Решение № 2893 от 30.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2893 гр. Варна, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: А.ка Д. Маркова при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от А.ка Д. Маркова Гражданско дело № 20253110105608 по описа за 2025 годИ.

Подадена е молба за защита от домашно насилие на осн. чл.8, т.1 от ЗЗДН от страна на молителката И. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., действаща лично и като родител и законен представител на детето В. И. Р., с ЕГН **********, против ответника И.

Р. Р., ЕГН ********** с адрес: с. ТТ..

В молбата си молителката твърди, че с ответника са родители на детето В. И. Р., родено на ****г. и са живели на съпружески начала от 2021 г. в жилището на молителката на горепосочения адрес.

От началото на 2024 г. отношенията между страните се влошили. На 07.03.2025 г., около 19,00 часа между тях възникнал скандал, в хода на който ответникът отправил спрямо молителката викове, псувни, различни обидни реплики и конкретно: „мърша“, „мърла“, „боклук“, „лека жена“, „некадърница“, както и хвърляне на предмети. Конфликтът бил провокиран от ответника, след употреба на алкохол от негова страна и продължил до около 22,30 часа. От натрупаното напрежение в същата нощ, на следващия ден молителката се събудила от силна болка в дясното око, като с него и виждала само тъмни и светли силуети.

Имала силно повишено кръвно налягане. Обадила се в Центъра за Спешна медицинска помощ, след което била хоспитализирана и имала едноседмичен престой във Първа клиника по нервни болести към УМБАЛ „Св. МарИ.“, след което за период от месец и половИ. била в болнични. Била изписана на 14.03.2025 г., като в този ден ответникът напуснал общото им жилище.

На 28.04.2025 г., докато молителката била на работа, ответникът я уведомил, чрез приложението „Вайбър“, че след като вземе детето им от детска градИ., ще го заведе в с.

1

Тополи, за да може детето да се види със своята баба по бащИ. линия. В 18, 30 часа ответникът попитал молителката кога ще вземе детето, тъй като той имал планове, което наложило молителката да тръгне по-рано от работа. Около 19, 40 часа молителката била пред жилището на ответника в посочено село, написала му съобщение, че чака отвън, но той не й отговорил, поради което тя влезнала в двора на къщата, за да почука. Ответникът излязъл с детето, като молителката очаквала той да й предаде дрехи, прИ.длежащи на нейната майка, за които преди това го била помолила. Ответникът, обаче й заявил да не го занимава за въпросните дрехи, а тя сама да си ги търси, поради което молителката влязла в жилището и взела дрехите. Преди да тръгне молителят й казал, че желае да си вземе багаж от нейния апартамент, но молителката отговорила, че това може да се случи, ако тя е там и със свидетели, защото се страхувала от него. Тогава, при опита на молителката да тръгне, ответникът изтръгнал от ръцете й торбата с дрехите и заявил, че ще ги даде, когато вземе вещите си от нейния апартамент. Молителката тръгнала с детето към автомобила си, който бил спрян пред къщата на улицата и сложила детето в столчето на автомобила. Тогава ответникът изсипал дрехите на земята и започнал да ги тъпче. Докато молителката се размИ.вала с него, той й нанесъл удар пред детето с юмрук в лявата ръка /областта на лакътя и предмишницата/. Едновременно с това й нанесъл удар с крак в областта на задното ляво бедро, като направил опит и за втори удар с крак, но не успял да я достигне. В този момент, в нетрезво състояние на двора излязла неговата майка - Д.Ц.Р. и без да са разменили никакви реплики, започнала да крещи на молителката пред детето: „Боклук, махай се от тук, нямаш работа тук, нещастнице!“. Дърпала я за дрехата, но молителката успяла да се отскубне и да влезе на шофьорското място в автомобила си. В следващия момент Р. излезнала пред колата и започна да блъска с юмруци и да рита с крака по предната част, продължавайки да псува и да крещи. През това време детето стояло в столчето си на задната седалка и започнало да пищи и плаче. Молителката се молила на Р. да се отмести и да спре да я заплашва, защото ще извика полиция, при което Р. се преместила към страничната врата на шофьора, като продължила да крещи. В това време ответникът, възползвайки се, че вратата на автомобила е отворена, се навел през дясното рамо на Р. и се изплюл върху молителката. Тъй като имало съседи, които станали свидетели на случващото се, ответникът задърпал майка си и я отстранил от автомобила. След като напуснала селото молителката отишла в Първо РУ – град Варна, за съдействие от органите на реда. Там, докато изчаквала, детето обяснило на петима полицейски служители, как, баща й удря майка й по ръката, а баба й бие майка й.

