Решение № 109 от 09.02.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Бургас, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100501172 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на Ж. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., обл. Бургаска, ул. „Е. Й.“ ** ет. *, действаща чрез упълномощения си процесуален представител адв. Светла Гонкова-Трайкова прот и в решение № 260440 о т 11.03.2021 г., постановено по гр. дело № 7268/2019 г. по описа на РС -Бургас, в частта, с което са отхвърлени предявените от нея срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: 812115210 искове за осъждането на дружеството да й заплати: сумата от 374.22 лв. за неоснователно обогатяване на ответника за нейна сметка при доставка на ВиК услуги във водоснабден обект с адрес: гр. Бургас, ул. „Е. Й.“ №**, ет. *, по партидата на абонатен № 217264, като е погасил от извършените текущи плащания на потребени услуги други разходи /съдебни/ без постановен съдебен акт и без съгласието на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане; сумата в размер разликата между присъдената сума от 43.57лв. до пълния предявен размер на претенцията от 102 лв. и за периода от 26.11.2018 г. до 26.08.2019 г., получена без основание от ответното дружество, вследствие на което същото се е обогатило за сметка на обедняването на ищцата при доставка на ВиК услуги до посочения по – горе обект, чрез начисляване на суми за пречистване на вода, надвишаващи приложимата тарифа „Население“ за времето от 16.11.2016 г. до 26.08.2019г., и сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от накърняване на самочувствието й и влошаване на здравословното й състояние поради договорно неизпълнение на ответника.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение в атакуваните му отхвърлителни части, като се твърди, че в тези части същото е неправилно, 1 постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила, както и, че е необосновано. По отношение на първия иск се излага несъгласие с изводите на съда, че процесните суми били платени от ищцата като дължими разноски по гр.д. № 1401/2015г. по описа на БРС, което според въззивницата не отговоря на констатациите на вещото лице Лазарова в заключението по извършената по посоченото дело експертиза. Сочи се, че ответното дружество е удържало от въззивницата суми като съдебни разходи в по-голям размер от присъдените със заповедта по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7931/2014г. на БРС, като впоследствие тази заповед е обезсилена, с оглед на което е отпаднало основанието за дължимост на присъдените с нея сума. Счита, че нарушавайки съдопроизводствените правила по разпределение на доказателствената тежест и при липса на пълен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд неправилно не е уважил първият иск. По отношение на вторият иск в отхвърлената му част в жалбата се твърди, че за процесния период дружеството е прилагало тарифа за обществени потребители /юридически лица/, независимо, че водоснабдения имот фактически се е ползвал от жалбоподателката като физическо лице. Посочено е, че с влязло в законна сила съдебно решение № 1507/03.07.2020г., поправено с определение № 260078/11.08.2020 г., двете постановени по гр. д. № 5357/2019г. по описа на БРС е уважен иск за съществуване на вземането на дружеството- ответник към нея по издадената в негова полза заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.2532/2019г. по описа на БРС, а именно: 795.05 лв. - главница, представляваща неплатени задължения за ползвани ВиК услуги през периода 17.11.2016г. - 03.01.2019г., 79 .70 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 24.01.2017г. – 19.03.2019г., със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 22.03.2019г.до окончателното изплащане на вземането. Сочи, че неправилно съдът е отхвърлил частично тази искова претенция над уважения размер от 46.31 лв. до претендирания размер от 102 лв., съобразявайки заключението на вещото лице, което е работило само по данни на дружеството. По отношение на третия иск, в жалбата се излагат оплаквания, че жалбоподателката претендира вреди от неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в неправилно определяне на размера на дължимата цена за доставеното количество вода. Твърди се, че с тези си действия ВиК оператора е причинил на ищцата страдания, които се налагало тя да търпи години наред. Сочи, че е налице причиннследствена връзка между неточното изпълнение на договорните задължения на ответника и претърпените вреди, като при определяне на размера на обезщетението съдът е следвало да съблюдава указанията на ТР № 4 от 29.01.2013г. на ВКС досежно претендираните вреди в резултат на договорно неизпълнение от страна на ответника. Излага съображения, че съдът не е зачел ангажираните по този иск доказателства, сочещи на недобросъвестно поведение на ответника. По подробно изложените доводи, доразвити в жалбата въззивницата иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на нов съдебен акт, с който претенциите й да бъдат изцяло уважено.

Представя вноска бележка от 26.03.2021г. за плащане на вода по партида № 217264 за 2019г.

Претендира присъждане на направените и в двете инстанции разноски. В съдебно заседание, въззивницата лично и чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и излага съображения по съществото на спора. Представя писмени бележки.

