Решение № 593 от 21.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Варна, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110200037 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Волк Строй“ ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „********“ № ****, вх. 17, ет. 3, ап. № ****, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И. Т. и адв. Д. Н. и двамата от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 2400472 от 03.12.2024 г., издадено от *********** „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 7 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лева за това, че на 16.10.2024 г. в 14.30 часа в гр. Варна, дружеството „Волк Строй“ ООД в качеството на работодател е допуснал до работа лицето Д. Г. К., с ЕГН:

********** да полага труд в полза на „Волк Строй“ ООД, изпълнявайки трудови функции на „строителен работник“ на строителен обект: жилищна сграда, с адрес: УПИ *********, находяща се на ул.“Костур“ №5 и ул.Георги Велчев“ № 4, район „Аспарухово“, гр.Варна, с определено работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева, с почивни дни-събота и неделя, преди да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение - нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Дружеството „Волк Строй“ ООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място оспорва приетата за установена от актосъставителя и административно – наказващия орган фактическа обстановка, като навежда твърдения, че лицето Д. Г. К. се е намирал на територията на строителния обект, находящ се на ул.“Костур“ №5 1 и ул.Георги Велчев“ № 4, район „Аспарухово“, гр.Варна, където дружеството е извършвало строителни дейности, за да си търси работа. Дружеството подчертава, че в случая липсва точно, ясно и пълно описание на нарушението от фактическа страна, доколкото според него, в обстоятелствената част на наказателното постановление се съдържа само и единствено правен извод за това, че между дружеството и св. К. е съществувало трудово правоотношение, без да е бил сключен трудов договор в писмена форма между страните, без да бъдат посочени никакви доказателства относно наличието на някакви основни елементи на трудовото правоотношение като отпуски, почивки, многократност и повторяемост на дължимите престации. Обръща внимание на съда, че представената от Ю888ите от дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна декларация на работниците/ служителите, установени на строителния обект не представлява годно доказателство, доколкото същата представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, а в действителност други доказателства в подкрепа на извода на административно – наказващия орган за наличието на трудово правоотношение не са били събрани. Също така дружеството възразява срещу размера на наложеното му административно наказание, като счита, че в случая дори да се приеме, че е налице извършено нарушение, то са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства и би следвало наказанието да бъде индивидуализирано в минималния, предвиден в Кодекса на труда, размер.

Поради гореизложените съображения, въззивното дружество „Волк Строй“ ООД моли за отмяна на наказателното постановление, и присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивното дружество „Волк Строй“ ООД се представлява от своя упълномощен процесуален представител адв. Д. Н. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, като допълва в своята пледоария по същество нa делото, че размера на наложеното административно наказание не е съобразен с финансовото състояние на дружеството. Пледира, също така за присъждане на сторените от дружеството съдебно – деловодни разноски.

Въззиваемата страна Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна в съдебно заседание се представлява от своя процесуален представител *** Т. Х., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че нарушението е безспорно установено и не са налице някакви пороци в процедурата по издаване на самото наказателно постановление, както и за присъждане на ***ско възнаграждение в полза на въззиваема страна.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното: На 16.10.2024 г. св. П. М. Р.-С.- Ю888 в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна в присъствието на св. С. Б. И.-ст. Ю888 в Дирекция „Инспекция по труда“Варна извършила проверка по спазване на нормите на трудовото законодателство на територията на строителен обект: жилищна сграда, с адрес: УПИ *********, находяща се на ул.“Костур“ №5 и ул.Георги Велчев“ № 4, район „Аспарухово“, гр.Варна.По същото време на обекта се намирал св.

2

Д. Г. К., който изпълнявал трудови функции на „строителен работник“ в полза на дружеството „Волк Строй“ ООД, без обаче между дружеството „Волк Строй“ ООД и св. К. да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Св. П.

М. Р.-С. предоставила на св. К. декларация с правно основание чл. 399 от Кодекса на труда, в която той диктувайки на св.А. К., тъй като не можел да пише, декларирал данни за своето правоотношение с дружеството „Волк Строй“ ООД. Св. П. М. Р.-С. се запознала със съдържанието на попълнената декларация, след което установила, че между дружеството „Волк Строй“ ООД и св. К. не е бил сключван трудов договор в писмена форма, поради което и приела, че със своето поведение на дата 16.10.2024 г. дружеството „Волк Строй“ ООД е извършило административно нарушение на разпоредбите на чл.