Вечерта няколко пъти детето проверява входната врата дали е заключена, тъй като изпитвало страх да не пристигнат баща й и баба й. Също така през нощта детето бълнувало и плачело на сън, а на следващата сутрин заявило, че не желае да ходи повече при баба си и баща си.

Поради така изложените обстоятелства, описани в молбата, както и в подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката моли съда да бъдат предприети мерки спрямо ответника за защита от домашно насилие на нея и детето по чл.5, ал.1, т.1, 2, 3 и 5 от ЗЗДН.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва твърденията на молителката за 2 осъществени актове на насилие. Сочи, че на 07.03.3035 г. между двамата не е имало конфликт и той не е използвал спрямо молителката обидни думи, епитети и квалификации.

Вечерта на посочената дата молителката получила силни, нетърпими болки в главата и окото, като в тази вечер ответникът се обадил на тел.112, за да повика спешна помощ. По време на престоя на молителката в болницата само ответникът се грижил за детето В.. Сочи, че след този случай той напуснал съвместно обитаваното жилище. Относно сочения от молителката инцидент на 28.04.2025 г. твърди, че тогава самата молителка проявила агресия, като се заключила в банята на жилището на ответника в с. Тополи и започнала да блъска и хвърля предмети, а след като излезнала започнала да крещи, обижда и да хвърля по ответника предмети. Ответникът отрича да е проявявал агресия и да е нанасял удари на молителката. Определя като неверни твърденията на молителката, че детето не желае да се среща с него и баба си по бащИ. линия. Заявява, че твърденията на молителката са недоказани и моли подадената от нея молба за защита да бъде отхвърлена, като бъде постановен отказ за издаване на заповед за защита.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна изразява становище, че подадената от молителката молба следва да се уважи, ако в хода на производството се докаже, че детето е потърпевшо от акт на насилие, то следва да се издаде заповед за защита, като се наложи мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се безспорно по делото, че молителката и ответникът са съжителствали на съпружески начала и са родители на детето В. И. Р., родена на ****г. Преди около половин годИ. отношенията на двамата родители започнали да се влошават и нерядко между тях избухвали конфликти. Инцидент между тях възникнал на 07.03.2025 г., като докато били в съвместно обитаваното от тях жилище в гр. В., те се скарали, като конфликтът им се развил в присъствието на детето им В. Р.. В хода на конфликта ответникът отправил спрямо молителката обидни изрази, като я нарекъл „мърша“, „мърла“, „боклук“, „лека жена“, „некадърница“. По-късно вечерта, когато вече молителката легнала да спи, тя се почувствала зле, с парещо чувство и болка в дясното око, като зрението й станало замъглено, а и измерила висока стойност на кръвното налягане. Тогава ответникът сигнализирал на тел.112 и на адреса била изпратен екип на спешна помощ. Молителката постъпила в болница, като престояла там около седмица и била изписана с препоръки за медикаментозна терапия. По време на отсъствието й за детето се грижел ответникът, както и майката на молителката – свидетелката Г.Г.К., а и детето посещавало датска градИ.. След като молителката се прибрала в дома си от болничното заведение, ответникът напуснал общо обитаваното от тях двамата жилище и се преместил в с. Тополи, обл. Варна, където имал жилище, а и където живеела неговата майка – свидетелката Д.Ц.Р..

