Определение № 3034 от 22.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3034 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502949 по описа за 2023 година Обжалвано е разпореждане № 22685/08.09.2023г. на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви гр. с., с което се ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АСВ“ ЕАД против С. С. В., обл. Пловдив, за вземания по договор за паричен заем от 22.10.2019 г., цедирани на заявителя.

Частният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София, р-н „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4 моли съда да отмени разпореждането на районния съд по съображения изложени в жалбата и се произнесе по същество на спора.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, понеже заявитиелят не е уточнил какви са извършениет плащания и съответно кои вземания са погасени по договора.

При извършената проверка за правилността на обжалваното разпореждане съдът установи друго основание за отхвърляне на заявлението, нео б с ъ д е н о от първоинстанционния съд. Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основата на сключен с кредитора „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 договор за цесия от 15.06.2021г. Затова следва да се съобрази даденото задължително указание в т.

4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 4/2013г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл. 417 от ГПК, като в случай че частното правоприемство се основава на договор за цесия, както е в настоящия казус, трябва да 1 бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то (прехвърлянето) действие по отношение на него – чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В случая със заявлението договорът за цесия не е представен, а липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Посочените доказателства следваше да бъдат представени по делото и на основание чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. Следователно няма доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Доколкото районният съд е достигнал до същият краен правен извод, макар и с мотиви различни от настоящите, то частната жалба е неоснователна и ще се остави без уважение.

Ето защо съдът приема за правилен отказа на районния съд да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 31080/13.10.2023г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София, р-н „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4 против разпореждане № 22685/08.09.2023г. постановено по ч. гр. д. № 11434/23г. на Пловдивския районен съд, ХХІ -ви гр. с., с което се отхвърля изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АСВ“ ЕАД против С.

С. В., обл. Пловдив, за вземания по договор за паричен заем от 22.10.2019 г., цедирани на заявителя.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2