Решение № 1083 от 15.12.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1083 гр. Стара Загора, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети окТ.ври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20225530102371 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение, с правно основание чл.215 от КТ за командировъчни средства, с правно основание чл.262 от КТ възнаграждение за положен извънреден труд, с правно основание чл.200 от КТ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука.

Ищецът Л. Н. Ц. твърди в исковата си молба, че е в трудово правоотношение с ответника по Трудов договор №52/21.09.2020г., по силата на който работи на длъжността „Шофьор товарен авТ.обил (международни превози)“. Заявява, че за периода от 01.02.2022г. до 08.02.2022г. по нареждане на работодателя си превозвал стоки в Германия, за което му била издадена Командировъчна заповед №24/05.01.2022г. На 08.02.2022г. в Германия, гр.Малш /D-76316 Malsch/, ул.“Даймлер- щрасе“ /Daimlerstrasse/ № 20, през време и във връзка с извършваната работа, ищецът претърпял следната трудова злополука: при извършване на товарни работи на камион Мерцедес Атего, собственост на работодателя, при затваряне на покривната щора посредством приспособление, при издърпването на въжето, свързващо двете ключалки на щората, въжето се къса, ищецът губи равновесие и пада по очи на ръцете си, в резултат на което получил многофрагментна фрактура на главата на лъчевата кост на двете ръце. Поради злополуката е настанен по спешност в Клиника по ортопедия и травматология Мителбаден Ращат-Форбах, Германия за период на лечение от 08.02.2022г. до 18.02.2022г. Съгласно издадената от Клиниката окончателна епикриза, поради наличие на многофрагментна дислоцирана фрактура на главата на 1 лъчевата кост, съпроводена с оток в граничните меки тъкани, по спешност е извършена операция на лявата ръка, като е нагласена ортеза на лакътя. На дясната ръка са установени прясна многофрагментна фрактура на главата на лъчевата кост, както и прясна фрактура с отчупвания процесус короноидеус улне. Направени са две операции, като при втората е поставена ортеза на лакътя. Изрично е посочено, че не е предвидено отстраняване на поставените винтове и плочки. Процесът бил свързан с интензивни болки, поради което е увеличена дозата обезболяващи, а имплантите са за цял живот.

Заявява, че на 14.02.2022г. работодателят подал Декларация за трудова злополука с вх.№16 от 14.02.2022г. и след извършване на надлежна проверка, с Разпореждане №16 от 25.02.2022г. на ТП на НОИ - гр.Стара Загора злополуката е приета за трудова злополука по чл. 55 ал.1 от КСО

На 18.02.2022г. ищецът е изписан от Клиниката по ортопедия и травматология в Германия и се връща в България. От тогава до настоящият момент ищецът е в отпуск по болест поради временна нетрудоспособност.

Ищецът твърди, че в резултат на трудовата злополука е претърпял две операции и на двете ръце, като понастоящем, за да възстанови поне елементарни движения, посещава през ден рехабилитационни курсове. Вече повече от 3 месеца изпитва постоянни болки и страдания, които налагат постоянна обезболяваща терапия. Значителни са и неудобствата поради факта, че в резултат от злополуката и двете му ръце са с травми, гипсирани и с ортези. Трайно поставените в тях пластини и винтове предизвикват допълнителни болки, тежест и дискомфорт, още повече, че това трайно състояние за в бъдеще е до края на живота му. С оглед професията на ищеца - шофьор на тежкотоварен камион, извършващ международни превози /т.е. - продължителни курсове/, травмите, настъпили в резултат на трудовата злополука безспорно ще доведат не само до намалена трудоспособност при ищеца, но и до невъзможност да упражнява професията си. Посоченото обстоятелство обуславя правния му интерес да претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащането на сумата.

