Решение № 37 от 28.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Ловеч, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

И. И.ОВ

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20234300600428 по описа за 2023 година

С присъда № 14/12.09.2023 г., постановена по НОХД № 192/2023 г.

Тетевенският районен съд ,трети състав е признал Н. Г. Н., ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление по чл. 148 ал. 1 т.1 , във връзка с чл.

146 ал. 1 от НК ,затова че на **.**.**** г., около 10,30 часа в гр. Т. е обидил на публично място М. Й. Ц. от гр. Т., област Ловешка,в нейно присъствие, като я нарекъл с обидните думи „*****“ и „**********“, с което е унижил честта и достойнството й, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба в размер на 1000 лева. Освен това е осъдил Н. да заплати на М. Ц. и сумата от 900 лева за причинените й неимуществени вреди ,ведно със законната лихва от деня на увреждането -**.**.**** г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 612 лева разноски по делото , и 50 лева по сметката на Районен съд – гр. Тетевен държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.

Недоволен от така постановения съдебен акт останал Н., поради което в предвидения от закона срок го обжалва по реда на въззивното производство .

Счита, че присъдата е неправилна, постановена при допуснати процесуални нарушения и при съществени разминавания на фактическите положения, приети за установени с доказателствената съвкупност по делото. Моли настоящата инстанция да отмени постановения от първата инстанция съдебен акт. В допълнение към жалбата посочва, че решаващия съд е допуснал като единствен аргумент за постановяване на своя съдебен акт „свидетелствата“ в полза на М. Ц. от лица, които „очевидно са пристрастни. Счита, че още по 1 абсурдно по делото е и обстоятелството, че е допуснат и разпитан по делото , лицето с което Ц. живее на съпружески начала и който въобще не е присъствал на „случката“. Сочи, че прави „натрапчиво впечатление фактът“ че съдията постановил съдебния акт, „буквално все е едно е преписал изложението на тъжителката“ и е добавил всичко чуто от нейните „свидетели“. Изтъква, че действително си е изпуснал нервите, но категорично отрича да е нарекъл М. Ц. „*****“ и „**********“. Излага, че в този момент не се е занимавал с нея, а с хора от „антуража й“.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на М. Ц. ,чрез процесуалния й представител, адвокат Г.. Счита, че жалбата е недопустима, тъй като срокът е изтекъл на 26.09.2024 г., а е вх. от 28.09.2024 г. и по своята същност неоснователна. Моли присъдата да бъде потвърдена и да се присъдата направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът Н. поддържа изложеното с жалбата си. Заявява категорично, че не е говорил с М. Ц., като са излезли от съдебната зала, като е имал единствено претенции към хората, които са свидетелствали и се е обръщал единствено към тях. Счита, че нито един от свидетелите не е безпристрастен по делото. Сочи, че ако той наистина я е нарекъл така и тя се е почувствала по „този начин“, на следващия ден или в близките дни е щяла да предприеме действия. Счита, че всичко е добре премислено, режисирано и поднесено на съда. Освен това изтъква, че в съда има камери и би могъл да ги изиска, но се пазят 30 дни, а тъжбата е подадена на 35 ден. Моли настоящата инстанция да не приеме свидетелствата на изслушаните свидетели и да бъде оправдан.

Съдът приема, съобразявайки приложения към делото пощенски плик и отразеното клеймо, че същата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От събраните пред тази инстанция гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели Ц. Ц., И. Е., С. Ж., Г. Й., Д. Н. и проведените очни ставки между тях съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Въззивникът Н. Н. живеел в с. Г.И., община Т..

Тъжителката М. Ц. живеела в с. Г.И., община Т. със свидетеля Ц. Ц..

Между семействата на двамата били налице влошени отношения по повод на гражданско-правни спорове.

На **.**.**** г. в сградата на Районен съд – гр. Тетевен било насрочено гражданско дело № 50/2023 г. за 10.00 часа , като в съдебната зала присъствали тъжителката Ц., нейният процесуален представител адвокат Е., Д. Ц., първа братовчедка на тъжителката Ц., , С. Ж., както и въззивникът Н., неговият баща, - свидетеля Г. Н., адвокат К. и свидетелка на име М. Й..

Предмет на делото бил имотен спор, който според въззивникът Н. е приключил с влязло в сила решение на три инстанции в полза на неговото семейство, поради което не следвало да се „гледа“ това дело. Съдебното заседание, видно от приложения към делото протокол на л.88-л. 89 приключило в 10.20 часа, като съдът допуснал назначаването на геодезическа експертиза и оглед на място. След това всички посочени по-горе лица 2 напуснали съдебната зала.

С оглед на вътрешното убеждение на Н. по отношение на разглежданото дело в коридора на съда той повишил тон.

Движейки се от третия към първия етаж към изхода на сградата въззивникът Н. се обърнал към М. Ц., адвокат Е. ,свидетелката Д. Ц. и свидетелката С. Ж. и ги нарекъл „*********“, като конкретизирал по отношение на адвокат Е., наричайки го „*******“, по отношение на свидетелката Д. Ц. „ и каза нещо за баща й“, а по отношение на въззиваемата М. Ц. че „подкопава „ свидетелите , „. т.е, че ги кара едва ли не да казват неща, които не са така“, като я нарекъл и „*****“. Преди приключване на делото в сградата на съда влязъл и свидетеля Ц. Ц., с когото въззиваемата живеела на съпружески начала. Установил, че разглеждането на делото било вече започнало, поради което слязъл долу пред сградата и седнал на намиращата се там пейка. След излизане на всички от съдебната сграда същият виждайки М. Ц. установил,че тя е „много разстроена“ и я попитал какво е станало. Същата обяснила, че това, което най –много я е подразнило е, че въззивникът Н. я е бил нарекъл „*****“.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че въззивникът Н. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. по чл. 148 ал. 1 т.1 , във връзка с чл. 146 ал. 1 от НК като на **.**.**** г., около 10,30 часа в гр. Т. е обидил на публично място М. Й. Ц. от гр. Т., област Ловешка,в нейно присъствие, като я нарекъл с обидните думи „*****“ и „**********“, с което е унижил честта и достойнството й.

