Решение № 820 от 13.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. София , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000500612 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца М. Т. Б., подадена срешу решението на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав, постановено на 18.09.2020 г. по гр. дело № 244/2019 г., с което изцяло частично е отхвърлен искът му, предявен на осн. чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на неговата майка – С. Б..

Във въззивната жалба се твърди, че решението на окръжния съд е неправилно в обжалваната му част. Излагат се съображения, че при определяне на размера на обезщетението окръжният съд е нарушил изискванията за справедливост, съдържащи се в чл.52 от ЗЗД. Поддържа се, че макар да е постановил валидно решение, съдът не е обсъдил в цялост вложеното от законодателя и практиката разбира на понятието „справедливост“, че не е съобразил тежестта на болките и страданията, които ищецът е претърпял и ще продължава да търпи и в бъдеще.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковата претенция в пълния й предявен размер от 150 000 лева.

Въззиваемият ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез своя процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, че съдът е определил обезщетение, 1 което не се явява занижено с оглед на събраните доказателства. В съдебно заседание излага съображения относно датата, на която е подадена исковата молба и погасяването на иска по давност, които обаче не подлежат на обсъждане пред настоящата инстанция.

Подадената от самото застрахователното дружество въззивна жалба е била върната от първоинстанционния съд с разпореждане от 22.12.2020 г. на осн. чл.262, ал.2, т.2 от ГПК. Разпореждането е влязло в законна сила.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Първоинстанционният окръжен съд е изяснил фактическата обстановка по делото. В решението си подробно и задълбочено е обсъдил както събраните доказателства, така и становищата на страните. Въззивният съд напълно възприема мотивите му и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.

Установено е по делото, че на 14.07.2014 г., около 19.20 часа майката на ищеца – С. Б. /родена през 1931 г./, пресичайки главен път Е 79, е била блъсната от лек автомобил „Ситроен-Ксантия“ с рег. № ***, застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ЗД „Бул инс“ АД. В резултат от удара пешеходката получила тежки травматични увреждания, които са довели до незабавната й смърт.

С влязла в сила присъда, постановена на 31.05.2017 г. по НОХД № 394/2016 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, водачът на автомобила – С. П. К., е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК – за това, че поради нарушаване на правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходката С.

Б..

От приетата по настоящото дело съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Н., се установява следният механизъм на ПТП:

На посочената дата застрахованият автомобил се движил по главен път Е 79 в посока към гр. София със скорост от около 120 км/ч. Пред него със същата скорост се движил друг автомобил. В същото време пешеходката Б. предприела пресичане на пътното платно. На около 178 м. от мястото на удара автомобилът, пътуващ преди 2 този, управляван от С. К., предприел спиране, виждайки пресичащата пешеходка. К. обаче не предприел същата маневра, а отклонил автомобила наляво и последвал удар между лявата част на бронята на автомобила и пешеходката – в областта на лявата подбедрица. Вследствие на силния удар тялото на Б. било отхвърлено по посока на автомобила и главата й се ударила в предното стъкло, от което настъпило счупване и прекъсване на шийните прешлени.

Видно от описанието на местопроизшествието, Б. е пресичала на място, където няма пешеходна пътека, а обичайно пешеходците прескачат мантинелата, намираща се от страна на гр. Благоевград, за да достигнат прохода между колоната на моста и мантинелата отляво на движението на автомобилите, пътуващи в посока София.

Въпреки че във въззивната жалба не са изложени изрични оплаквания във връзка с приетото съпричиняване от страна на пострадалата /20 %/, въззивният съд намира, че приносът на С. Б. за настъпване на ПТП в никакъв случай не е по-малък от този, приет от окръжния съд. Пострадалата е пресичала пътно платно, ограничено с мантинела, с натоварено движение на автомобили, по което ограничението на скоростта на автомобилите е до 90 км/ч. Пресичането е предприето на място, неопределено за движение на пешеходци. С поведението си пострадалата сама е поставила здравето и живота си в риск.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди пред окръжния съд е разпитана свидетелката Х. Б. – дъщеря на М.Б.. Същата е заявила пред съда, че към датата на ПТП не се е намирала в България. За последно видяла баба си по време на великденските празници през 2014 г., тя била в много добро състояние, имала градина в близост до мястото на злополуката, ходела дотам пеша, зрението й било добро. Всеки ден близките на загиналата се питали, защо С. Б. се е намирала на пътното платно. Предполагат, че тъй като има градина в района, вероятно е пресякла, за да посети свои приятелки, които имат насаждения от другата страна на пътя.

Свидетелката си дошла в България за помена на баба си на 40-те дни след смъртта й. Между баща й и баба й имало силна връзка. Ищецът и неговият брат живеят на един и същ адрес, но на различни етажи. С. Б. живеела заедно с другия си син, но често идвала и в дома на ищеца, той й помагал с каквото може. Свидетелката видяла голяма мъка в баща си, че е загубил близък човек. Не е взимал медикаменти, но станал по-разсеян, не бил така концентриран както преди. Още не се чувства добре от загубата, но няма влошаване на състоянието.

3

С оглед на така установените по обем и тежест неимуществени вреди и при съобразяване на социално-икономическата обстановка в страната към месец юли 2014 г., обосновано окръжният съд е приел, че справедливото обезщетение е 80 000 лева. От показанията на цитираната свидетелка не се установява толкова тежко отражение на смъртта на С. Б. върху психиката на нейния син, което да обоснове определяне на обезщетение в претендирания размер от 150 000 лева. Като е редуцирал този размер с приетото съпричиняване от 20 %, законосъобразно съдът е присъдил обезщетение в размер на 64 000 лева.

По изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че въззивната жалба на ищеца М.Б. е неоснователна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

С оглед изхода на въззивното производство, в полза на въззиваемия ответник следва да се присъдят разноските за производството пред апелативния съд. Същите са документирани в размер на 3 840 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. От страна на ищеца не е направено възражение за прекомерност на същото. От застрахователното дружество се претендира и присъждане на ДДС върху възнаграждението. Видно обаче от представения с молба от 19.04.2021 г. договор за правна защита и съдействие, с него е удостоверено заплащане изцяло в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 3 840 лева. Не са представени доказателства, застрахователното дружество да е заплатило и ДДС върху тази сума. Поради това на ответника следва да се присъди реално заплатеното възнаграждение.

Поради неоснователността на въззивната жалба на ищеца, на него – съответно на неговия процесуален представител, разноски за настоящата инстанция не се дължат.

Воден от горното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав, постановено на 18.09.2020 г. по гр. дело № 244/2019 г.

4

ОСЪЖДА М. Т. Б. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 14, със съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № 7, етаж 2, офис 3 направените разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер на 3 840 /три хиляди, осемстотин и четиридесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5