В същото време ищецът сочи, че от датата на злополуката и до настоящият момент е в отпуск по болест, в резултат на което получава обезщетение по болест, по-ниско от трудовото му възнаграждение. Паралелно с това - налице са значителни разходи за медикаменти, процедури и лекарства, което съвкупно съставляват претърпени от ищеца имуществени вреди. Предвид изложеното претендира обезщетение и за имуществени вреди, явяващи се разликата между получаваното от него ТВ и обезщетението по болест за периода 19.02.2022г. до 18.06.2022г. в размер на 400лв. месечно или общо 1600лв. Допълнително, през целият период от настъпването на трудовата злополука до настоящия момент ищеца прави ежеседмични разходи за лекарства и терапия, които възлизат на около 50лв седмично или до настоящия момент - общо в размер на 800лв., направил е и 12лв. разходи за официално снемане на данните от дигитална карта на водач и архивирането им на електронен носител от оторизирана фирма „Венци“ЕООД. Всичко това съставляват вреди в 2 резултат на описаната по-горе трудова злополука, настъпила при изпълнение на трудово правоотношение и съгласно чл.200 от КТ подлежат на репариране от работодателя.

Освен това ищецът твърди, че към настоящият момент работодателят не му е изплатил трудовото възнаграждение, дължимо за периода 01.02.2022г. до 18.02.2022г., което е в размер на 400лв. Неизплатени са и допълнително дължими суми за командировка съгласно раздел I чл.1 т.2 от трудов договор №52/21.09.2020г. На база Заповед за командировка, за периодът 25.10.2021г. до 09.02.2022г. ищецът е извършил транспортни курсове в държави от Европейския съюз, които са индивидуализирани в приложената разпечатка от дигитална карта на водача, подробно описани в исковата молба общо 375 часа в страни от ЕС за периода 25.10.2021г. до 08.02.2022г. Съгласно цитираната по-горе клауза от договора - работодателят дължи изплащане на допълнително възнаграждение в размер на 10 евро на час или в случая – 3750 евро или в левова равностойност 7334.36лв /при курс на БНБ на еврото - 1.95583/, което възнаграждение до настоящия момент сочи, че не му е изплатено. Заявява, че с оглед представената официална справка от дигиталната карта е безспорно, че за посоченият период е полагал извънреден труд, който не е заплатен.

Сочи, че съгласно раздел I, чл.1, т.2 от Трудов договор №52/21.09.2020г. - работното време на ищеца е 8 часа дневно. Съгласно приложената справка за периода 25.10.2021г. до 08.02.2022г. ищецът е положил извънреден труд общо 132 часа, като на положения, но незаплатен извънреден труд на основание чл.150 от КТ, изчислен съгласно чл. 262 от КТ е общо 132 часа х 6,5 лв./час = 858лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми:

- 400 лв., на основание чл.128, т.2 във вр. с чл.242 от КТ дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.02.2022г. до 18.02.2022г.;

- 7334,36лв., представляващи левовата равностойност на 3750 евро - допълнително възнаграждение съгласно раздел I чл.1 т.2 от трудов договор №52/21.09.2020г. за периода 25.10.2021г. до 08.02.2022г.;

- 20 000лв., на основание чл.200 от КТ – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, станала на 08.02.2022г.;

- 2412 лв., имуществени вреди, явяващи се разлика в полученото обезщетение и дължимото трудово възнаграждение за периода 18.02.2022г. до 18.06.2022г. и разходи за лечение;

- 858 лв., на основание чл.150 от КТ във вр. с чл.262 от КТ - извънреден труд за периода 25.10.2021 г. до 08.02.2022г. /132часа/; ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЕЛГРУП“ ООД Ст.Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявените искове са допустими, но неокнователни, 3 поради което ги оспорва по основание и размер.

Ответникът сочи, че по твърдение на ищеца Л. Н. Ц. същия е в трудово правоотношение с ответното дружество „ЕЛГРУП“ ООД на база трудов договор и длъжностна характеристика, но към датата на подаване на настоящия отговор на исковата молба, е изтекъл срокът на издадените в полза на ищеца болнични листове с повече от 20 дни и същият не се явява на работа и не се сочи каквато и да е причина за това. По този повод на Ц. е изпратено уведомление от 01.09.2022г. с искане за даване на обяснения по реда на чл.193 от Кодекса на труда. Уведомлението е връчено на 09.09.2022г., но до настоящия момент няма отговор.