От обективна страна въззивникът Н. е осъществил състава на посоченото по –горе престъпление като в сградата на съда, което безспорно е публично място, в нейно присъствие на посочената дата и час нарекъл М. Ц.

„*****“ и „**********“. Безспорно същите са обидни, тъй като засягат нейната личност и по съществото си са унизителни за честта и достойнството й и са предизвикали у нея негативни емоции. Доказателства в тази насока са показанията на свидетелите Е. дадени пред настоящата инстанция, С. Ж. и показанията на Д. Ц., дадени пред първоинстанционния съд. Настоящата инстанция дава вяра на същите, тъй като са безпротеворечиви и взаимно се подкрепят и допълват и очертават описаната по-горе фактическа обстановка.

В съдебно заседание в обясненията си, а и пред настоящата инстанция въззивникът Н. отрича категорично да е отправял обидни думи по отношение на въззиваемата М. Ц.. В тази връзка са показанията на неговия брат, свидетеля Д. Н., който твърди, че не могъл да присъства на заседанието за „09.30 часа“, тъй като е бил на работа. Бил е призован като свидетел, но е закъснял, като след края на делото „изчаках в коридора“. Движейки се с „въпросните хора и с лицето г-жа М. Ц., която претендира, че е била обидена“, същият категорично отрича да е чул слизайки от третия етаж обидни думи да са отправени по отношение на нея от страна на въззивника Н.. Сочи,че разговорите е чул между втория и третия етаж, тъй като е бил тръгнал да се връща, като се движел на разстояние от тях. Впоследствие посочва, че се е движел зад тях на 5-6 метра. При извършената очна ставка между него и свидетеля Е., свидетеля Д. Н. посочва „В момента, в който чух брат ми какво обяснява на свидетелите аз бях в коридора и вече слизат по 3 стълбите…Тръгнах да слизам надолу и чух на висок глас брат ми как обяснява на свидетелите, че лъжесвидетелстват… Изтеглих се, слязох долу на партера, изчаках ги да излязат и не чух въобще той да е обиждал г-жа М. Ц..

Впоследствие посочва „Бях на партера, слизайки от втория към първия етаж чух как брат ми обяснява на висока глас на свидетелите“. Свидетелят Г. Н., баща на въззивника в съдебно заседание посочва че по делото са присъствали „М. като страна , нейна братовчедка,… С., която е съседка…., и от Б. една друга съседка – Х..Това беше в съдебната зала и отвън в коридора. После като излизахме, видях съпруга на М.“. Съвкупният анализ на показанията на тези двама свидетели установява по безспорен начин, че свидетеля Ц. Ц. се е намирал пред съдебната сграда. В същото време от тях не може да се направи безпротиворечив извод относно факта бил ли е свидетеля Д. Н. в сградата на съда по времето, когато той твърди. В тази връзка следва да се посочи и наличието на противоречия в показанията му и по време на очната ставка. В първите твърди, че е бил в коридора пред съдебната зала, започнал е да слиза надолу от третия към първия етаж, като е вървял около пет –шест метра след въззиваемата и посочените по-горе свидетели и въззивника Н.. Впоследствие при извършената очна ставка със свидетеля Е. същия посочва, че се е изтеглил, изчакал ги да излязат и не е чул, въззивникът да отправя обидни думи към въззиваемата М. Ц..

С оглед на гореизложеното съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. Н. .

От субективна страна въззивникът Н. Н. е действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от посочените по-горе доказателства.

При горните съображения съдът счита за неоснователни възраженията направени от въззивника Н., че разпитаните по делото свидетели, освен брат му – свидетеля Д. Н. и баща му- Г. Н. са „в съдружие“ и че „свидетелите са лъжесвидетелствали“, както и че „буквално все едно е преписал изложението на тъжителката“, тъй като посочената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, макар и непрецизно изложена, се потвърждава от посочените по – горе доказателства.

За престъплението по чл. 148 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 146 ал. 1 от НК се предвижда наказание от петстотин до десет хиляди лева и обществено порицание. Възивникът Н. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението няма причинени имуществени вреди. Следователно са налице основанията на чл.

78а от НК, който текст от закона правилно е приложил и първоинстанционния съд като е освободил Н. от наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба“ в размер на 1000 лева в полза на държавата. Съдът приема ,че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Безспорно в резултат на престъплението пострадалата Ц. е претърпяла 4 неимуществени вреди, произтичащи от отправените към нея обидни думи.

Същите са и причинили неудобство и стрес, поради което първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е определил претърпените от нея боли и страдания ,като е осъдил Н. да й заплати сумата от 900 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от **.**.**** г. до окончателното й изплащане и сумата от 612 лева разноски по делото.

При горните съображения настоящата инстанция приема, че постановения от първата инстанция съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

При този изход на процеса следва да се присъди на въззиваемата сумата от 600 лева представляваща разноски пред тази инстанция, като се осъди въззивникът Н. да ги заплати.