На 28.04.2025 г. през деня молителката била на работа /същата е служител на А.„М.“, ТД – Варна/. В следобедната част на деня ответникът й се обадил, като й казал, че е взел детето В. от детска градИ. и го е отвел в с. Тополи, за да се види със своята баба. Молителката и 3 ответникът се уговорили след работа молителката да вземе детето от с. Тополи. Пристигайки в жилището на ответника в селото, находящо се в сграда, в която живеела и майката на ответника, молителката влезнала вътре, за да вземе свои вещи – дрехи. Тогава между нея и ответника отново възникнала свада, отново в присъствието на детето В.. Конфликтът между тях продължил и навън, извън жилището, докато молителката и детето излизали, за да се качат в колата на К.. Тогава ответникът нанесъл на молителката удар с юмрук в лявата ръка, в областта на лакътя и предмишницата, както и удар с крак в областта на задно ляво бедро.

Навън излезнала и майката на ответника – свидетелката Р., която се развикала на молителката да не идва повече в къщата. Молителката поставила детето в колата и самата тя се качила, за да потегли, като свидетелката започнала да удря с ръце по капака на колата.

Молителката успяла да потегли, а свидетелката Р. се обадила на свидетелката ГалИ. К., за да й каже, че дъщеря й е невъзпитана.

След инцидента молителката отишла в Първо РУ – Варна с намерение да подаде сигнал за случилото се. Там била изслушана от служител на полицията, на който направило впечатление, че тя е силно разстроена, с насълзени очи. Молителката разказала за случилото се, но решила да не предприема действия спрямо ответника, а да вземе решение, след като се успокои.

За случая бил подаден сигнал от ответника, въз основа на който било образувана прокурорска преписка №8375/2025 г. по описа на РП- Варна. По нея бил постановен отказ да се образува досъдебно производство с постановление от 03.07.2025 г., доколкото не са били открити данни за престъпление от общ характер.

Гореописаните факти съдът приема за безспорно установени, тъй като именно те се потвърждават от всички събрани по делото доказателства –писмените доказателства декларация за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН; Епикриза от УМБАЛ Света МарИ. ЕАД Варна; Отговор с вх. №50000/05.06.2025 г. от 01 РУ Варна с приложена докладна записка рег.№ 433р-21118/04.06.25 г. и докладна записка рег.№ 17197/08.05.25 г.; преписка УРИ 439000-11373/25 г. по описа на Трето РУ Варна при ОД на МВР – Варна;

Постановление на ВРП от 03.07.2025г. за отказ да се образува наказателно производство; възпроизведен в съдебно заседание аудиофайл, изпратен от Дирекция „Национална система 112 – МВР“; както и от показанията на свидетелите Г.Г.К., Ф.Б.Б., Д.Ц.Р., К.Ц.К., И.Р.И. и Ч.Й.Я.. Съдът счита показанията на свидетелите са добросъвестно и правдиво изложени.

Действително свидетелите К. и Р. са близки родственици на страните и като такива биха могли да се считат пристрастни и желаещи да подкрепят тезите на съответната страна. Но наред с това като лица в най-близка родствена връзка със страните, те без съмнение имат най-пълна информация за отношенията между бившите съжители, поради което счита, че следва да приеме показанията им, с изключение на показанията на свидетелката Р., в частта им, в която заявява, че ответникът не е проявявал агресивно отношение спрямо молителката на 28.04.2025 г. Съдът счита, че от доказателствата по делото се доказва с достатъчна категоричност, че на 07.03.2025 г. и на 28.04.2025 г. ответникът е осъществил горепосочените актове на насилие. За инцидента на първата от посочените дати данни се 4 съдържат в показанията на посочените от молителката свидетели, които макар и да не са очевидци споделят безпротиворечиви обстоятелства, съобщени им от молителката в момент, в който тя очевидно не е имала намерение да сезира компетентните органи за съдействие, поради което приема, че молителката е споделила истинни обстоятелства. Предвид това тези, данни, ведно с представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, установяват осъществения акт на насилие. Установява се също, че това е бил и конфликтът между страните, след който между тях е настъпила фактическа раздяла. Във връзка с този коментиран инцидент следва да се отбележи, че няма категорични доказателства за това, че именно възникналият конфликт и проявеното агресивно поведение от страна на ответника спрямо ищцата, са причИ.та за влошаването на здравето й и постъпването й в болницата. За инцидента, осъществил се на 28.04.2025 г., освен свидетелските показания и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, са налице и писмени доказателства – докладни, записки, в които е отразено състоянието на молителката непосредствено след случилото се в с. Тополи.