователното покритие, свидетелката М. Б. Б. управлявала горепосочения л. а. „Форд“, застрахован при ищеца по силата на гореобсъдения застрахователен договор, по бул. „И.“ в гр. С. в посока от центъра на града към изхода за курортен комплекс „Б.“, Община С. и с нея в автомобила пътувала майка й. В участъка от пътя в района на хотел „Г.“ св. Б. се движела с управлявания от нея автомобил със скорост около 45 км/ч. и видяла, че на пътната лента, по която се движела, на около 2 метра пред предната част на автомобила й, се намира камък.

Свидетелката Б. не могла да заобиколи това препятствие, тъй като в насрещната лента се движел друг автомобил. Също така тя преценила, че не може да спре внезапно пред препятствието, защото зад нейния автомобил в същата лента се движел друг автомобил. Затова тя решила камъкът да остане между колелата на автомобила й и така тя да премине през него, като за целта намалила скоростта на движение чрез задействане на спирачната система на автомобила. При преминаване на автомобила през камъка се чул шум от удар, след което св. Б. спряла на първото възможно място и установила, включително и от задействаните сигнализатори на арматурното табло, че моторното масло на автомобила е изтекло. Непосредствено след това св. Б. и майка й видели, че по булеварда се движи полицейска кола и й подали сигнал.

Полицаите незабавно се отзовали на така подадения им сигнал и на място мл. автоконтрольор С.Г.Н. – служител на РУ – С. съставил протокол за ПТП № 1778514/6.6.2022 г., в който описал констатациите си. Свидетелката Б. била изпробвана за употреба на алкохол или упойващи вещества и резултатите от 3 тези проби били отрицателни.

Тези обстоятелства се установяват от детайлната и съвкупната преценка на посочения протокол за ПТП, приетото заключение на вещото лице инж. Л.

П. по задача втора на назначената съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), устните разяснения на вещото лице пред съда при защитата на заключението му, както и показанията на св. М. Б., тъй като за тях тези доказателствени източници се намират във взаимна кореспонденция и не се опровергават от други доказателства.

Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице – служител на РУ - С. в кръга на службата му по установените форма и ред съгласно Наредба № Із41/12.1.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информирането между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (обн. ДВ, бр. 8/2009 г.). Съгласно § 6, т. 27 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) „участник в пътнотранспортно произшествие“ е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.

Според тази обяснителна разпоредба участници в ПТП могат да бъдат само физически лица и този извод се потвърждава от чл. 3, ал. 1, чл. 5, ал. 1, чл. 6, т.

4, чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „ж“ от Наредба № Із-41/2009 г. Ответникът е юридическо лице и не е участник в ПТП, поради което липсата на подпис на негов представител на протокола за ПТП не лишава този протокол от доказателствена сила, нито от доказателствена стойност за посочените в него обстоятелства.

С оглед разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК този протокол е официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за изявленията пред длъжностното лице, което го е съставило, както и за извършените от него и пред него действия.

Изрично е посочено в протокола за ПТП, че той е съставен при посещение на мястото на ПТП от длъжностното лице - негов съставител. Съставителят на протокола е изготвил схема на ПТП, в която е отбелязал наличието на камък, намиращ се около средата на пътната лента за посоката на движение на л. а.

„Форд“ с рег. № СВ ... НР, управляван от св. Б., както и наличието на материални щети по този автомобил. Личното възприемане на всяко от тези 4 обстоятелства е действие на съставителя на протокола, извършено в кръга на службата му.

Протоколът е съставен по образец – приложение № 2 към чл. 4 от Наредба № Із-41/2009 г. и предвид ограничената форма на този образец е немислимо да се очаква в него длъжностното лице подробно да отрази механизма на произшествието и цялата пътна обстановка, още повече, че поначало такъв протокол се съставя при посещение на вече настъпило ПТП, на чието настъпване съставителят не е очевидец. По силата на чл. 4 от тази наредба и по аргумент от противното от чл. 3, ал. 1 от същата, при ПТП с материални щети, но без пострадали лица, органите на „Пътна полиция“ – МВР съставят протокол за ПТП по образец – приложение № 2, но нямат задължение да изготвят подробна план-схема на ПТП, в която да посочат размери на пътното платно, на пътните ленти, на установените по тях обекти (в конкретния случай – на препятствието на пътя, а именно камък) и разстоянията между тях. Наред с това, в протокола е посочено, че са изготвени 4 снимки на мястото на ПТП. Следователно не може да се приеме, че при съставянето му е нарушен чл. 2, ал. 2 от Наредба № Із-41/2009 г. Съгласно чл.

2, ал. 3 от същата наредба тези снимки се предават на Гаранционния фонд и освен това се съхраняват в автоматизирана информационна система на МВР за срок до 3 месеца. Очевидно е, че този срок е отдавна изтекъл преди предявяване на иска, но дори да се приеме, че те се съхраняват от Гаранционния фонд, ищецът не е отправил до съда надлежно доказателствено искане за събирането им от тази институция.

Затова за удостоверените в протокола действия на неговия съставител по посещение на мястото на ПТП и по възприемане там от негова страна на камъка на пътя и на материалните щети по автомобила, протоколът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, още повече, че никое от тези обстоятелства не е опровергано от други събрани по делото доказателства. Така наличието на необозначено и необезопасено препятствие - камък на пътното платно на бул. „И.“ в гр. С., в участък от пътя в района на хотел „Г.“, е установено с материална доказателствена сила от протокола за ПТП.

Вярно е, че в частта му относно начина на настъпване на ПТП и относно причинната връзка между настъпването на ПТП и на щетите по автомобила 5 протоколът е съставен единствено по данни на водача на МПС и че в тази му част протоколът би могъл да има материална доказателствена сила само за авторството на изявлението, в което се съдържат тези данни. Верността на това изявление обаче се подкрепя от други събрани доказателства – от показанията на водача М. Б. пред съда, както и от приетото и неоспорено от страните заключение по САТЕ.

За обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП показанията на св. Б. са логични, последователни и безпротиворечиви. Те не се опровергават от други доказателства, а напротив – потвърждават се от устните разяснения на вещото лице при защитата на заключението по САТЕ пред съда. Според тези разяснения на в. л. инж. Л. П., при посочената от св. Б. скорост на движение (около 45 км/ч.) на управлявания от нея автомобил в момента, когато тя забелязала камъка пред автомобила (на около 2 метра пред предната му част), предприетото от нея намаляване на скоростта на автомобила е довело до намаляване на разстоянието между най-ниско разположените части на автомобила и настилката (както вещото лице красноречиво и илюстративно се изразява – до „потъване“ на автомобила към настилката), поради което избраният от водача начин на преодоляване на препятствието с оглед движението на други МПС в насрещната пътна лента и зад него, а именно – автомобилът да премине през препятствието като то остане между левите и десните му колела, е допринесъл за усилване на ударното съприкосновение на най-ниско разположените части на автомобила с препятствието, а оттам и до спукване на картера на двигателя.