62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което и на 30.10.2024 г. св. П. М. Р.-С. съставила акт за установяване на административно нарушение, в който било вписано като възражение:“Възразявам срещу така създаденият акт, тъй като същия е издаден въз основа на попълнена декларация от трето лице, което обезсмисля същия и която трябва да бъде собственоръчно попълнена и разписана. За лицето Делян К. има представен граждански договор, който не е упоменат в така създадения акт“. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН. Вписаното като възражение в акта било преценено за неоснователно, на 03.12.2024 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал.

5 във вр. с чл. 414, ал. 7 от Кодекса на труда, при условията на системно извършване на нарушението, наложил на дружеството „Волк Строй“ ООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното: Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът разгледа правния спор по същество, като установи, че въззивната жалба е частично основателна. За да достигне до този извод, на първо място според съда са налице достатъчно категорични доказателства, че на датата 16.10.2024 г. св. Делян Г. К. е престирал труд в полза на дружеството „Волк Строй“ ООД на територията на строителен обект: жилищна сграда, с адрес: УПИ *********, находяща се на ул.“Костур“ №5 и ул.Георги Велчев“ № 4, район „Аспарухово“, гр.Варна. В този смисъл са показанията и на двамата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели – св. П. М. Р.-С. и св. С. Б. И., чиито показания съдът изцяло кредитира като последователни, взаимнодопълващи се и най – същественото подкрепени от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства. Самата св. П. М. Р.-С. е категорична, че по време на проверката на територията на строителния обект, лично е констатирала св. К. да полага труд, съвсем конкретно е разтоварвал строителни материали. Ето защо съдът не може да приеме за основателно възражението, че св. К. се е намирал на територията на строителния обект, за да търси работа, а когато е извършвал трудова дейност е било на основание сключен граждански договор с въззивното дружество – напротив установено е, че той е към момента на проверката, вече е полагал труд като строителен работник. Безспорно е между страните, че към датата 16.10.2024 г. между 3 дружеството „Волк Строй“ ООД и св. К. не е съществувал трудов договор в писмена форма, поради което и се налага единствения обоснован извод, а именно, че дружеството в качеството на работодател е допуснало до работа лицето Д. Г. К., с ЕГН: ********** да полага труд в полза на „Волк Строй“ ООД, изпълнявайки трудови функции на „строителен работник“ на строителен обект: жилищна сграда, с адрес: УПИ *********, находяща се на ул.“Костур“ №5 и ул.Георги Велчев“ № 4, район „Аспарухово“, гр.Варна, с определено работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева, с почивни дни-събота и неделя, преди да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение, поради което и съвсем правилно и законосъобразно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Съдът не може да сподели становището на въззивното дружество, че се касае за гражданскоправно отношение между него и св. К.. Самият св. К. споделя, че на обекта е имало ръководители, които са му разпореждали какви дейности да извършва, също така, че материалите за работата на строителния обект не са били осигурявани от него, фиксира, че е имал работно време – все характеристики, които отличават правоотношението между него и въззивното дружество като трудово.

По отношение вида и размера на наказанието. Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и според съда необосновано е наложил административно наказание за извършеното деяние в условията на системност, без да са били приложени доказателства за такава квалификация на нарушението в размер на предвидения в закона минимум – 20 000 лева.

При индивидуализиране на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Волк Строй“ ООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство – а именно – обстоятелството, че е извършено за първи път, съдът счита, че определеното към минималния размер наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че следва процесното наказателното постановление, издадено на 03.12.2024 г. от *********** „Инспекция по труда” – гр. Варна да бъде изменено по отношение на размера на наложеното наказание, като размера на наложената имуществена санкция бъде намален от 20 000 лева на 1500 лева./766.94 евро.

С оглед изхода на спора и съобразявайки се с уважената / респ. отхвърлената част на въззивната жалба, според съда следва „Волк Строй“ ООД да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна парична сума в размер на 61.48 евро, представляваща ***ско възнаграждение във въззивното производството.