Ответникът оспорва описания от ищеца механизъм на нараняване, поради следното:

Ищецът Л. Н. Ц., като водач на товарен камион Мерцедес Атего е преминал допълнително обучение за работа с механизмите на щората на камиона, за което е съставен протокол на 14.01.2022г. Това обучение се е наложило след назначаването му на работа, поради обстоятелството, че управителят на ответното дружество забелязал, че ищеца неправилно борави с тези механизми и създава предпоставки за увреждането на камиона и стоката.

Съгласно протокола, при правилно боравене с механизмите и въженцето на щората, което служи само за заключване, не може да има скъсване на същото, респективно получаване на каквото и да било телесно увреждане. При използване на механизмите на щората на камиона, правилното местоположение на боравещия е само вътре в товарната част на камиона, поради което няма възможност за загуба на равновесие и падане. Съгласно длъжностната характеристика - раздел III, т.8 - работникът отговаря за правилната експлоатация на повереното му МПС. Курсът, за който е командирован ищеца през месец февруари 2022г. не е първият му курс като водач на точно този авТ.обил и той е притежавал от по-рано необходимия опит за правилната експлоатация на механизмите на товарни камиони, тъй като е професионален шофьор.

Ответникът сочи, че е налице е несъответствие между описанието на механизма на нараняването, посочен в исковата молба, където се говори за едно въже и не се посочва височина на падане и описаното в медицинската окончателна експертиза, където в част „анамнеза“ /т.е. по данни на пострадалия/ пише, че „въжетата се скъсват и той пада на двете си длани от височина 1,5 м“. Заявява, че ищецът Л. Ц. тежи над 130 кг и ако беше паднал от височина 1,5 м щеше да има значително по-големи увреждания от фрактурите на двете ръце.

След полученото увреждане, ищецът Л. Ц. се е обадил на управителя на ответното дружество - .... и първоначално е казал, че го болят китките на ръцете и не може да шофира, поради което е командирован друг шофьор, а Ц. е искал да се върне с автобус до България.

По-късно казал, че май му е счупена лявата ръка и ще остане в болница. Съгласно медицинската окончателна епикриза, операцията на лявата ръка е направена на 09.02.2022г., т.е. на следващия ден след инцидента. Увреждането на дясната ръка е установено по-късно и операцията е направена чак на 16.02.2022г., поради което за ответника не е ясно въобще има ли връзка със събитието от 08.02.2022г. не е ясно.

Всички тези обстоятелства според ответника обосновават извода, че описаният в 4 исковата молба механизъм на нараняване е неясен и неправдоподобен, а описаните вреди може да са получени и по друг начин. Особено съмнение будело обстоятелство, че според представената разпечатка от карта на водача от деня на увреждането - 08.02.2022г. до следващия ден - 09.02.2022г. в 13,51 ч., същият е изминал 74 км /това е разликата между показанията на километража 886 320 км — 886 246 км за тези два дни/, а би трябвало да е опериран същия ден. Ето защо, го оспорва изцяло и счита, че ищецът е възможно да се е наранил при други обстоятелства, които може и да нямат връзка с осъществяване на трудовата му дейност.

Оспорва твърденията в исковата молба по претенциите за неплащане на различни суми, свързани с трудовата дейност на ищеца. По отношение на иска за сумата 400 лв., представляващо дължимо и неизплатено възнаграждение в периода 01.02.2022г. 18.02.2022г. заявява, че е неоснователен, тъй като на 12.01.2022г. ищецът е получил служебен аванс в размер на 600 евро, за което е подписал разходен касов ордер. Сумата е изплатена в брой, защото при пътуване в чужбина се налагат и плащания в брой, тъй като не навсякъде приемат карти за електронни разплащания.