Определение № 10885 от 14.12.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10885 гр. София, 14.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20211110133838 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от ответника в производството „Е.“ ЕООД, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се отменят изцяло присъдените в полза на ищеца разноски. Счита, че дружеството е признало иска и не е следвало да се присъждат разноски в полза на ищеца, като се позовава на съдебна практика.

Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за недопустимост на молбата поради непредставяне на списък от страна на молителя, евентуално за неоснователност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като в случая списък не е необходим за нейната допустимост. Причината е, че се иска изменение не на разноските на молителя, а на разноските, за които той е осъден, тоест на разноските на насрещната страна. Разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК не следва да бъде прилагана буквално във всички случаи на направено искане по чл.248 ГПК.

Предназначението на списъка по чл.80 ГПК е да информира съда и насрещната страна за вида и размера на претендираните разноски. С оглед на това настъпването на неблагоприятните последици по чл. 80, изр. 2 ГПК се свързва само с хипотезата, при която страната, която не е представила списък на разноските, иска от съда да измени акта си по отношение на присъдените в нейна полза разноски. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Когато страната не оспорва произнасянето на съда относно дължимите в нейна полза разноски, а претендира изменение на съдебния акт относно разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК е ирелевантно за упражняване на правото по чл. 248 ГПК. В този смисъл са Определение № 113/11.06.2019г. по т. д. № 2424/2018г., I ТО на ВКС, Определение № 126/25.06.2019г. по т. д. № 1761/2018г., I ТО на ВКС и др., като настоящият съдебен състав напълно споделя тази съдебна практика.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съдът е изложил подробни съображения в решението си защо счита, че в случая 1 ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, като не намира за необходимо да ги преповтаря. Ответникът признава, че за процесното вземане има издаден изпълнителен лист и образувано изп. производство, по което същият е конституиран през 2016г. Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника и на изпълнително производство обуславя извод за това, че ответникът претендира вземанията си, поради което с поведението си е дал повод за завеждане на иска. В цитираните в молбата по чл. 248 ГПК съдебни актове на ВКС изрично е посочено, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. В случая е налице именно първата хипотеза, тъй като същият е предприел мерки по събиране на оспорените от ищеца вземания. Поради това, същият дължи разноски за настоящото производство.

С оглед изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 19.11.2021г. на ответника „Е.“ ЕООД за изменение на постановеното по делото Решение № 3483/01.11.2021г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2