Решение № 660 от 16.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Пловдив, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20225330118387 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Р. Г. А., ЕГН: **********, от ************************, е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 000 лева- главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, по което е оправдан, ведно с лихва за забава, считано от влизане в сила на оправдателната присъда- 16.02.2017 г. до окончателно й изплащане.

В исковата молба е посочено, че през 2012 г. в гр. ********** били образувани ДП № рс-17/ 2012 г. по описа на СБОП- ********** и ДП № 311/ 2012 г. по описа на ОП**********. При извършено обиск и претърсване на 26.06.2012 г. от дома на ищеца в гр.

********** били иззети бойни патрони с различен калибър, като за част от тях лицето имало разрешително, а останалите бил намерил преди изземването им на третия етаж на къщата.

Този етаж се обитавал от майка му до смъртта й, като тя била дългогодишен служител на МВР и в деня на претърсването ищецът имал рожден ден, като искал да разчисти етажа, за да посрещне гости за празника си. В друго помещение от дома му, в което пък при изземването били открити наркотични вещества, се ползвало под наем и той не бил съпричастен към това. Въпреки всичко обаче, бил задържан и привлечен като обвиняем по две престъпления- по чл. 354а ал. 1 от НК и по чл. 354в ал. 1 от НК. Първоначално бил с мярка „задържане под стража“ за 72 часа, потвърдена от съд, но след обжалване същата била променена на „гаранция“ в размер на 5 000 лева. Във връзка с отделени материали по 1 подсъдност било образувано следствено дело № 117/ 2013 г. на ОСО- Пловдив, по което като веществени доказателства били приобщени и иззетите от дома му патрони. На 31.10.2013 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК и предаден на съд. С разпореждане по н. о. х. дело № 203/ 2014 г. на ПОС съдебното производство било прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото било върнато на ОП- Пловдив, която пък от своя страна прекратила производството относно обвиненията за наркотични вещества и отделила материалите за боеприпасите, като ги изпратила по подсъдност на РП- Пловдив, където се образувала пр. пр. № 3581/ 2014 г. и ДП № 140/ 2014 г. на ОСО при ОП- Пловдив. По случая бил внесен обвинителен акт и се образувано н. о. х. дело № 6948/ 2014 г. на ПРС, XI нак. с-в, като с присъда от 14.01.2016 г. бил признат за виновен. Последвали обжалване и протест, като с нова присъда от 13.09.2016 г. на ПОС по В. н. о. х. дело № 1704/ 2016 г. бил оправдан изцяло. След нов протест на прокуратурата, с решение от 16.02.2017 г. на ВКС по нак. дело № 1111/ 2016 г., I н.о. била потвърдена оправдателната присъда. Наказателното преследване продължило почти четири години, като до момента на повдигане на обвинението не бил осъждан, нито пък бил задържан за престъпление. След образуване на наказателното производство търпял негативи в личен план, бил притеснен от хода на делото, предвид неясния изход, срамувал се от близките си, отразило му се и на бизнеса, изгубил доходи и уважението на колегите, не можел пълноценно да се грижи за семейството си, чувствал постоянно неудобство. Изпитвал непрекъснато страх и стрес от несправедлива присъда, бил принуден да понася всички ограничения на подсъдим, нарушен бил съня му, вземал хапчета за регулиране на кръвно налягане. Твърди, че били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Държавата, в която връзка предявявал иск за обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че в тежест на ищеца било да докаже твърдените от него вреди, причинната им връзка и размер. Не се установявало те да са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение. Не били ангажирани и доказателства за негативни последици върху трудова дейност, отношения с близки, засегнат обществен авторитет. По същото време срещу ищеца били повдигнати и други обвинения, поради което не можело да се твърди, че стресът му бил само от въпросното обвинение.

Прокуратурата била действала законосъобразно и претърпените от ищеца неудобства били обичайните такива. Освен това, оправдателната присъда била за малозначителност на деянието, което означавало, че такова е извършено. Размерът на претенцията не бил съобразен със социално- икономическата обстановка в страната, нито със съдебната практика. Прави се възражение и за съпричиняване. В с.з. чрез процесуалния си представил поддържа подадения отговор, като представя допълнително и писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

2

По делото е приложено следствено дело № 117/ 2013 г. на ОСО- Пловдив, приключило с мнение на следователя за предаване на обвиняемия на съд за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК.

Приложени са още н. о. х. дело № 6948/ 2014 г. на ПРС, XI нак. с-в, приключило с частично осъдителна присъда от 14.01.2016 г. спрямо ищеца, В. н. о. х. дело № 1704/ 2016 г. на ПОС, с изцяло оправдателна присъда от 13.09.2016 г., както и нак. дело № 1111/ 2016 г., I н.о. на ВКС, по което с решение от 16.02.2017 г. е окончателно потвърдена оправдателна присъдата на ПОС.

Приложена е справка за водени срещу ищеца досъдебни производства и прокурорски преписки.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 07.04.2022 г.). Св. Д.Н. А.а- съжител на ищеца, посочва, че той бил задържан през 2012 г., като изчезнал за известно време, но тогава двамата не живеели още заедно. За наркотиците се оказало, че няма нищо общо и тогава се бил успокоил малко.

През 2013 г. сключили граждански брак и нещата им вървели добре- имал успешен бизнес, имали приятели, излизали навън. Обвинили го обаче за останали от майка му патрони, в следствие на което станал много различен- затворил се в себе си, мислел, че ще влезе в затвора, никой не искал да контактува с тях, комшиите шушукали, не искал да излиза.

Започнали проблеми в работата му, служители го напуснали. Започнал да пие лекарства за кръвно, не можел да спи спокойно, бил нервен. Отношенията и в семейството им се влошили, стигнали и до развод, но после пак се събрали. Поне 10 пъти ходил в съда през тези четири години, но след оправдаването вече се чувствал по- добре. Сега и здравословно бил по- добре, но още пиел хапчета против високо кръвно.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай е налице първата хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, по което е бил оправдан на въззивна и касационна инстанции. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са 3 били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По делото е разпитан един свидетел- бивша съпруга и настояща съжителка на ищеца, която описва емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес, изолация. Макар и показанията й да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото лицето се явява заинтересовано в определена степен от изхода на спора, предвид близостта си с ищеца, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснения, напрежение, срам и нежелание за контакти. За да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди обаче, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици.

Следва да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (затвореност в себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му избор. В тази връзка несигурността и нарушеното спокойствие не могат да се дължат само на незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението.

За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), като според свидетелката е имало негативно отношение от страна на съседи, които шушукали за него и разпитвали кога той щял да влезе в затвора, без обаче да се установява дали е имало отдръпване от страна на околните само, защото ищецът е бил обвиняем или пък, защото той е искал да преустанови контактите си, като сам се е изолирал.

Твърдения остават и посоченото в исковата молба за проблеми в бизнеса му, намаляване на 4 доходи, напускане на служители, загуба на клиенти и т.н., доколкото за тези обстоятелства не се ангажират никакви писмени доказателства, от които действително да е видна загуба на доходи на лицето в периода на обвинението, в сравнение с преди това. Личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие за съответния период от време, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението. Няма и доказателства за влошаване на здравословното му състояние, нито са налице писмени данни за приемане на лекарства, специално изписвани му с рецепта от лекар, както се твърди, а поскоро тези му притеснения представляват обичайните страдания, свързани със стрес и притеснения, които е преживял като обвиняем, които обаче не са били с толкова голям и силен интензитет, че да мотивират присъждане на пълния размер на обезщетението.