В закон овия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество е депозирало писмен отговор по въззивната жалба, в който е изложило съображения за неоснователността й. Оспорени са наведените в жалбата доводи, като се сочи, че някои от тях са направените за първи път във въззивната жалба, поради което следва да се считат за преклудирани, а останалите са неоснователни. Противопоставя се на представеното към въззивната жалба писмено доказателство, като го счита за преклудирано. Счита, че правилно районният съд е отхвърлил исковите претенции, предмет на жалбата като недоказани, като що се касае до първите два иска въззивницата не е доказала, че е обедняла за сметка на дружеството със 2 заявените парични суми, а по отношение на третия иск с предмет претенция за репариране на неимуществени вреди счита, че въззивницата като неизправна страна няма право на търсеното обезщетение. По подробно доразвитите в писмения отговор съображения, въззиваемото дружество моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лв. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание, въззиваемото дружество не изпраща представител. Депозира писмена молба, в която моли съдът да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районният съд ищцата Ж.М. е предявила срещу ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД следните обективно съединени искове:

Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 374.22 лв. - главница, с която тя твърди, че същият неоснователно се е обогатил за сметка на нейното обедняване при доставка на ВиК услуги във водоснабден обект с адрес: град Бургас, ул. „Е. Й.“ №**, ет. * по партидата й на абонатен № 217264, като е погасил от направени от ищцата текущи плащания на потребени услуги други разходи /съдебни/ без постановен съдебен акт и без съгласието на ищцата, ведно с иск за присъждане на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че в полза на дружеството е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7931/2014г. по описа на БРС за заплащане на текущи задължения за потребени услуги за м. октомври 2014г. е размер на 1069.22 лв., ведно със законната лихва и разноски в размер на 325лв. Заявява, че изплатила изцяло дължимата по посочената заповед по чл. 410 от ГПК сума за главница и лихви с платежни документи от 17.02.2015г. и 13.03.2015г., поради което с оглед подаденото от нея възражение, дружеството е предявило иск по чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта на същите суми, по който е образувано гр.д. № 1401/2015г. по описа на БРС. Сочи, че с извършени от нея три плащания на текущи задължения, извършени на 21.11.201г., 29.04.2015г. и 11.05.2015г. ВиК оператора е осчетоводил при себе си тези суми на обща стойност 374.22лв. като „задължение по гр. дело № 1401/2015г. на БРС“ . Заявява, че поради оттегляне на иска, вследствие на плащане на всички суми по заповедта по чл. 410 от ГПК по искане на ВиК оператора производството по гр.д. № 1401/2015г. е прекратено, а заповедта по чл. 410 от ГПК е обезсилена от заповедния съд. Ищцата твърди, че сумата от 374.22 лв. не е плащана от нея като съдебни разноски в полза на дружеството съгласно издадената заповед по чл. 410 от ГПК, но дружеството е начислило и събрало тази сума от извършени от нея текущи плащания, отнасящи се за други задължения, поради което неоснователно се е обогатило с тази сума без тя да е била присъдена с влязъл в законна сила съдебен акт като съдебни разноски.

По отношение на втория иск, същият е квалифициран от районния съд с правно 3 основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата 102 лв. - главница, с която се твърди, че последният без основание се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца при доставка на ВиК услуги до посочения по – горе обект, чрез начисляване на суми за пречистване на вода, надвишаващи приложимата тарифа „Население“ за времето от 16.11.2016 г. до 26.08.2019г. Твърди се, че ответното дружество начислява суми за пречистване на вода в размер, надвишаващ приложимата тарифа за „Население“ с 0,17 лева/куб.м. без ДДС. Излага, че с влязло в законна сила съдебно решение по в.гр.д. 1013/2015г. по описа на БОС е установено неправилното начисляване за периода от 30.05.2015 г. до 16.11.2016 г., което обстоятелство е съобразено при изчисляване на дължимите суми. Ищцата счита, че ответното дружество следва да възстанови всички получени суми, надвишаващи цени за население за времето от 26.08.2014 г. до 30.05.2015 г. и от 16.11.2016 г . до 26.08.2019 г., приблизително около 500 куб.м., включително с разпределение, доставена, отведена и пречистена вода, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й плащане .

Третият иск е квалифициран от районния съд с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл.

82 и чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 500 лв. главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие невъзстановяване на горепосочената сума от 374.22 лв., изразяващи се в засягане на самочувствието й като личност, ползваща се с добро име и позиции в обществото и влошаване на здравето й, поради създадените й от ответника притеснения, описани в исковата молба, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.

С обжалваното съдебно решение № 260440 от 11.03.2021г., първоинстанционният съд е уважил отхвърлил изцяло първият и третия иск, като е уважил частично вторият иск до размера от 43.57 лв., като в останалата част го е отхвърлил до пълния предявен размер на претенцията от 102 лв. С допълнително решение от 23.06.2021г., постановено по реда на чл.