Решение № 122 от 17.07.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Разград, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

***:

Членове:

Валентина П. Д.

Атанас Д. Х.

Светлана К. Ч.а при участието на секретаря Д. Здр. Станчева като разгледа докладваното от Атанас Д. Х. Въззивно гражданско дело № 20233300500157 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 129 от 06.03.2023 г. постановено по гражданско дело № 20223330101605 по описа за 2022 година на Районен съд - Разград, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ

ИСКОВЕТЕ, предявени от

„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК 121718407 със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Витоша“, №89Б срещу Агенция Пътна инфраструктура за заплащане на сумите 1102,66 лв. регресно вземане за платено обезщетение за имуществена застраховка за вреди по лек автомобил „***“ с рег.№ **** при ПТП на 13.09.2020 г., 15 лв. ликвидационни разходи и 98,36 лв. мораторна лихва за периода 19.10.2021 г. – 01.09.2022 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК 121718407 със седалище гр. София и адрес на управление бул.“Витоша“, №89Б ДА ЗАПЛАТИ на Агенция Пътна инфраструктура чрез Областно пътно управление – Разград сумата 100 лв. /сто лева/ за разноски по делото и 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Недоволен от това решение, останало "ДЗИ - ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, което го обжалва, чрез пълномощника си адвокат 1

П. В. П. - Д. от АК - ***. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано по съображения, изложени в жалбата. Ето защо, моли обжалваното решение същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение, с което исковата претенция бъде уважена.

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна не е депозиран отговор.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника се явява пълномощника му адвокат П. В. П. – Д. от ВАК.

Поддържа жалбата и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна не се явява представител. Пълномощникът й старши юрисконсулт Д. Х. Й. депозира писмена молба, с която оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Излага подробни съображения и претендира разноски.

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивния съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства. Така Решение № 1222 от 13.02.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 13797/2018 г. и Решение № 5745 от 30.08.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 5432/2017 г.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е неправилно.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2, вр. 49 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Настоящият въззивен състав приема, че наведените в исковата молба 2 твърдения и петитум, се субсумират под нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ , вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД . Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД . В случая регресното право срещу ответника се основава на чл. 49 от ЗЗД , регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар, че в правната норма, регламентирана в чл. 410, ал. 1 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от ППВС № 7/1977 г. се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл.

47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на отменени правни разпоредби, те са приложими и при тълкуването на чл. 410, ал. 1 КЗ.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу 3 причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа; 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

В настоящия случай посочените предпоставки са налице, доколкото се установява, че на 13.09.2020 г., по време на действието на сключения между ищеца и трето застраховано при него лице договор за застраховка а „****“, е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, като в резултат на преминаване на застрахования лек автомобил „***“ с рег.№ **** през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, находяща се в участък от път 51-околовръстен на гр. Лозница, обл. Разград с координати о т *************, ************* до **************, ***********, стопанисван от ответника АПИ, са му били причинени имуществени вреди.

Не се спори между страните, а и видно от представените по делото доказателства, за претърпените имуществени вреди ищецът е заплатил п процесната щета застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 102,66 лв. Следователно съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ , ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП, респективно срещу ответника по делото.

В настоящия случай, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства- писмени и гласни доказателства /свидетелски показания на Д.

С. Д., ценени по реда на чл. 172 ГПК/, и заключение на вещо лице по допусната съдебно - автотехническа експертиза, обосновава извод на въззивния съд за доказаност на твърдяния от ищеца механизъм на ПТП и начина на причиняване на вредите по застрахования при него лек автомобил.

Действително в САТЕ е посочено, че единствените сведения относно механизма на ПТП – то, се съдържат в исковата молба, но заключението е изготвено преди разпита на свидетеля Д. С. Д.. Следва да се изтъкне, че показанията на свидетеля изцяло съответстват на механизма на ПТП-то описан в исковата молба.

По делото няма спор, че ищецът с писмо от дата 19.10.2021г. е отказал на ищеца да му плати претендираните процесни щети, за които бел поканен /л.33 РС/, т.е. забавата на ответника е настъпила не по-късно от 19.10.2021г. / по делото липсват доказателства, кога е връчена регресната покана/.

Предвид възникването на вземане по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД на увредения /собственик на застрахованото МПС/ срещу ответника и настъпилата след извършеното плащане на застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди- суброгация, за застрахователя- ищец е възникнало регресно право срещу деликвента, респективно срещу ответната 4 агенция, управляваща пътищата, поради неизпълнение на задължението й за ремонт и поддържане на републикански път- изключителна държавна собственост /арг. чл. 3, ал. 2, пр. 1; чл. 8, ал. 2; чл. 19, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 и т. 3; чл. 29; чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/; § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП/.

В настоящия случай, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, който управлява пътищата, поради неизпълнение на задължението му за ремонт и поддържане на републикански път - изключителна държавна собственост, задължение, което се извежда от нормите на чл. 3, ал. 2, пр. 1; чл. 8, ал. 2; чл. 19, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 и т. 3; чл. 29; чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/; § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП .

Според цитираните законови норми ответникът е длъжен да управлява републиканските пътища /включително републиканския път, където е станало процесното ПТП/ и да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането им, като ирелевантно в случая е дали изпълнява тези нормативно установени задължения чрез възлагането на определени дейности на трети лица. Тъй като в случая е установено настъпването на вреди по застрахования при ищеца автомобил от нарушената цялост на пътното платно, каквато представляват дупките на пътя, е установено и бездействие от страна на компетентните служби на ответната административна структура /АПИ/ за ремонт и поддържане на пътя, както и за сигнализиране на препятствия на пътя /чл. 167, ал. 1 ЗДвП /, от което са причинени вредите по автомобила. Налице е следователно противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на ответника - възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД, като съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им, което обстоятелство е доказано с приетото, заключение по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза /стойността на средствата необходими за отстраняването на щетите е 1 119 лв.; увредените автомобилни гуми нямат остатъчна стойност, включително като скрап; стойността на 2 бр. алуминиеви джанти 19 инча като скрап е 86.40 лв./.